262. Български монументален кирилски надпис

1345 година — Манасиевата хроника — съхранява
се във Ватиканската библиотека—Рим. Текстът e
написан с едро уставно писмо, а ръкописът e илю-
стриран с прекрасни миниатюри (таблица стр.359).
1356 година — Иваналександрово четириеванге-
лие, известно още под името Кързоново евангелие.
Намира се в Британския музей—Лондон.Toeукра-
сено с многобройни миниатюри (таблица стр. 361).
Края на XIV в.—Синодикът на цар Борил(Софий-
ска народна библиотека, таблица стр. 360 и 362).
Турците превзели Търново през 1393 г. Патриарх
Евтимий загива, учениците му серазпръсватвСър-
бия, Русия, мнозина заминават във Влашко. Там
пренасят българската култура и изкуство. Средно-
българският език става официален език в Румъния.
Традициите на търновските шрифтописци навлизат
в румънския художествен живот. Залазили своята
независимост, влашките войводи и князе основават
културни средища; през XV и XVI век се развили
традициите на среднобългарската писменост в нова
Влахобългарска писменост.

Ресавската школа, в която работил избягалият от
Търново Евтимиев ученик Константин Костенечки
съществувала от XIV до XVII век.
Полууставът (половин устав, не к ovo-msh — не¬
ограничен, фиг. 264) e по-дребно, по-просто от
устава калиграфско писмо за книги. Буквите са
оформени по отвесната ос, по-рядко с наклонена ос

и са писани по-свободно. Отвесните главни греди
понякога се наклоняват леко. Горните и долни
дължини на много букви преминават в междуредо-
вото пространство, дори се застъпват една друга и
придават по-неспокоен вид на страницата със свое-
то островърхо завършване. Ъгловатото изгражда-
не на много кръгли части на буквите клони към
закръгляване.

В текстовете, писани с полуустав, често се срещат
съединения на букви една с друга, съкращения
на думи, титли, знаци за ударения и придихания.
Полууставът e по-четлив шрифт и e преход към
оформяване от главни към малки букви.Полууста¬
вът e видоизменение и опростяване на устава зара-
ди бързината при писане и пестене на материал.
Той се развива под влиянието на маюскулния кур¬
сив и на канцеларския бързопис, когато писмено-
стта има по-широка употреба в обикновения живот
и литературата. За разпространяването на полу¬
устава спомогнала и хартията като по-евтин от
пергамена материал за писане.
В полуустава постепенно буквите А, Б и 6 полу-
чават закръглени форми. Буквата £ e пробила
долната линия за писане и със силна дъга e на-
влязла в междуредовото пространство. Така се
утвърдили силни минускулни зачатъци.
Буквата Ж e написана с три преспчащи се линии,
като средната отвесна линия придобива горна и
долна дължина или пък двете наклонени линии се
свързват с извивка вдясно.

В устава хоризонталната греда на буква Т завър-
шва с два триъгълни серифа, конто постепенно се
уголемяват, после серифите се заместват от къси
греди, конто получават формата на перото. Отна-
чало те стигат до средата на реда, по-късно лявата
греда слиза надолу до основната линия за писане,
другата остава до средата на реда и в полуустава
се оформя едноТс три еднакви отвесни греди, като
една тънка хоризонтална греда ги свързва горе.
Буквите Р, у, К, Ц, LU са получили дълги опаш¬
ки и пробиват долното междуредово поле.а буквата
"Ё— горното. В някои форми тя получава дълъг
ляв сериф, който достига почти до долната линия
за писане.

Буквата <р има горна и долна дължина.
Полууставът като нова шрифтова форма за книги
се появява в България към края на XIII век, а в
Русия — към края на XIV век. Той се развива и
разпространява най-много през XV и XVI век.
През XVI и XVII век, когато се полага началото
на новобългарската писменост чрез книги, писани
на народен език (записки, слова, жития, пропове¬
ди и сборници), полууставът продължава да бъде
едно от основните писма.

Рилският монастир става средище на книжовна и
шрифтова школа. Не по-малка роля играе и Етро-
полският монастир, наречен Варовитец.

176

През следващите два века — XVIII и ХІХ,въпре-
ки влиянието на руската гражданска азбука полу¬
уставът се запазва в ръкописните църковни книги.
Добри образци за полууставно писмо ни показват
следните ръкописи:

XIII век — Постен триод (Пловдивска народна
библиотека, №57, фиг. 264).

Драганов миней (в Зографския монастир, № 55)

XIV век — Сборник № 7 (БАН, фиг. 265).Харак-
терни са буквите ,3,Ж,Т,у,гБ.

XV век — Цветен период (Пловдивска народна
библиотека, № 72, таблица стр. 363).

XVII век — 1685 г. Требник от Търново (Софпйска
народна библиотека, инв. 8/951, фиг. 266).
XIX век — Паисиевата история, котленски пре¬
ние, нанравен от Софроний Врачански (Софпйска
народна библиотека, таблица стр. 364).
В руската палеография Карски установява някол¬
ко етапа в развитието на полуустава:

1. По-стар полуустав — който има връзка с
устава от края на XIV до края на XV век, и по-
казва като типичен пример Лаврентпевския списък
от 1377 година.

2. По-млад полуустав — XV—XVII век. Това пис¬
мо възникнало от подражаване на южнославян-
ските ръкописи (български и сръбскн), донесени в
Русия след завземането на Балканския полуостров
от турците. Те не се различават по шрифтова фор¬
ма, а само по език.

3. Бегъл полуустав—който прехожда в скоропис.
Друг вид писмо, близко до личния почерк, e Бър-
зописът, или скорописът (фиг. 267 и 268).Той e бър-
зописно курсивно писмо, употребявано заради пе¬
стене на време като работен шрифт за кратки за¬
писки, в канцелариите, за данъчни и имотовладел-
чески книги, за грамоти и разни документа, в гла-
ви от книги и рядко в цели книги (чернови), при¬
писки в ръкописи и други. Бързописът ce e развил
много рано, наред с устава. Бързописни бележки
намираме на задната страна на керемиди и тухли
още в IX век. Множество царски грамоти, дадени
на търговци или монастири, са написани с бързо-
писно писмо. Характерна e грамотата, дадена от
Иван Шишман на Драгалевския монастир преди
1382 година. Писмото в тази грамота ни показва
сил но развита бързописни елементи. То e неспо¬
койно и раздвижено и e смесица между унциални и
минускулни форми. Бързописът обикновено се пи-
ше с по-дребни букви в ниски редове, а с големи
междуредови пространства, в конто изскачат дол-
ните и горните дължини на буквите.
Отначало в полуустава се появяват бързописни
елементи, изразени в извивки на гредите на А, Д,
Р, у,а долната дължина на средната греда на бук¬
вата LU се извива наляво. (У западните славяни —
сърбн, хървати — това става под влияние на ита-
лианските канчеларески и гръцки курсив.)

f f

таШк . ÇArtsâ oUttt &ôô è

263. Евтимиев бързопис (Попгерасимово писмо)

Üi« ЛДЬ*ГК О H ЛАЬ it С f О IUI tí fÛ 1
ХАШкѣтчго^ НПіІ hilf Qt fi ib mt nifi

ime *t * re *t^~ и e у іл ¿ к t г? TÁY^k'eni»AOírtU'tÉbrM^Ki.zb S

L-^^iÀA ьежкьни ta млпд
\¿*g» ш ЯДШ £ • гЯы« н к о »г ь п та*

TifjkwoAb • НЛвАД VAÏÏfHF Q¿fl

■&\-.% ь ''" i ■._-_' _ f J li._Ѵ_лі

264. Полуустав. Постен триод, XIИ век

Горните и долните дължини на буквите се удьлжа-
ват. Общата шрифтова картина e раздвижена и не¬
спокойна. (Таблица стр.365ь и таблица стр.366.)
В бързописа се утвърждават нови шрифтови форми.
Оформило се едно минускулно \, като към отвес¬
ната греда, долу леко извита, се прикачва вляво
едно кръгче.
Буквата Б се закръгл ява.

Буквата 6 e изградена най-напред като унциално
6, а по-късно от две полудъги, извита наляво.
Дясната наклонена греда на буквата \ изскочила
горе над лявата. По-късно лявата греда започва с
кукичка.

Отвесните греди на буква M се наклоняват, като
лявата наклонена греда долу започва с кукичка.
Горната свързваща хоризонтална греда на буквата
Т изскача от двете страни на трите отвесни греди.
В по-късните ръкописи трите отвесни греди се
свързват горе с дъгички.

При буква П e същото, като прибавим и лекото из-
виване на долната част на дясната й греда.
Буквата H придобива минускулна форма, като от¬
весната й греда леко се завива долу надясно, а хо¬
ризонталната се извива по-дълбоко.
Редица букви с горни и долни дължини получават
слаби или силни извивки вляво долу или дясно го.
ре. Трите отвесни греди на буква Ш горе се изви-
ват леко наляво и получават слабо надебеляване.

177