Д^окоггмпдкьгсижкингА^вслнкоуьг^д-Ьоу'
крдювѣпрндіржавѣн£лішгокоролАПолск4п>
клсиіцшрд . мжокотдндкьіуѣі}ілиниокрдкввь
Скы^швднподто^, фѣол ь ЛцгіѢі^ыіе
^ецкогсроАоу^фрликь. ндоігаимпіЕожжф
парокшпщь£і (ЪТЬ-А1БАТЬА»ли д лѣто.
269. Първата печатна кирилица, Феол, 1491 година
снЬкоу . тноренй пргподокнаго шц4 иішс
ГО ІШЛШа XdMAlKytid - Hb СОуКОТХ KÍYipb »л
М4ЛТH KEYEpNH . IM ГН ВЬЗЕШЬ tTJfpbl ГЛІСЬ • 2
ВеусркЕгУшсмлтвы • прінмн стын Fri
нподіждь м«шь ш(Т4Влкннк гр**омь -
ИКОТЫ ¡ЦНМЬ Н(Н Й НВЛКН BbMHpt EL (KpttHÏE ;,
270. Печатната кирилица на Макарий, 1494 година
іСіяОКонднд сстг си а Книгд. Йсйсд сынд Си/д
Ховд £р^СДДИЛМАНИНД i РеКОМДА Пдндретосъ или
£кіШЗИдСТИКуСЪ • £ж£ IciU3\f£TfA Бс^Ъ (l,0Efbl](
НрШВЪ С<Ж(ЮсШ{ІЕ ИДИ JJijfKOSNHKT, • СпО.ИОфНЮ
Бт^ойцн Единдго Богд • H ¿го Пргшсгое Ндтгрн
Мірнн • Пос-Ьджиг/иъ П(МЦ£» НБыклддомъ
Йз^днндго М&жд Ѣлікіісщъ НлХщъ jLoKTOfА
ф^днцискд Скорининд сынд 5подоф<д • <5слденолі
(пм^оліъ Ынте Прдзсколі « Лггд покжнглі meo
женин • Тысярногг Патеотор Цсцмагоніщмг ;•*
МеСЕЦД .¿ЕКДСРИА ¿НА ПаТОГО Î-
271. Печатната кирилица на Франциск Скорина, 1517 г.
зила традициите на търновската книжовна школа.
За да могатда се приготовляват повече и по-евтини
книги за православння свят в Румъния и отвъд
Дунава—в България,—през началото на XVI
век e била уредена печатница. Като добър майстор-
печатар се посочва свещеноинок Макарий. Миози¬
на учени приемат, че този e същият Макарий от
Черна гора.
В Мунтения — Търговище Макарий отпечатал три
книги: през 1508 един „Служебник", през 1510 един
„Октоих, или осмогласник" и през 1512 „Славяно-
българско четвероевангелие".
След 1560 печатницата в Търговище западнала и
книгопечатането се преместило в Брашов, където
ръководител бил дякон Кореей.
Забележително e делото на белорусина Франциск
Скорина като просветител, учен и основоположник
на книгопечатането и издаването на книги в Бело-
русия.
Доктор Франциск (Георгий) Скорина e роден между
1485—1490 в град Полоцка. Получил солидно об¬
разование — следвал философия, теология и ме¬
дицина и добил докторска степей по свободните и
медицинските науки, Скорина пожелал да преведе
Библията на руски език и да я отпечата. Затова
през 1516 той се установил в Прага и основал своя
печатница. От 1517 до 1519 отпечатал преведени
на белоруски език 23 от библейските книги, конто
пуснал в 17 отделни свезки. Шрифтът, с който Ско¬
рина набрал своята „Библия русска", „Пражки
псалтир" (1517), „Апостол" (1525) и други, e осо¬
бен — висок, строен, нотежък. Скорина пръв ясно
разграничил формите на главните от редовните
букви на кирилицата. Много от редовните букви
имат горни и долни дължини (фиг. 271).
Трета на Балканския полуостров подред славянска
печатница, употребила кирилица, етази на Божи-
дар Горажданина, в която са работали два мата
братя Любовичи—Джурач и иеромонах Теодор.
Тримата са от Горажде, Херцеговина. Те открили
печатница във Венеция и отпечаталп„Служебник",
завършен на 1 юли 1519 година. След това я пре-
несли в Горажде, където отпечатали две книги:
„Псалтир с последование" (25 октомври 1521) и
„Требник-Молитвеник" (1523). Предполага се, че
тези три книги са отпечатани с букви, излети от
матриците на Църноевик, а някои букви били
гравирани отново. Ако сравним обаче двата шриф¬
та, ще установим голяма разлика:
В книгата на Любович буквите са по-тънки, меж-
дубуквените пространства са разширени, което
придава на страницата по-светъл вид. Буквата 8 e
много висока и излязла нагоре в междуредовото
пространство почти с една буквена височина. Към
гредата на буквата Ч високо горе се прикрепва
плоска изтеглена напред и извита надолудъгичка.
Буквата IV e разлата, a Zi e с наклонена греда.
180
;* vT ш г*хь кьБрлтін моей ♦ нюміншн
'вкдомоу сицд моіго ♦'• П4сѣхь weqc
ir¡
щА моего ♦ роуц fe мои сьткорнстл
u),>r.i.i!. • нпрьсты мои сьстдкніш
^МДТЫрЬ ♦ НКТОКЬЗБѢсТНТЬГКН MOCMCtf
СДМЬ ГЬ СДМЬ ОуСАНШНТМЕ • С4МЫІ0СЛ4
аг'г.и своего ♦ нпоктмесосЬбць&цд мокго
НіІО.ѵиЗДѴ« M4CTÏJ0 I10M434NÏ4 СВОЕГО •
ь-рдты мом докр*« кшнк4 * hue слго води
ЕІ.ННХЬ ГЬ « Н'ЗЫДОХК KlCptTiNÏ« НИОПлн
МЕННКОу НПрОКЛКТМЕ ндолін своими
^Ж НСТрЬГЬ ИЖЕ ОуНЕГО міЧЬ
НсЗсІКОХЬ ГААЩ КГО ♦
Н«КХЬ П0М0ШЕИ!£
WCNOBb ІСЛККЬ ♦
u¿<3^
бьдѢто » %bï\ » Vakmí"¿і
272. „Псалтир"., Яков Крайков, 1569 година
От Горажде печатницата била пренесена във Влаш-
ко, в Търговище и роднината на братя Любович —
Димитър Любович — отпечатал „Требник" (1543)
и „Апостол" (1547).
След като турците завзели Черна гора, мнозина
културни и политически дгйци, конто не пожелали
да приемат исляма, емигрнралн в Италия. Между
тях бил и Божидар Вукович (след 1465—1540) от
град Подгорица. Вукович се установил във Вене¬
ция и стъкмил през 1519 печатница, енгбдена със
славянски букви. Към печатницата имало шрифто-
ливна и ксилографско ателие. От 1519 до 1540 Бо¬
жидар издал седем книги: „Служебник" (7 юли
1519), „Псалтир с последование и часословец", пе¬
чатан на два пъти (първият — Псалтирът— довър-
шен на 7 април 1519, вторият — Последование —
довършен на 12 октомври 1520), „Молитвослов или
светче" (6 март 1521), „Молитвеник" (26 април
1536), „Осмогласник" (27 юли 1537), „Празничен
миней", или „СЬБОРННКЬ" и „Молитвеник, или
требник" (около 1540).
Те са оформени по подражание на сръбско-българ-
ската ръкописна графична традиция.
В „Празничния миней" на Божидар Вукович от 19
януари 1538, или както e наречен в колофона на
книгата „ГЛКМН СЬБОРШКЬ", шрифтът e тесен
и ъгловат. Забелязва се, макар и с много отклоне¬
ния, стремеж за изграждане на буквите по отвесна
3 HflGOClOr.
■ .. ■. ' кии то
С.-д^жлпл сичкн т: д;ікн:і|іиі,.' ,м:,штш, дсмяшми и
Ці',Т.:і;ш,і, ил С.і.ік.ІііКіи I.I3UI;: л ІІ.і|ѵА;і;д.1 и tflff
д'Ь.м: i. ima t;;r . il клг.г,; с: ч;ти. ид нлшій a
о d (j в с- н о -1; о а г d4f *ojk;j ïi
З.і БЬлмлскн т! д;цл, г,:н те i-BMiùfcAi'Ti ѵчили*
І|ІЛ Ѵчлг СКАф?ЯИ0 то пислнм ни
с à a e е. и с к i iì li зык.
Наново nr4i,tt;KHo n;ri,vir;ii и пспфыяюсш*
и :i: д и R .: и ì 's M
Г. НІКОДЛД К. СТОАНОЕИЧЛ,
Кпнгжздт.'лл и .ілгіслл с.ілккгіцклгш.
-.-'■•;;гг-..;у -ГЗ
uz Еѣлпмді;,.
F.Ü К«АЖ«К0 - С«ввс-т*я Тѵгіог^афіИ.
18 3 3..
273. „Часослов" на Никола Карастоянов, 1833 година
ос. Пълните и тежки отвесни греди са противопо-
ставени на сравнително тънките хорнзонтални гре¬
ди. Буквата 0 e елипсовидна, а кръглите 10 и С с
почти четвъртито изграждане, останалите произ-
водни Е, Е, Р завършват триъгълно.
Под реда излизат Л Л, Р,УД " опашката по сре¬
дата на LU, а над реда изскачат ГБ, Ь>, Ъ. Послед-
ната e по-едра от другите букви. Буквите U,A,A
завършват с тежки отсеченп върхове. Има два ви¬
да С — капитално E и унциалноб. Междубуквено-
то пространство e сгъстено.
Синът на Божидар, Виченцо Вукович, препечатал
нздадените от баща му книги „Псалтир" (1546),
„Молитвослов" (1547) и „Служебник" (1554), като
първите две препечатал отново през 1561 г. През
1561 „Псалтирът" e отпечатан с подновен шрифт.
Първият български печатар, редактор на евангел-
ския текст, издател и писател Яков Крайков e ро¬
ден около 1510—1520 в Камена река, в подножието
на Осоговската планина, западно от Кюстендил.
Образование™ си получил в родното си място, в
Осоговския монастир и София. Напуснал родните
краища и през Кюстендил и Скопие заминал за
Венеция. Като придобил голяма печатарска опит-
ност във венецианските печатници, Яков купил
през 1566 печатницата на Виченцо Вукович заедно
с матриците и всичкия наборен илюстративен ма¬
териал. Още същата година през август завършил
181