вид маюскулен курсив можем да причислим надпи-
сите: 907 г. — Надписът на хартофилакс Павел;
надписът върху бяла керамична плоча с двуези-
чен текст; 980 г. — подписът на игумена Макарий
и някои други.

В старите ръкописни текстове заглавията са офор-
мени с високи, тесни, отделени една от друга главни
букви. Постепенно по подражание на късните гръц-
ки и римски епиграфски материали, две или ня-
колко букви били свързани помежду си. Това виж-
даме още в началото на X век по стените на пре-
славската кръгла църква и керамичните плочки с
образи на светци. Гредата на предишната буква
служи за греда на следващата и т. н.
През ХПвекв България се утвърждава практиката
заглавията да се пишат с високи, тесни, свързани
и преплетени помежду си букви. Те представляват
една вплетена мрежа от удължени греди на ска-
чени една с друга главни букви, между конто в
празните пространства са включени по-малки бук¬
ви (фиг. 261). В руската палеография този начин на
писане e наречен вязь.

Този декоративен начин за оформяне на загла¬
вията, а по-късно — на цели изречения, на молит-
ви и дори на монументални надписи (какъвто e
надписът на Иван Асен II от 1230 в Търново), идва
от практиката имената на българските царе, сло-
жени върху хрисовулите, да са написани със свър¬
зани и вплетени помежду си букви. Такъв начин на
писане с удължени и заплетени букви видяхме още
в гръцките и меровингските шрифтове. Вероятно
дипломатиката e повлияла да се възприеме този
особен декоративен начин за подчертаване.Обикно-
вено се предполага, че e възприет заради пестене
на място. Макар и нечетлив, такъв надпис преслед-
ва декоративна цел и чрез него старите шрифтопис-
ци умело подчертавали заглавните места и им при¬
давали тежест и особена тържественост.
От XI век насетне Монументалните кирилски над¬
писи, издълбани по колони и плочи или изписани
като обяснителни надписи постенописите и иконите,
са оформени с високи, тесни, стройни уставни букви
(фиг. 262), изградени в повечето случаи по отвесна
ос с тясно елипсовидно 0 и производните му, като
кръглите части на буквите са станали ъглести.
Този вид надписи са запазили аскетичната форма
на буквата.която отговаряла на иконографския ка¬
нон и верския идеал близо девет века — от Тем-
ничкия до надписите от времето на Захарий Зограф.
Серифите от скрити и триъгълни, устроени по епи¬
графски образец, постепенно се повлияват от ръко-
писите и получават голяма връзка с писаните
шрифтове, докато в Рилския монастир стават
съвсем тънка хоризонтална линия.
Хронологически разгледани, по-важните монумен¬
тални кирилски надписи от едннадесети век насам
са следните:

1083 година — Обяснителните надписи на фрески-
те в костницата в БачкоЕския монастир — написа¬
ни на гръцки език.

1230 година — Надписите издълбани на Асеновата
колона и надписите по стеноппсите в църквата
„Св. четиридесет мъченици".

1259 година — В надписите по стеноппсите в Боян-
ската църква — високите и стройни букви съот-
ветствуват на високите, слабп и стройни фигури.
Всички букви са построени в двулннейната систе¬
ма, само Z, S и средната греда на І_Ц пзскачат
в междуредовото пространство. Хоризонталната
свързваща греда на буквата H e поставена много
над геометричната среда. Буква 0 e тясна четвърти-
та елипса. Особена форма имат буквите Л и Ц .

XIII век — В надписите от Беренде особени форми
имат буква у, написана като Г и V и буква М.

XIV век — Надписите по стеноппсите в църквата
„Св. Георги", София —буквите са по-широки (О,Ti).
1335 година—Надписите и стеноппсите в паракли-
са „Преображение Господне" в Хрельовата кула в
Рилския монастир.

1360 година — Надписите по стеноппсите в цър¬
квата на Земенския монастир.
1350—1360 година — Надписите по стеноппсите в
скалната „царква" при село Иваново, Русенско.
1331 —1371 година — надписите по стеноппсите в
болярската църква при село Калотино.

XV век — Гредите на буквите по стеноппсите в
църквата „Св. Петър и Павел" в Търново от XV век
са станали тънки. Кръглите части на ß,P,Z>,bca
много малки в сравнение с височината на буквата.
Двете извивки на К не се свързват по средата на
буквата, а се отдалечават една от друга и се при-
бират към краищата на гредата горе и долу.

1476 година — Надписите по стеноппсите в църква¬
та „Св. Богородица" в Драгалевския монастир.
1493 година — Буквите на надписите от Кремиков-
ския монастир са по-широки,има характерни фор¬
ми на буква Л,конто налодобяватминускелното Л.
1614 година — Надписите по стеноппсите в църк¬
вата в село Добърско, Разложко.
1649 година — Надписите по стеноппсите в църк¬
вата „Рождество Христово" в село Арбанаси, Тър-
новско — надписи на гръцки език.
1673 година — Бачковският монастир — надписи
на гръцки език.

1795 година — Рилският монастир. Печатният ан¬
тиква шрифт влияе върху монументалните надписи.
Шрифтописецът e имитирал буквени форми,заети
направо от отпечатани по времето на Петър I
или Елисавета. Такива са например буквите Ц и Ш
на фрагмента от стенописа пророк Давид от старата
Хрельова църква и буквата 3 от стенописа Св. Ив.
Рилски. СъщотоЦсрещаме в иконата „Успение Бо-
городично" от Христо Димитров от 1810 година.
Това влияние дошло от Русия чрез печатните книги.

174

Византийското робство продължило близо 200 го-
дини, през което време гърците се опитали да за-
личат българската култура.

Братята Асен и Петър, подкрепени от народа, вдиг-
нали въетание през 1187 г. и освободили България.
През Втората българска държава се подема нов
разцвет на културата.

Развили се литературни школи, подобии на Пре-
славската и Охридската. Търново става средище
на българската култура.

При Асеновците сръчни живописци украсявали
църквите и монастирите. Художниците-илюстрато-
ри, рубрикатори, шрифтописци, книговезци и зла-
тари преписвали стари верски книги, изработвали
илюстрации и пишели текста и украсата на ориги-
нални нови български книги, предназначен!! за
дворцовата библиотека, патриаршеската библиоте¬
ка, монастирските и други библиотеки, за укрепва-
не и прослава на феодалната и верска власт.
През XIV век Теодоси Търновски (?—1363) осно¬
вал Килифаревския монастир и школа, а патриарх
Евтимий Търновски основал Търновската книжов-
на школа. Той направил една правописна реформа
и въвел единство в ортографията. В скрипториите
се заражда един едър и красив шрифт. Понеже с
него са писани много от произведенията на па¬
триарх Евтимий, e наречен Евтимиев бързопис.оіт
преходен, или търновски бързопис (фиг. 263). Под
грижите на Евтимий израстват забележителните
писатели Григорий Цамблак, Константин Косте-
нечки и Киприян, конто след падането на България
под турско робство разнесли знанията си из съ-
седни страни — Румъния, Русия, Сърбия.
В Търновската скриптория изготвили за цар Иван
Александър (1331—1371) най-красиво написаните
и илюстрирани български ръкописни книги, някои
запазени и до днес.

Уставното писмо продължавало да служи за на-
писване на тържествени книги.
От този среднобългарски период най-значителните
книги, написани с устав, са:

1221 година — Добрейшово евангелие (в Софий-
ската народна библиотека, таблица 358).
След 1230 година—Болонски псалтир (в Болония—
Италия).

— Пагодински псалтир (Ленинград).
От търновската и преславската скриптория могат
да се посочат:

1273 година — Търновско евангелие — (в Югослав-
ската академия на науките).

1277 година — Фрагмент от български апостол
(в Югославската академия на науките).
1337 година — Иваналександров или Софийски
псалтир, наречен Песнивец (в Българската акаде¬
мия на науките). Написан e със средно уставно
писмо. Стиховете са написани с червено, зелено и
синьо мастило.

257. Устав. Савина книга

М>£Архстъ Бцьшннугже

V'F*b KtlHflfHHMf Т"Ъ* »ГЪГА'
»С{ M ЬЖ ИТННПО*- 0ВНЛ*Ы'
МХІНѴ^ Б-ААГТЛНЧЪП Л H А. «Г К
НТ«Ь«ААК'»А^ e П 0 é А ОЧГ UiXNHl
Ш Т AB * 0 О Ь*.*Г Ь 0Ъ Д ft/^vb M А, Л I
ФАЖІПАК Т>ІБОЖННЬ*СА\Е>0Ь*
CAAbHTIFOÍ ПОЛА- H-JTfE'MC'r
ЛЛЪ HjlHNf Hf nHfK04fn*f0fMt

258. Устав. Супрасълски сборник

ЪБ»ѢМ/Л0Н0

RHC/AtlïCOV
YdlllKOM /*
СКОНМЪ KT»

(ТАьготъмь

259. Едър устав. Остромирово евангелие, 1057 г.

mil ггигог

В йКІМЪ ÎCerONAnHIUÊ rOMÍJUie Z II

260. Дребен устав. Остромирово евангелие, 1057 г.

175