■ T '"

¥ Іі

1

ОТ МОНУМЕНТАЛНИТЕ НЕЩЕРНИ РИСУНКИ
КЪМ УТ ВЪРЖДА В АНЕ НА А 3 Б У Ч\И О ПИСМО

Човекът като социално същество e усвоил посте¬
пенно членоразделната реч за общуване. Чрез ело¬
вого предавал своите мисли на себеподобните си.
Обаче изговорните думи отлитат в простора
и заглъхват. Те остават следа само в паметта
на събеседника. От силата на неговата памет зави¬
село как ще възприеме, как ще запази и предаде на
друг чутото слово, беседа или молба. Още повече
се затруднявал човекът, когато отсъетвувал слуша-
телят, а трябвало да му се предаде важна вест.
Времето изтрива от съзнанието онези възприети не-
ща, конто не се повтарят. Дори най-прекрасните
слова биха били обречени на забрава, ако всепобеж-
даващият човек не e наумил да съхрани миелите си
и да ги предаде на потомството чрез писмото.
Писмото не e измислено от един човек. То e плод
на опита на човечеството в продължение на много
хилядолетия, докато ce e развило и достигнало до
днешната си опростена форма. Пътят, по който e
преминало писмото, e много сложен и разнообра¬
зен, но винаги верният път e бил свързан непосред-
ствено с изобразителното изкуство, с рисуването.
(Другите видове ,,писма" не са оставили трайна
културна следа в историята.)
Историята на изобразителното изкуство познава ве¬
ликолепии образци на рисунки на животни, хора и
случки, нарисувани с голяма експресивна сила

върху стените на пещерите в Южна Франция — Ла
Мадлен, Мае д'Азил, Ласко (фиг. горе), Фон-дьо-
Гом; в Испания — Алтамира, Ла Араня; в Север¬
на Африка—Капса; петроглифите от Бохуслен и
Емтланд в Швеция, Залавруга в Карелия, по ска-
листите брегове на реките Ангара (фиг. 1) и Лена в
Сибир или пък скулптурни образци от Гагарино,
Костьонки, Малта, Кавказ, Средна Азия, Крим и
други в Съветския съюз. Това са първите значител-
ни опити на човека да скрепи своите преживявания
и да общува съе зрителя. Същевременно това са
най-старите сведения за естетическата култура на
човечеството. Едно прекрасно и силно въздейству-
ващо изкуство.

Но човекът, победителят на природата, като открил
принципите на рисуването, не се задоволил само с
неговата изобразителна същност, пластическа сила
и емоционално въздействие, а заедно с развитието
и обогатяването на пластическите средства на из-
куството последователно отклонявал рисунката от
изобразителната й същност и я подчинявал да слу¬
жи за скрепяване на мисли, за съобщение, за общу¬
ване чрез писмена реч.

Езикът и шрифтът са специфични обществени яв¬
ления.

Писмото се появява тогава, когато има установен
език. За да могат членовете на едно общество да

11