irt ri«лл вл'итяt/k . HBT«J rtA*->аЯ^ К
Л«*ІПН . ННАТПЙАПІ Я*, H M Ain

И111 h дн «a al Іки^ллкічтчкл*

HííiH

Ь лл 9 л um Ht As,',

ЛЛІ

«

265. Полуустав, XIV—XV век

г

ылм мГѵя Hf>&

¿;Лг<^А*ІГгГ8#ХмУ ^AiuaníY.nff^h
*шЯчлкХ одни наг тли, tai мин

¡цм TKflfr» KílYílííw #AC* T*W« И"«

"li "v. • / . ,« ' / /

¿i

^ire TAífK ff« . tAK* TàïA* nfHWim

266. Полуустав. Требник от Търново, XV11 век

}j(a*txa. à* ¿iAß men* /¿J&V* TM
flpL« /fe*.tuf J^^'ftMí'

ЯЛіпионпНАІ ¿film/ Irfai'rtf Afi^Á*
Ut* i н" S - ' ♦ ' ' - -'■ f%

y* tfttffy* íif»MMm¿ c*m ¿m' сЩ
Ht*-?**?«' ¿тш»*\

267. Бързопис. Миней за месец май от 1695 г.

i ■".' ; ■■-.' "±-Щ

268. Бързопис. Ръкописът на Паисиевата история,1762г.

Подготовката за създаване шрифт удобен, лесен и
бърз за писане започва от края на XVII и началото
на XVIII век, когато в кирилския бързопис навли-
зат някои минускулни елементи. Например малка-
та буква \ се оформя от отвесна греда, към която се
прикрепва една окръжност, буква к не излиза още
над реда, но извивките на горната част на буквата
подсказват едно минускулно развитие; долната част
на лявата греда на буквата к и м получава къса чер-
тица или точка, която им придава минускулен ха¬
рактер; отвесната греда на буква чсе подвива и т.н.
В началото на нашето национално Възраждане
шрпфтът излязъл от монастирските скриптории и
чрез училищата се развил и навлязъл в обществе-
ння живот и търговията. По това време все още ос-
новната форма на по-голямата част букви e заета
от кирилския бързопис. Няколко форми на букви
били повлияни от гръцкия калиграфен курсив и
руското гражданско писмо. Буквите са писани от-
деленн една от друга. В първите години на ХѴПІ
век се оформят две шрифтови влияния — едната
група запазва традицията на кирилския бързопис,
а втората група — възпитаниците на руските учи¬
лища и университета—донасят руското гражданско
писмо, преоформено под влиянието на англето.
След освобождението ни от турско робство (1879)
у нас окончателно се утвърждава и разпространява
един курсив, който ще наречем Граждански курсив
за разлика от кирилския бързопис. Той се нзучава
в учнлпщето като „краснописание", навлиза в кан-
целариите и навсякъде в обществения живот.
Оттогава с малки видоизменения на формата граж-
данският курсив се използува и до днес във все-
кидневната ни писмена практика.
В България гражданският курсив се оформя под
влиянието на кирилския бързопис, руското граж¬
данско писмо и модните курсивни антиква шрифто¬
ве — англе и батард куле.

Гражданският курсив отначало бил писан съссилно
подострено и разцепено по средата паче перо. По-
късно то било заместено с острото английско перо.
Шрифтът има ясно изявен курсивен характер с на¬
клон на буквите надясно. Построява се в четири-
линейната система.Графичният образ на главните и
малките букви e строго разграничен.Главните бук¬
ви са едри и овални, а малките — по-тесни. Малки¬
те букви можем да разпределим в четири групи:

1. Къси букви — тези, конто нямат горни и долни
дължини и се пишат в средното поле, като а, е, о.

2. Букви с горни дължини — б, в, ж, к, ю, ѣ.

3. Букви с долни дължини — д, з, р, у, ц, щ.

4. Букви с горна и долна дължина — ф. Имат чер-
тици за свързване една с друга. Отвесните греди на
буквите и, п, т, ц, ш, щсе свързват с извивки-дъги.
Заоблените части на буквите в, д, з, у, ц, щ, ф,
конто изскачат над и под реда, са се превърнали в
камшичета.

178

Печатната кири.шца се появила и развила като
подражавала старите уставни или полууставни ръ¬
кописни образци.

Първата в света книга, отпечатана с кпрплпца, e
„Осмогласник или Октоих" (фиг. 269). Тя e издаде-
на в Краков и едатирана от 1491 година. Нейният
издател и типограф e натурализираннят краковски
жптел с немско име и слэеянско презиме, занаят-
чията Швайполд Феол (Swiçtopelk Fiol, Szwaipolt
Fieol, Schwaytoplt Fiol, Sweybold Veyl), a сам оз¬
начил името си в колофона на последната страни¬
ца на „Октоиха" — Шваиполт Фѣоль).
Феол през 1491 година сключил договор със сту¬
дента от Ягелоновския университет Рудолф Борс-
дорф от Брауншвайг, жител на Краков, с който
Борсдорф се задължил да изреже печатни кирилски
букви. Като първообраз на шрифта e използуван
ръкописен кирилски шрифт — полуустав „по об¬
разцу уставного не очен хорошего писма". Изряза-
ните букви наподобяват и следват дуктуса на пе-
рото. Шрифтът e ъгловат и тесен по пропорции.
Изграден с широко подрязано право перо, с множе¬
ство варианта на отделим букви О, Д, С-, с отвесна
ос на 0 и производните, получили заострена елип-
совидна форма. Някои варианта на буквите 0 и
С се отклоняват от елипсовидната форма па 0 и се
разширяват. Външната линия на 0 става кръг, а
вътрешната образува квадрат, като че ли буквата
e съставена от четири греди — две отвесни и две
хорнзонтални, чиито външни краища са заоблени.
Тялото на една от вариациите на буквата Д се
оформя само от една плътна отвесна греда. Зле из-
градена, буквата не се свързва с другите букви в
реда. Накъсва думите, защото от двете и страни
остава много бяло поле. Тя остава самостоятелна
между другите букви. Отвесните греди са дебел и.
Обикновено се наклоняват навътре. Хорнзонтал-
ните са много тънкп.

Редица букви изскачат извън двете шрифтови ли¬
нии и навлизат в междуредовото пространство. Р,
LU, Д, М, С, Х,у, Z имат очертани долни дъл¬
жини, а1^,8,ф — с горни дължини. Буквите, ма-
кар и уставни (главни) по начертание, без да са раз¬
вили признаци на малки букви, изскачат извън
линиите. Характерно за шрифтовата картина е, че
преобладават отвесните греди и й дават насока по
високата ос. Буквата e черна, наситена. Много
букви завършват със скрити серифи, като надебе-
ляване на греднте. Други — с леки серифи.
С този пръв наборен кирилски шрифт, нзрязан от
Борсдорф, са отпечатани от Феол пет книги:
през 1491 година — „Осмогласник или Октоих" и
„Часословец", след това „Псалтир следованная",
„Триод цветная", „Триод постная".
Hue не знаем кой e изрязал шрифта за издадените
книги във втората в света и първата на Балкан-
ския полуостров печатница, работеща с кирилица.

Нейният ръководнтел свещеноинок Макарші от
„Чрьнііе Гори" с помощта и благоволението на чер-
ногорския владетел Гюргн Църноевнк (1490—1496)
издал две книги, отпечатани с кирилица в Цетине,
столица на Черна гора. Първата книга „Октоих
или Осмогласник" той отпечатал на 4 януари 1494
година, а втората книга „Псалтир с последоваппе"
на 22 септември 1495. В тях Макарий се проявил
като голям майстор на цялостното художествено и
техническо оформяне па книгата. Създал пре-
красни декоративни ефекти, като използувал черна
и киноварна багра, за да редува иницпалнте и да
подчертава някои редове. Тезп книги са набрани
с един и същ шрифт (фиг. 270). Изрезът му не e
едпнно оформен. Смесени са два различии принци¬
па на изграждане.

а) Тясно изграждане: от тясното, елнпсовндно 0,
което по високата си ос завършва с остри вър-
хоге, са оформени €, С, W. Буквите /\, Е, Б,Д,
К,Л,у,Ь се приближават по форма и пропорции
към тях.

б) За разлика от Феоловото квадратно О, шпро-
кото О на Макарий e нзградено от два широки
полукръга с права ос. Това О подвежда редица
букви към широко изграждане — П, М, Р, 10, II,
Л, долната част на Z e полукръг. Но въпрекп че
по ширина напомнят антнквата, те са пзграденн по
принципа на отвесната ос, с плътнп отвесни греди
и тънки хорнзонтални греди и неправплно e да се
определят под влияние на венецианската антиква.
Нямат нищо общо с венецианската антиква. Вене¬
цианската антиква има друга графическа форма,
друг ритъм и съотношенпе между тънките и дебе-
лите щрихи.

Общо погледната, шрифтовата картина пзглежда
ъгловата и широка поради смесването на тези две
различии по ширина група букви.
Ясно e обаче, че гравьорът, който e създал този
шрифт, e познавал законите за изграждане на бук¬
вите на устава (макар да се срещат букви с унци-
ално начертание). Те не излизат извън двете шриф¬
тови линии — запазен e принципът на устава и
маюскулите (главните букви).
Излизат под реда (долната линия) само Д, ,3, Р,Х,

у, ц, LU.

Малко над реда изскача отвесната греда nais.
Средната линия на M не излиза под основната
шрифтова линия (не се редуват правилно тънка и
дебела). Някои букви завършват с леки серифи,
друГИ _ със скрити серифи. Изкръглената Ре яс¬
но изградена с право перо. Полукръгът при скач-
ването и залавянето с отвесната греда e с тънки
краища и по средата на междулинието се разширя-
ва и става най-плътно. Долната дължина завършва
със сериф навътре.

В Мунтения, където управлявали утровлахските
войводи, се развила литературна школа. Тя запа-

179