Кириловото писмо. Ние установяваме само някол¬
ко факта, конто по липса на повече данни ни со¬
чат, че отдавна e станал преходът на маюскулната
кирилска буква в минускулна.
От друга страна, за да видим, че e съществувал
някакъв определен „вкус" на епохата към стесне-
ните букви, ние можем да направим един паралел
между надписа от Наръш на цар Симеоновия стълб,
написан с гръцки букви, и надписа на Мостич —
с кирилица. Ако сравним думата CyMCWN на над¬
писа от Наръш и същата дума от надписа на Мос¬
тич, ще видим голяма прилика в общата конструк¬
ция на високите тесни букви с елипсовидно изграж¬
дане на С и 6 и 0 с остри върхове. А в думата
K0MITW (Наръш) и втората дума УРЬГОѴБХІЛЬ
(Мостич) Ve без опашка. Същото e в Борисовия
надпис от Балши — 0V.

Унциалното заострено € тук се свързва с остана-
лите букви по-добре.

Темничкият надпис (фиг. 255) има най-добре под-
чертани епиграфски качества и композиционно под-
реждане по букви и по смисъл. Очебиен e стреме-
жът да се подредят буквите в простраството, ка¬
то се изравнят разстоянията между тях оптически.
Буквите са добре оформени, с ясно очертани греди,
някои завършват съе серифи. Перото e държано
под наклон от около 15 градуса, обаче някъде ръ-
ката върти перото и той се сменя. Срещат се ши¬
роки М, N, К, и тесни форми О, Л, С,Р. Макар бук¬
вите на надписа да са установени съе силно подчер-
тано монументално въздействие, някои от тях имат
минускулови зачатъци — А, Б,С, и други. Отвес¬
ната греда на буквата ф изскача надолу и доста
високо нагоре.

255. Темничкият надпис

През 1888 година в село Герман, до Преспанското
езеро, била открита плоча с надпис, направен по
повеля на цар Самуил (969—1014 година) за помен
на родителите му.

Това e третият надпис с кирилски букви, точно да-
тиран от 993 г. (фиг. 256). В него са употребени два
начина за изграждане на буквите. Първите обхва-
щат групата широки, почти квадратни букви, с
кръгло унциално 6, обло IV, ф, 8, Р. Тези широки
форми са развита при сравнително тясно елипсо¬
видно 0. Втората група са ъглести букви А.Б.ВДѢ.
Буквата Же проста, изградена с три пресичащи
се черти.

Надписът e очертан, преди да бъде изрязан, с ши¬
роко подрязан инструмент, държан под наклон от
35—40 градуса наляво. Затова хоризонталните и
отвесните греди са почти равни. Наклонът на оста
e изразен най-добре в Ана първия ред и вин ун¬
циалното 6 на петия ред. Този наклон e предизви-
кал надебеляването на хоризонталната греда на Г,
Н,Т, Ѣ и други.

В някои букви допълнително са оформени триъгъл¬
ни серифи, конто в буквата H от първпя ред са
залазили наклона на оста. Върху буквите Л и "Б
серифът e ясно очертан с хоризонтална линия.
Някои букви са по-малки — не стигат до двете
успоредни линии. Особени форми са Ь, 0, Ъ, М,
Характерно и много интересно е, че в този епиграф¬
ски паметник се срещат зачатъци на минускулни
букви, вече добре оформени за времето си — A.Z.,
Ж, конто са преминали тук между лапидарните
широки форми от ръкописите или обществения
живот. Такива минускулни букви се срещат и в
Хумачката плоча — А, Б, Ж,у,Х.

256. Самуиловият надпис, 993 година

172

Най-стар старобългарски книжовен паметник от
българска редакция, писан с устав, e Савино еван¬
гелие, или Савина книга от XI век (фиг. 257).Това
название ce e наложило в литературата, защото
в текста се среща два пъти името на поп Сава.
Всяка страница на евангелието, написана от поп
Сава върху пергамен, съдържа по 19 реда старо
уставно писмо, леко наклонено надясно.
Шрифтописецът добре познава изграждането и пра-
вилната форма на буквите, например Z от лист 142ѵ
и Y от лист 127ѵ, но бърза, затова буквите са из¬
градени под непостоянен наклон — по-силен или
по-слаб в един ред, в една дума, а някъде от бърза-
не и небрежност наклонът e обратен — наляво.
Излизат под и над линиите буквите Z, S, Р, У, X.
Интересни са заглавните букви. По стил и форма
се свързват с основния текст.
Един много прецизно оформен устав намираме в
Супрасълския сборник от XI век.
Супрасълският сборник (фиг. 258 и таблица стр.
356) e писан от Ретъко с голямо шрифтово майстор-
ство. Буквите са изградени с широко подрязано
право перо, държано под лек наклон. Гредите са
сравнително тесни в съотношение с височината на
буквата. Оформени са ясно, завършъците се от-
крояват остро. Буквите са отделени една от друга
на сравнително голямо разстояние. Буква 0 e мно¬
го тясна и заострена. Шрифтът e писан много пра-
вилно. Кръглата форма на буква та(р e залазила
наклона на оста. Вътрешните греди наМнеса пи¬
сани с ъгъла на перото, както в други ръкописи, а
с цялата ширина на ръба на перото. Гредите не са
геометрични прави линии, а са одухотворени чрез
перото. Над и под реда излизат, Z, Р, у, X.
Подобен шрифт, малко по-наведен, има в Листите
на Ундолски от XI век.

След Симеон българската държава загубила могъ-
ществото си. Слабохарактерният наследник цар
Петър и синът му Борис II не успели да задържат
нападението на Киевския княз Светослав. Свето-
слав завзел Преслав през 969 година. Новият ви¬
зантийски император Йоан Цимисхи нападнал
Светослав и го принудил да напусне България
Североизточна България паднала под византийска
власт (972). Останала свободна отцепилата се За¬
падна българска държава под влаетта на Самуил и
братята му. Тя съществувала до 1018 година.
Макар Светослав да бил убит от печенегите, Киев-
ската Рус процъфтяла. Заедно с покръстването и
първия глава на руската църква — охридския епи¬
скоп — Киевската Рус e приела от България и
славянското писмо.

Други културни центрове са били Новгород и
Псков. От ръкописните образци руска редакция
като най-ранни се считат Остромировото евангелие
от 1057 и Светославовите сбор ни ци — 1070 и 1073
година. Това са преписи, направени от по-стари

оригинали. За нас би било от значение, ако мо-
жехме да установим доколко преписвачът e подра-
жавал шрифта на оригинала или e употребил своя
познат съвременен почерк.

Най-старият датиран ръкописен паметник от руска
редакция e Остромировото евангелие. То e наме¬
рено през 1805 год. в гардероба между дрехите на
Екатерина II.

Остромировото евангелие e препис от старобъл¬
гарски, източнобългарски оригинал. Този препис
e направен от дякона Григорий от 21 октомври
1056 до 12 май 1057 за Остромир, роднина на княз
Изяслав Ярославович и иегов помощник-посадник
в Новгород.

Текстът e написан с кирилица върху пергамен с
три вида писмо. Основният текст e написан с едро
уставно писмо (фиг. 259) в две колонки по 18 реда.
Буквите, оформени с право перо, запазват отвесна
ос, плътни отвесни греди и съвсем тънки хоризон¬
тални. В долното междуредово поле излизат дъл-
жините на 2,Р,у,Х,а в горното и долното — (р.
Почти всички букви завършват с добре очертани
триъгълни серифи — с върха надолу — (виж Б,
Z,T, Ъ). Кръглите части на буквите и вътрешните
греди на буквата M са писани с левия или десния
ъгъл на ръба на перото. Буквите О, С и С са сте¬
снени в заострена елипса и също са оформени с
ъгъла на ръба на перото.

Заглавията на евангелските четения и календара са
написани съе среден устав, който наподобява ос¬
новния текст, но e по-бързо п по-небрежно писан;
перото има лек наклон надясно. Послесловието e
написано с дребен устав (фиг. 260).
Следващите по време датирани ръкописи са двата
сборника — Светославов сборник от 1073 (таблица
стр. 357) и Светославов сборник от 1076 година.
Те са преписани от дякон Йоан за руския княз
Светослав Ярославович. За образец e послужил
оригиналът на българския Симеонов сборник.
И двата сборника са написани с по-небрежно и не¬
равномерно по височина и ритъм уставно писмо.
Карский пише, че Остромировото евангелие и Све-
тославовият сборник от 1073 подражават писмото
на източнобългарските оригинали от Преслав.
Други ранни датирани руски ръкописни книги са:

1092 — Архангелско евангелие
1103—1117 — Мстиславово евангелие
1119—1128 — Юрьевско евангелие
Всички са написани с уставно писмо. Тук трябва
да добавим Новгородските грамоти от XI—XIII
век, написани върху кори от бреза съе свободно
писан устав.

Маюскулен курсив — това e по-небрежно писано
уставно писмо за бележки, подписи, известия. Бук¬
вите имат лек наклон надясно и не са добре офор¬
мени и завършени. Текстът e раздвижен — не се
спазва хоризонталната линия за писане. Към този

173