;.
К. Б О ГАЕ В СКИЙ
АВТОЛИТОГРАФИИ
а а цат
'£J1
ucìfHKop, исполненнк
на кал не
276. Писан титулен шрифт от H. И. Пискарьов, 1 923 година
извършили боляринът Мусин-Пушкин и шрифто-
леярът Михаил Ефремов.
Последният проект с наборни букви съдържал аз¬
бука с осем различии кегела и форми букви (фиг.
275). Първият и четвъртият отвесен ред от този
проект били съставени от букви с форма на кирил¬
ски украсен устав, а останалите били новосъзда-
дените букви според формата на холандската ан¬
тиква и съвременното руско гражданско писмо.
Петър Велики лично зачертал кирилските уставни
букви и утвърдил на 29 януари 1710 формата на
печатайте букви, конто били наречени Г ражданска
азбука. В гражданската азбука не са развити мал¬
ките (редовните) букви. Графичната форма на бук¬
вите на утвърдената от Петър I азбука e повлияна
от медната гравюра, т. е. редица букви са изграде-
ни по отвесна ос с плътни отвесни греди и тънки
серифи без преходи за свързване с гредите, а кръг¬
лите буквиВ,0,Р,С,Ъ,Э,Ю, Ъ — по леко нак¬
лонена ос. Това двустилие пречи за единното из¬
граждане на шрифтовата картина.
Тези два недостатъка — неразвита форми на мал¬
ките букви и изграждането на шрифта по две оси,
отвесна и наклонена — са останали и до днес в
печатните славянски шрифтове.
Утвърденият от Петър Велики нов наборен шрифт
бил употребяван без съществени изменения до 1740,
когато в печатницата на Академията на науките
в Петербург получил нов облик. Буквите били из-
градени според една тясна буква О с почти отвес¬
на ос и тънки серифи. По това време бил издаден
и един особен курсив, смесен между антиква и
руска гражданска скоропис. В него e направен
опит да се създаде графическа разлика на формата
между главните и редовните букви.
Към края на XVIII век в шрифтовете на печатни¬
цата на Московския университет (1796 год.) на-
влезли множество латински форми. Започнало
т. нар. „подравняване" по антиквата.
В обществените и частните шрифтоливни — на Бе¬
кетов, Селивановски, Семен, Ревильон, Плюшар се
появнли разнообразии шрифтове, конто към сре¬
дата на XIX век ясно се обособили по форма като
шрифтове с наклонена ос (ренесансова антиква) и
като шрифтове с отвесна ос (класицистична антик¬
ва). Френското и италианското влияние били уста-
новени от Фурние, Дидо и Бодони. Друга група —
Леман, Волф.Бертолд и други—застъпвали немско-
то влияние. През този период, дори до началото на
XX век, са изживени всички модни увлечения.
Великата октомврийска социалистическа револю¬
ция през 1917 г. дала нова насока и възможности
на шрифтового дело в Съветския съюз. Най-напред
бил реформиран правописът, като буквите „и сточ¬
ка" (і), „фита" (Ѳ), „ижица" (I*), „е двойно" (^) и
„ер голям" (Ъ в края на думите) били изхвърлени
от употреба.
Одържавяването на полиграфическите предприя¬
тия дало големи възможности за организиране и
насочване на шрифтового дело. Редица постано¬
вления и директиви показват огромната грижа на
Партията за подпомагане развитието на шрифта.
Шрифтът като графическо изкуство трябва да отра-
зява епохата и формата на шрифта трябва да отго-
варя на социалистического съдържание на книгите.
Със създаване проекти за корици на книги и на но¬
ви наборни шрифтове се заели редица изтъкнати
художници-графици.
Първият етап в шрифтооформянето — 1917—1925
се изразил в усвояване и претворяване на класи-
ческите образци. Това проличава най-ярко в твор-
чеството на Н. И. Пискарьов (1892—1959).
Николай Иванович Пискарьов ce e родил на 20 но-
ември 1892 в гр. Бежице, Орловска губерния. Той
e възпитаник на Строгановското художествено-
промишлено училище. В своето творчество като
илюстратор употребявал дърворезбата и по-късно
тя му помага в работата му над наборните шрифтове.
184
В своите теоретически статии Пискарьов утвърж-
дава, че шрифтът e изкуство и че трябва да се опи-
раме на най-добрия опит и образци от миналото,
за да създадем нового. Шрифтовите му ТЕорби са
изградени с класически форми (фиг. 276).
През периода 1920—1930 Сецесионът, декадент-
ството и търсенето на свободни и „модерни" форми
и субективен вкус оказали неблагоприятно влия¬
ние в развитието на шрифта, като разрушили фор¬
мата на буквата и се отдалечили от формата, която
дава инструментът за писане. Срещу тези нездрави
течения се противопоставили редица художници с
различен темперамент и амплоа.
Известният график Владимир Андреевич Фаворски
(роден 1886 г.) разпределя шрифтовите видове на
обемни, пространствени и скелетам и избира шрифт
по форма, композиция и начин на изработване в
зависимост от характера на илюстрацията.
Докато епикът на графиката Фаворски балансира
шрифта с илюстрацията, динамичният илюстратор
Владимир Михайлович Конашевич (роден 1888 г.)
e надарен с богато въображение и изобретателски
ум да претворява и свързва раздвижени шрифтови
форми с великолепните си илюстрации за деца.
Сергей Михайлович Пожарский e роден на 29 но-
ември 1900 година в Чалбаси, Таврическа губер¬
ния. Завършил еУкраинската художествена акаде¬
мия в Киев. Пожарский при оформяване на кори-
ците ититулните страници използува разнообразии
шрифтови форми — от тежките, тлъсти антиква
шрифтове (в конто влага много петровски елементи)
до кирилския полуустав и бързопис. Той e майстор
на свободно писаните курсивни букви, конто в ти-
тулните страници добре се свързват с илюстрации-
те му, раздвижват и освежават страницата.
Друг, противоположен по темперамент оформител
e Иван Фьодорович Рерберг (1892—1957). Той e за¬
вършил Московското училище за живопис, скулп-
тура и строителство през 1917 година и оттогава
заработил в книжната графика и илюстрация.
Рерберг започнал от претрупани декоративни об¬
ложки и достигнал до пестеливи шрифтови реше¬
ния. В творчеството му преобладават строгите ан¬
тиква форми.
През 1930 и около 1940 г. са създадени два дър-
жавни стандарта за наборни шрифтове. Много от
негодните и антихудожествени шрифтове били из-
вадени от употреба.
След 1930 в Съветския съюз започва подобряване
в оформитеслкото изкуство на книгата и в създа-
ването на нови наборни шрифтове. Ръководители
и художници от Научноизследователския институт
за полиграфическо машиностроене Ф. Ш. Тагиров,
Н. Н. Кудряшов, Г, А.Банникова, А. В. Шчукин,
художниците-графици H. И. Пискарьов (1892—
1959), Д. А. Бажанов (1902—1945) (фиг. 277), Б. Б.
Титов (1897—1951), И. Ф. Рерберг (1892—1957),
РСФСР
НА ВСЕСОЮЗНОЙ
СЕЛ ЬСКОХОЗЯ ЙСТВЕН НОЙ
ВЫСТАВКЕ
JHocконская. .ТПульская, Рязанская,
(ВоронеЦіскап.Хурспап. .ТПа.чбовская,
Халининская.Слюлинска я. Ярославская,
Зіаанооския, Орловская об-ласти
и JTlamapCKafi .ACCI
*
I О С К И H О И 3 л л т
i (; /* О
277. Титулна страница от Д. А. Бажанов, 1940 година
А К Л A E /ИМЯ IM V lì G G G P
( /iHCtiiuinvrrr истории иск y vi: ut и
4№ïœ'ix&iui!y3r&i?wjœ^^iitywwaj>w
И.І../ИЛКОПЩКИИ
ИИЛАТЕЛЬСТКО 1МДК/ИИИ HAW ссек
i9"
275. Титулна страница отС. Б. Телингатер, 1952 година
185