отпечатването със старите букви на Вукович, из¬
лети на нов кегел, един малкоформатен двуцветен
„Часословец". През 1569 отпечатал „Псалтир" (фиг.
272), а през 1570 „Молитвеник", за конто употребил
новоизлети и подобрени букви на Божидар Вуко¬
вич. В тях има значителни промени.
През 1572 съставил и отпечатал книгата за път-
ннци „Разьличніе потребіи". След горните издания
Яков преиздал няколко книги. От „Псалтира" от
1569 знаем, че Яков e бил във връзка с книжаря
Кара Трифун от Скопие, чрез който e разпростра-
нявал книгите си в България. След 1572 печатни¬
цата преминава в ръцете на друг собственик. Бук¬
вите на Яков са употребявани до 1638 година.
Наред с ръкописните книги, изготвени в скрипто-
риите и в повечето случаи писани с полуустав, се
появяват и новобългарски печатни книги. Тебиват
печатани с кирилица или както e възприето да се
нарича този шрифт — с църковнославянски букви;
по форма те са уставни или полууставни. Такива
шрифтови гарнитури имали множество печатници в
чужбина — в Рим, във Венеция, в Будапеща, Бел¬
град, Римник, Нови Сад и другаде.
Като първа печатна книга на новобългарски език
(ако изоставим книгите на Петър Богдан) се смята
отпечатаната в Рим, в Propaganda Fide, съставена
от Филип Станиславов книга „Абагар", 1651 г.
В издадената през 1741 година „Стематография",
сборник от гравюри, рнсувани и гравирани на мед
от Христофор Жефарович, а също и в по-късните
му щампи и книги има много гравирани надписи с
уставни кирилски букви, украсен литургичен по¬
луустав и други шрифтове с влияние от граждан-
ската азбука. Самият текст на изложението ими-
тира наборен шрифт.
В много от щампите, издадеіш в Рилския мона¬
стир, Самоков или другаде — надписите също на-
подобяват наборни шрифтове.
През 1806 Софроний Врачански отпечатал своя„Ки-
риакодромион, сиреч Неделник"в Римник, Румъ-
ния, „по болгарскій простый язык" с църковносла¬
вянски шрифт, в който буквите О, С, фса кръгли.
Книгата „Началное обучение" e отпечатана в Со-
лун през 1838 със специално изработени и отлети
букви за печатницата на Теодоси Синашпски. Това
e първият опит да се гравира шрифт в българските
краища.
Друг опит направили българинът Стивраки Игна¬
тиев и сърбинът Константин Огнянович, като
възложили на арменеца-печатар Тадея Давичиян да
гравира и отлее шрифт за тяхната „Славя но-българ-
ска типография" в Цариград. По-късно печатница¬
та била иреименована „Трудолюбива пчела".В тази
печатница и с новоизлетите букви Райно Попович
издал преведената от него и Евтимий, иеромонах
хилендарски, книга „Служба св. Харалампия"през
1843 година.
ÍTO A ІІЛ
.ШЛ% ÒASI It ГЦ? , ЪЬАМЪ ДП.11 . H
, , I ^* ./ .. ^.. ., rft
ОСТШД nifOKHULtHMH unmAtilHfil
стыѴі . оиѵеівЛмі m'aujiAti
.WtVAAtHH ДвД»ВДПОПЛ<ТН,«4рИ«
СТЫН/К .
гд niuitn
H HgMWffiiit'titAK листвы ir i 'сд^Д tAAtiïf ЙПИД&ШД/Ш h'ífht S#ftC/K Гдлыісн ОН МШИІГО , fiHHTTKf «CTS НЙЫ Сйлпп "utí$ Я(Члп сѴшнліч bihwt йілдмгдсиылгісгѴ ЗВДНЫ СТкІЛ\1 • ГЛГ#АДФкбЛЛ\1 НЛЛНіІ —■•» »»"• « ~Л..- - с* cS/' ШСГАШЦЛМДШІГ» НГА НА ГА • Піі , ВТО bacì Uta b^éa наша e#¿:6't(iiAf'r(Afi»fiíi MHfi . <&НЛ*^ТМЬСІДЛН<(Т4СГЧ,ІЛі2<Ж(СдУ к^дрмъли н , вфвлпв^твфлапшшліго. 274. „Апостол" на Иван Фьодоров, 1564 година Като основоположник на печатното дело в Бълга¬ 182 СО ЦЗОШЖІ»!' Af'BHK^I » НС6Ы)(7. ЛіилиіГС UJ&fK.-Kiíyx А л а s и J А а ^ Ja kJ В £ / о ... Ё В В X в F Г Г г Л Л g , л/ С, G g JtT E Ж ?\\ Ж Ж ж JK Г г Г г lì Л з /1 з^ îhKH ft л и ГЛ4ГОЛЛ AOSO e; ta JfMd'ÚT/ Ol Ф S s ж 275. Гражданската азбука, утвърдена от Петър ¡,1710г. Печатайте книги проникнали в Русия към края на Първите книги, печатани в Русия, били църковни Първата книга, отпечатана в Русия, в която e ука¬ В изпълнение на нарежданията на Петър Велики по конто да се изготвят новите букви. Подготовката 183
. нил л» лрілг* M -k s л re д дѴь H П t
/ -u .- '. ' ^ /У i +-/
П tfhêt tifKê ГДГОДДрНСГДЛІМГІ ItIMI гл\1 ОбС*
рия се смята Никола Карастоянов от Самоков
(фиг. 273). Той купил печатарска преса през 1823 г.
и 150 оки църковнославянски букви от Будапещен-
ската печатница през 1835 г. и по-късно още от
Белград. Поради доноси и завист не било разре¬
шено на Карастоянов да печати. Той отпечатал
тайно няколко малки книжки. Със същитебукви
са отпечатани със съдействието на Захарий Зо-
граф „Таблици взаимоучителни", където под една
гравюра са подредени буквите в азбучен ред.
Нарасналите нужди от учебни пособия за народното
образование и грижите за правилното възприемане
и усвояване красотата на шрифта довели до създа-
ване и отпечатване на редица книги по шрифта.
Калиграфът и картограф Александър хаджи Русев
съставил и издал през 1845 г. в Страсбург книж-
ката „Краснописание". След него, през 1856 г.,
Елена Борисова съставила „Нова калиграфия".
Христо Г. Данов издава през 1856 г. календарче
„Старопланинче", а след това редица учебници и
иомагала. Той печати във Виена. В Будапеща отпе¬
чатал „Примери за краснопнс".
-, » . ' • • ' ¡
XV век чрез италианските и немските занаятчии,
заселени в Москва. Повече от книгите били печата¬
ни в Италия на гръцки, латински и славянски език.
По средата на XVI век Иван IV Грозни провел
редица граждански и църковни реформи за укреп-
ване на самодържавието. Едно постановление на
църковния събор от 1551 година задължавало пре-
писвачите на книги с църковни текстове да из-
правят грешките при писане, а също ставало дума
за поправки на всички отклонения от първообраз-
ния и от верния текст. Понеже преписвачите не са
били подготвени за такава дейност, то само едно
централизиране на работата би дало резултат при
нзправяне и унифициране на църковните текстове
преди тяхното разпространение. В случая книго¬
печатането било най-пригодно да предаде точен и
еднообразен текст в много екземпляри.
Като оценили качествата му, въвели книгопечата¬
нето в Русия.
книги. „Триод постная", „Евангелие", „Псалтир" са
работа на т. нар. анонимна печатница, която рабо¬
тала с четири шрифта. Първият печатар бил Мару-
ша Нефедьев.
зано мястото и времето на отпечатването й, e „Апо¬
стол", Москва 1564 (фиг. 274). Тази книга e пър¬
вата творба на уредената по заповед на Иван IV
Грозни и митрополит Макарий печатница от двама-
та майстори Иван Фьодоров и Пьотр Мстис.швец.
За „Апостол" Фьодоров e изрязал един прекрасен
полуустав. Със същия шрифт бил отпечатан и тех-
ният „Часлословец" — 1565. За „Острожката биб¬
лия" — 1581, Фьодоров създал три нови кирилски
шрифта и за първи път два (нови) гръцки шрифта.
Повече от 150 години руските книги били печатани
с наборен полуустав.Книгите обикновено имали ре¬
лигиозно съдържание. След средата на XVII век
рядко се явявали книги с научно съдържание.
През 1694 Карион Истомин издал един „Буквар",
гравиран на мед от Леонтий Бунин. Тази книга
можем да разгледаме като първия руски албум с
шрифтове (таблица стр. 367). В него са показами
измененията на формата на буквите на кнрплицата
и на някои латински и гръцки букви.
Към края на XVII век Петър Велики създал силна
и огромна Русия. Той положил извънредни грижи,
щото тя да се изравни в културно, нросветно, тех-
ническо и търговско отношение с големите евро¬
пейски държавп. Петър завързал търговски връзки
с много европейски страни, особено с могыцата
тогава Холандия. Поставил културата и образова¬
ние™ на светски начала, насочнл книгоиздаването
и книгопечатането към техническите и светските
науки. Но кирилският църковнославянски печатен
шрифт с разпространенатапотовавремеполуустав-
на форма не прилягал за съдържанието на науч-
ната литература. Тогава Петър I направил най-
важната шрифтова реформа, която e оказала огром¬
но влияние върху по-нататъшното развитие на ки-
рилицата не само в Русия, а в целия славянски
свят и най-вече у нас — в България.
По нареждане на Петър I през годините от 1707
до 1710 било подготвено и проведено едно видо-
изменяне формата на руския наборен шрифт на
основа на антнквата. Това вндоизменяне формата
на кнрплицата започнало още в холандската печат¬
ница на Ян Тесинг и Копиевский, конто работели
за Петър, а в писания или гравирания шрифт но-
вата форма се явява по надписите на важни доку¬
мента и карта, по медните гравюри, изрязани от
руски и чужди майстори и пр. Там виждаме надпи¬
си, в конто руските букви са изградени по антиква
форма. В гравюрите на Алексей Зубов, на Адриан
Шхонбек от 1704 и гравюрата „Полтавската битка"
от Питер Пнкарт от 1710 вече са оформени букви с
латинско изграждане на формата.
били подготвени много проекта и варианта от на¬
борни шрифтове. Самият Петър изпращал образци,