Преходът от църковнославянската кирилска форма
към формите на антиквата става у нас към 1825 г.
Христаки Павлович — Дупничанин отпечатва в
Белград първата българска книга с руската граж-
данска азбука, 1833. През 1856 Христо Г. Данов
издава своя календар „Старопланинче". Корицата
му наред с църковнославянската кирилица e офор-
мена с широка тлъста антиква, ежиптиен и украс-
ни букви. Така e оформена и „Древна египетска
история" от 1858 г. и други издания.
След Освобождението 1878 г. уредените в Бълга¬
рия печатници използуват европейски и руски
шрифтове. Кирилските църковнославянски форми
били изоставени. По корицата на книгите се явя-
ват модните през XIX век шрифтове — нормална
и тлъста класицистична антиква, ежиптиен, Ита¬
лией, тосканки и други видове букви.
Всички тези шрифтове са били разработени за ки¬
рилската азбука в най-различни пропорции — нор-
мални, широки, тесни и украсени варианта. Някои
от тях са много художествено оформени.
След Освобождението идват и работят у нас много
руски и чешки художници.
Мърквичка, Вешин и Антон Мигов били живопис-
ци, рядко правили илюстрации, а с шрифт въобще
не се занимавали.
Заглавките в списанията по това време били офор-
мявани с наборни букви.
В държавните и общински канцеларии и архиви се
ценяло красивого писане. За да постъпи на служба,
писарят трябвало да знае да пише красиво и ясно.
У нас това „красиво писане" в много случаи се изя-
вявало под влиянието на шрифта англе. Острото
стоманено перо давало безжизнена, контролирана
от натиска на ръката ту тънка, ту дебела линия.
Написаното било ясно и четливо, ала шрифтът —
бездушен.
Постепенно някой писар се отделял от първообраза
на англето и достигал до свой почерк — логичен и
жизнен. Обачетой нямал възможността и силата да
го наложи за общото ползуване и тези опити оста-
вали локални явления. Такива писари на младини
са били известните наши живописци Цено Тодоров
и Владимир Димитров—Майстора.
По-късно секретарката с бездушната пишеща ма¬
шина заместила краснописа. Пишещата машина
погубила това обаятелно изкуство.
В училищата се предавало също красивого писа¬
не—„краснописание"—под влиянието на англето,
дошло от Русия.
На 14. X. 1896 година писателят и художникът
Константин Величков, като министър на народната
просвета, открива Рисувалното училище.
В началото на новия, двадесетия век художниците,
възпитаници на това училище, се занимавали из-
ключително с проблемите на живописта и скулп-
турата. Проблемите на приложната графика се
подценявали, а на естетичната форма на шрифта
не се обръщало внимание — той служел само да
обозначава и скрепява думите.
През периода 1900—1920 година в оформяването
и илюстрирането на книги, плакати и други при¬
ложим работа навлизат художници като Никола
Петров, Александър Божинов, Петър Морозов,
Харалампи Тачев и други. В техните творбп още
няма проблем за шрифта. Формите му са под влия¬
нието на модния по това време Сецесион. Те са теж¬
ки, измислени и тромавн и не се свързват с оста-
налите графични елементи. Сецесионнмте шрифтови
форми се появили дорп по възпоменателнитескулп-
турни паметници.
По време на Сецесиона художниците в своята при-
ложна работа наред с въведзните у нас неестетич-
ни сецесионни форми се върнали към формите на
кирилицата, но не използували прекрасните ръко¬
писни образци, а копирали високите църковносла¬
вянски наборни букви. Някои заглавии букви ста¬
нали обект за украса с плетеници. Буквата се раз-
красява, без да има функционално изграждане.
Буквата била повод да се измисли някаква причуд¬
лива „кирилска" форма — смесица между бедното
въображение ибезвкусието, без художникът да има
изобретателския ум и въображението на старите
миниатюриста и рубрикатори.
Тези безвкусии шрифтови измислици минавали
под името „народни", „национални" и се слагали
безразборно навсякъде — от почетните адреси до
знамената на занаятчийските сдружения.
Николай Райнов през 1925 година издал книгата
„Орнамент и буква", в която показал богатството
на стари кирилски шрифтови форми, конто прери-
сувал от събраните в ПлоЕДивската народна биб¬
лиотека стари ръкописни книги. Тази книга внесла
порядък в оформяването на буквите и показала
истинските, майсторските и с вкус направени фор¬
ми на кирилицата. Николай Райнов (1889—1953) e
илюстрирал и оформял корици на книги.
По това време работят Иван Милев (1897—1927)
и Васил Захариев.
Професор Васил Захариев е-роден на 8 юнн 1895
година в Самоков. Завършил e Художествената
академия в София през 1919 година и специализи-
рал графика в Лайпциг — 1924. г.
Запознат от малък с творчеството на самоковските
зографи, миниатюриста и калиграфи, Захариев
като график държи връзка с традицията, с нашата
гравюра и шрифтови форми. Той в повечето случаи
използувал втЕорбитеси класическите образци на
кирилицата и антиквата. Прецизен в изпълнението
и точен във формата, Захариев разработал в свои-
те корици и екслибриси някои монументални и кла-
сицистични форми на антиквата (фиг. 281).
През 1930 година бил направен опит за премахване
на българската кирилска азбука и въвеждане на
нейното място латинската азбука, както e в Полша,
Чехословакия и Югославия. Тогава Васил Заха¬
риев със статията си „Кирилица или латиница" ре-
шително се обявил против въвеждането на латин¬
ската азбука в България.
По средата на двадесетте години завършват Худо¬
жествената академия плеяда художници, коит©
имат големи заслуги за издигане на илюстрацията,
оформяване на книгата, приложното изкуство и
шрифта. Това са Илия Бешков (1901- 1958),Илия
Петров (1903), Пенчо Георгиев (1900—1940), Алек¬
сандър Жендов (1901 —1953), Никола Тузсузов
(1900), Георги Атанасов (1904—1952), Стоян Ве-
нев (1904), Стоян Сотиров (1903), Веселии Стай-
ков (1906—1970) и други.
Знаменитият наш карикатурист и илюстратор
Илия Бешков (24 юли 1901 —1958 г.) e роден в с.
Долни Дъбник, Плевенско. Завършил Художест¬
вената академия през 1926 г. и спениалнзирал в
Париж. Като илюстратор на детски книги, Бешков
бил задължен да оформява корините на книгите.
Макар и да e имал „любителски" подход към шриф¬
та, както сам казваше, вроденият му вкус и усет
към конструктивната форма го насочват към стро¬
ги, ясни класически образци, конто той нзползува
и свързва с рисунките си. Бешков e оформил мно¬
го книги („Ането" от Ангел Каралийчев, „Деветият
брат" от Асен Разцветников и други) със заглавии
букви, в конто e вплел рисунка (фиг. 282).
Илия Бешков употребявал мал ко шрифтове — пре-
димно изграждал заглавието на книгата с антиква
по отвесна ос, а за другите текстове употребявал
ръкописни букви, без претенции за калиграфска
изисканост, но искрено и свободно написани.
Георги Атанасов (1904—1952) e роден в Ямбол.
Завършил e приложния факултет на Художестве¬
ната академия през 1926 г. и e работал приложна
графика, илюстрация и стенопис.
Георги Атанасов обичал строгите, чертанн с линия,
малко претенциозни, въздействуваши монументал-
но, шрифтови форми, понякога смесеніісуншіалнн
или кирилски форми. Буквите му са прешізно нзпъл-
нени, но имат студени линейни форми (фиг. 283).
Никола Тузсузов e роден през 1900 година в град
Провадия. Тузсузов e един от първнте илюстра-
тори и шрифтописци, който e започнал да офор¬
мява шрифта с перо. Много сръчен, той изшш-
зува раздвижени форми и ги прнлага в адреш.шрш-
ложни творби и корици (фиг. 284). Понякога цшппь-
мът в подредбата на буквите се нарушава от ше-
спазване единството при нзграждането. Тузсуззяв
издаде през 1946 албума „Украсни шрифтоше* <аь-
ставен от негови рисувани шрифтове.
Известният карикатурист и илюстратор Спттт tifa¬
rne e роден в 1904 г. в с. Скрнняно, Юоетевдважж®,
Завършил e Художествената академия през 1931 г-*
но той още от 1921 г. сътрудннчнл с идюстрашцш
^»ГАРС
•ФечА/ï*
281. Иэдателски знак от Васил Захариее
д ——- .^—-^
282- З&глшті щгшм тп 88.ямя ІБ&итв
noEfMi mm 9*1 и на
ОВЧЕ - nOJE
2Ш. ШршЦті ш lUïHiumjpaifun cam Штати Мтиташт
ПОВЕСТИ
БРиГААА
гСОН ЦЬ г I
2Ш: Шіріиірпйж дат Шіитті ТГцрщрт
ію
3