E. E. Лансере (1875—1946), В. A. Фаворски (1886),
В. Конашевич, художествените редактори като Н.
В. Илин (1894—1954) и теоретиците проф. В. А.
Артьомов и А. А. Сидоров и по-късно А. Г. Шицгал
активно участвуват в подобряване и създаване на
новите форми на рисуваните и наборните шрифтове.
Втората световна война се отрази неблагоприятно
за развитието на шрифта.

След войната се обърна голямо внимание на офор-
мянето на съветските книги и вида на писания и
наборен шрифт. Настъпи голям подем. В тази об¬
лает навлязоха много талантливи художници. Те
черпят вдъхновение от класическите образци и от
руското наследство. Художниците П. М. Кузанян
(1901), Г. И. Фишер (1906), Е. И. Коган (1906), В.
Д. Двораковски, Я- Д. Егоров (1904—1954), И.И.
Фомина (1906), Л. С. Хижински, С. Б. Телингатер
(1903), В. В. Лазурски (1909) и Виллу Тоотс имат
отлични успехи в шрифтового дело.
Вадим Владимирович Лазурский e роден на 5 март
1909 година. Той e завършил курса по живопис в
Одеския художествен институт (1930). След война¬
та работил приложна графика — етикети, диплянн-
реклами — и от 1947 година се установява в облает -
та на книгооформяването. Шрифтът в неговите об¬
ложки, корици и титулни страници има първосте-
пенно значение, рисунката или орнаментът са до-
пълнителни елементи. Лазурский предпочита кла¬
сическите антиква и кирилски форми и тях рисува
и изгражда с прецизност, обич и знания (таблица
стр. 368). Лазурский има също голям успех в офор-
мяването на наборните шрифтове. На Междуна-
родната изложба за изкуството на книгата в Лайп-
циг през 1959 г. той спечели златен медал „за най-
добри постижения в облаетта на шрифта" за него-
вия нов наборен шрифт.

На същата изложба С. Б. Телингатер спечели сре-
бърен медал за успехите му в рисувания шрифт.
Телингатер приспособява формите на шрифта към

съответната тема и получава отличен декоративен
ефект и особена композиция (фиг. 278) или чрез
буквените форми подсказва литературного съдър¬
жание и настроението на книгата.
Виллу Карлович Тоотс e теоретик и шрифтов ху¬
дожник. Книгата му „Tà'napàeva Кігі" (Съвременен
шрифт), издадена на естонски в Талин през 1956 г.,
e едно ценно изеледване върху историята и раз¬
воя на шрифта. Във втората книга на Тоотс „300
шрифта" са показани само кирилски и латински
шрифтови образци.

Е. И. Коган прави опити да съетави и въведе в
рисузаните шрифтове нови, свои шрифтови форми
(фиг. 279).

Галина Андреевна Банникова e една от художни-
ците-шрифтооформители, която e отдала много си-
ли и време в проектирането на нови наборни
шрифтове. Нейният шрифт, известен под името
„Банниковская гарнитура" (таблица стр. 369), e
широк, добре пропорциониран, с приятно размере-
ни междубуквени пространства, с остри, извита
серифи. Явно е, че Банникова e проучила ренесан-
совите шрифтове и към тях e прибавила много пет-
тровски елементи (главните букви Р, У, Ф слизат
под реда, цветните извивки на Ж, 3, ж, з, с и пр.),
но точките на а, л идват от медната гравюра.
Художникът Фанк Ш. Тагиров работа над кирил¬
ския шрифт от Остромировото евангелие, за да го
приспособи за наборен шрифт. Това e една слож¬
на задача — техническа и художествена, — която
Тагиров e успял да преодолее и да подреди един
шрифт с много различии съетавки (фиг. 280).
Това са накратко само няколко от художниците-
шрифтооформители, конто със своите творби и но¬
ви търсения издигнаха съветското шрифтово изку¬
ство. И след тях идват още редица нови имена —
Е.К. Глушченко.М.Г. Ровенский, А.Н. Коробкова,
В.Г. Чиминова, конто тепърва ще разкрият богат-
ството на новитесъветски наборни шрифтови форми.

АБВГДЕЖЗ

279. Писан шрифт от Е. И. ¡\оган

À

кто тлшіндетпо ко*
Лотам н леслші

♦

280. Кири.ккият наборен шрифт на Ф. Ш. Тагиров

12

ШРИФТЪТ в

Графическите изменения на формата на буквите на
българската азбука след освобождението ни от
турско иго са протекли неритмично.
Българската азбука по съетав, звучене и брой на
знаците e кирилска, обаче ние имаме и употребя-
ваме две основни шрифтови форми на буквите на
азбуката — кирилската и антиквата.
Естествената еволюция на кирилската шрифтова
форма e била прекъсната още през XV век и не e
развила малки букви. Кирилицата ce e съхранила
в монастирските писарски работилници, където
консерватизмът и целта на писането са задържали
развоя й. Там са преповтаряли ръкописния полу¬
устав като най-употребяван шрифт.
През ХѴІП век гражданският бързопис заел съ-
ставките на полуустава и много нови елементи от
руската гражданска азбука.
В годините на нашего национално Възраждане ние
сме употребявали бързописа като работен шрифт,
а в печатайте издания — църковнославянските бук¬
ви. След Освобождението сме приели от Русия нова
форма на наборните букви и сме се отклонили от
формата на кирилицата. Сегашната наша нечатна
азбука, като строеж на формата, e изградена по ла-
тинска форма, въведена в Русия през 1710 година
чрез холандската антиква и оттам e дошла у нас.
Редица букви от кирилската азбука, конто липсват

БЪЛ Г А Р И Я

в латинската азбука, не са се развили в малки. От
друга страна не e възможно да се направи единна
нова форма на буквите от българската азбука за
редовен набор, ако се смесят двата различии дук-
туса — на кирилицата, изградена предимно по от¬
весна ос и тясна, дори заострена елипса на буквата
О, и на антиквата, изградена с наклонена ос и кръгла
буква О. Германцитеса правили множество подобии
опити да създэдат единен шрифт, като смесят съ-
ставките на техния начупен готичен шрифт с фор¬
мите на антиквата, но са били несполучливн.
Шрифтовата форма на наборната кирилица, т. нар.
църковнославянски букви, като естетическо съдър¬
жание и въздействие и като форма, която не под-
помага четливоетта, не e пригодна за съвременно
ползуване. Тя трябва да остане като втора, нацио-
нална характерна форма и да се употребява в спе-
циални и научни издания.

Първите печатни книги от новобългарската книж-
нина, отпечатани вън и в България, като „Кириа-
кодромион, сиреч Неделник" на Софроний Врачан-
ски (1806 г.), „Буквар" на Петър Берон (1824 г.),
„Часослов" на Никола Карастоянов (1833 г.), „Лю-
бословие"на КонстантинФотинов(1824 г.)и т.н., са
набирани и кориците им оформени с църковносла¬
вянски кирилски шрифт. Само годината e отбеля-
зана с арабски цифри — антиква.

187