285. Курсив и ¡¡люстрация от Стоян Венев
С M А>Ѵ £ н игл и
^Г ООМЛНИ
286. Шрифт от Александър Жендов
ИЗКУСТВО
И КРИТИКА
ст. ц.даскалов
ПРИ СВОИТЕ
257. Шрифтове от Стоян Сотиров
ДІЙМЙТЙ
КАПИТАНІ/І
255. Шрифт от Николай Шмиргела
п карикатури в партийната преса. Венев, без да e
шрифтописец, въвел свободно, небрежно писания с
четка курсивен шрифт, който много прпляга на
стала и хумора на рисунките му (фиг. 285). Шриф¬
тът e писан без претенции, но наивитетът и хумо-
ристичните нотки нзкупват небрежността.
След тридесетте години, когато приложната гра¬
фика завоюва здрав терен и се обособява като са¬
мостоятелен жанр, в произведенията на художни¬
ците пролпчават първите опити да се разкрие ху¬
дожествената стойноет на буквата.
Александър Жендов, Георги Атанасов, Никола
Тузсузов, Йордан Баров, Стоян Сотиров, по-късно
Николай Шмиргела откъснаха шрифта от занаят-
чийското еднообразие и поставиха пред него високи
професионални и художествени изисквания — тех-
ническа сръчност, стилова грамотност, пълнозвуч-
на форма, пространствена разпределба и връзка с
другите графпчни елементи.
Александър Жендов (26 август 1901 —1953) e ро¬
ден в София. Завършил e Художествената акаде¬
мия. Дисциплиниран комунист, отрано работал ка¬
то сътрудник с политически карикатури в партий-
ния печат. През 1925 г. емигрнрал в Германия,
през 1928—1930 г. специализирал графика и деко¬
ративно изкуство в Съветския съюз.
В творчеството на Жендов шрифтът e постоянен
спътник — етикети, плаката, корици, дипляни,
рубрики във вестници, а по време на фашисткия
терор e нзготвял фалшиви лични карта на партийни
дейци. Интересното у Жендов e това, че той упо¬
требявал шрифтови форми, дошли по рационален
път, изпълнени с помощта на линията и пергела,
студени и тържествени, но с добър вкус, наред с
форми, конто той извежда от писането с перо—раз-
движени и логични. След завръщането си от Съвет¬
ския съюз, 1931 г., Жендов допринесе много за раз¬
витието на шрифтовото изкуство у нас (фиг.286).
Стоян Сотиров e роден на 11 май 1903 година в
село Градево, Благоевградско. Завършил e Худо¬
жествената академия през 1924 година. Проявил
се като живописец-новатор, Сотиров разработва
теми из живота на трудещите се. Той e един от ос-
нователите и дългогодишен председател на Дру-
жеството на новите художници. Освен живопис
Стоян Сотиров работа илюстрации и приложна гра¬
фика, оформява книги, плакати, пощенски марки
и други. Шрифтът, който употребява в своите твор-
би, макар и разнообразен по вид, винаги има кон¬
структивна форма, яснота и четливост. Той разра-
боти няколко гротескови шрифтови форми, ста-
билни и приятно пропорционирани (фиг. 287).
Николай Шмиргела e роден през 1911 година в
Шумен. Завършил e Художествената академия —
отдел скулптура. Шмиргела използувал графиката
и шрифта за пропаганда на комунистическите идеи,
като изрязвал на линолеум или липова дъека съот-
190
вени рисунки и текст, отпечатвал ги и ги разпро-
странявал. В партийните вестници печатал напра¬
во от изрязаните форми. Шрифтът в творбпте на
Шмиргела e изграден с темперамент, без да спазва
строгата форма (фиг. 288).
Пръв Борис Ангелушев след завръщането си от
Германия, 1935 година, застъпи становнщето
„шрифтът e изкуство" и показа на практика чрез
многобройни корици (изд. „Хемус"), заглавкн в
различии списания и други творби голямото зна¬
чение на шрифта в цялостното изграждане на гра-
фичната и приложната творба. Той e за шрифтовото
разнообразие, но то да бъде във връзка със съдър-
жанието. Шрифтът като графическо изкуство да
разкрива съдържанието, да внушава емонип, да
звучи с илюстрацията.
Борис Ангелушев e роден на 25 октомври 1902 го¬
дина в гр. Пловдив. Завършил e гимназия в Плов¬
див, учил e графика в Берлин. Илюстратор с не-
обикновено въображение и майстор на графичното
изграждане на книгата, в своите творби Борис Ан¬
гелушев съчетава една първична експресивна сила,
която без колебание завладява зрителя с деликат-
ноетта на големия духовен п разсъдъчен потенциал,
прецизна документираност и лиричност, която бли¬
ка от голямото сърце и богатата култура.
Майстор насилнитеграфични контраста,Ангелушев
чрез черното и бялото—този най-лаконичен език—
осъществява своята хуманпстпчна философия.
За този голям художник шрифтът също e важен
графичен език, чрез който нзявява своята богата
художническа ерудиция. Познавач на всичкп из-
разни средства на перото и четката, той извлича от
инструмента прекрасни шрифтови форми, пълнп с
чувство и сила, съобразно с изнскванията натемата.
Чрез своите творби Борис Ангелушев създаде пие¬
тет към шрифта и го издигна като първостепенен
графичен фактор при изграждане художественото
оформяване на книги, плакати, етикети, марки и
други. Той упорито и системно развива този гра¬
фичен раздел и обогатява неговия език, като за
всеки надпистърси същноетта на идеята и връзката
със съдържанието.
Рисувач от висока класа, Борис Ангелушев прите-
жава още и рядкото умение да съчетава рисунката
с шрифта и да извлича от шрифта най-богатите ню-
анси, което го издига над множество европейски
майстори на шрифтовото изграждане. Той използу-
ва и владее различии инструмента за писане и поз-
нава основно техните възможности. Разрешаване-
то на всеки шрифтов текст, дори едно обикновено
заглавие, за Ангелушев e проблем, който трябва
да се разреши — надписът да изчерпва съдържа¬
нието. Борави с най-много видове шрифтове, като
на всеки придава отпечатъка на преживяването на
естета и силата на вътрешния духовен заряд. Бук¬
вата живее. Борис Ангелушев направи оформява-
ПАН ТАДЕУШ
Я5 Auwiftfo
Шс^ШЖШШ.
160 щит от pwccftwrtmoму
ПЪРСИ
БИШ
ШЕАИ
PO ДНА ЗЕМЯ
289. Титулни страници' и заглавки от Борис Ангелушев
191