252. Оловният печат на Георги синкел български, 870—880 година

Уставът (от слав. о\|чт\еъ — граница, предел) e
най-старият вид кирилско писмо. По форма напо¬
добява гръцкото унциално писмо от IX век. Бук¬
вите му, писани с право перо в повечето случаи по
отвесна ос, са едри, красиви, грижливо оформени.
Те имат отвесни плътни главни греди, а допълни-
телните им щрихи са тънки. Съотношението помеж¬
ду им e 3:1 или 5:1.Думите не са разделени една от
друга. Редът, съетавен само от главни букви, e на¬
писан между две успоредни линии.Междубуквени-
те пространства са големи. Долните дължини на
няколко букви преминават в широкото междуредо-
во поле (Z, Р, У, X).

Уставът e бавно, старателно писано тържествено
писмо, в което преобладават симетричните форми.
Обикновено e употребяван за писане на важни
църковни книги. Съкращения на думи се срещат
рядко.

Според размера на буквите в най-ранните ръкописи
се срещат три форми устав: 1. Едър устав, писан с
големи тежки букви. 2. Среден устав. 3. Дребен
устав — с малки ситни букви.
Историческият развой на устава e следният:
От IX до XIV век ръкописите са оформени с устав-
ни букви, близки по пропорция на квадрата — ви¬
сочината на буквите e еднаква съе средната шири¬
на на буквите. Те са приятно разделени една от
друга. Този вид букви, писани на пергамен, на-
рпчаме Стар устав.

От XIV до XVII век се установява Младият, нов
устав. В повечето случаи писан на хартия с дребни,
тесни букви, конто стоят близо една до друга. Чес¬
то средната съединителна линия на буквите Ж,
N, Н, К се извиеява много нагоре над геометрич-
ната среда.

Като най-стар паметник съе славянско писмо и най-
чист кирилски устав се датира оловният печат на
Георги синкел български (870—880 год., фиг. 252).
При разкопките във външния град на стария Пре¬
слав, в местноетта Селище, до преддверието на една
църква e намерен печат (моливдовул) на Георги чър-
нец и синкел български, живял във втората поло¬
вина на IX век. Този печат e втори екземпляр. Пър-
вият екземпляр e публикуван през 1934 от Т. Ге¬
расимов, а вторият през 1956 година.
В средата на лицевата страна на моливдовула e
очертан с изпъкнал контур кръст, много подобен
на кръста от златния дискос. Около кръста обика-
ля текст съе славянски уставни букви

+гн покщн твоемоу робоі*

Задната страна има четириредов текст

геіѵргш урьыыдго н сіжелв благлрьс

Буквите на лицевата страна имат по-квадратна
пропорция, докато на обратната страна те се сте-
сняват и извиеяват. Формата на буквите e произ-
лязла от писане с обло перо. Отвесните и хоризон¬
талните греди са еднакво дебели. Към високите
плътни отвесни греди се прикрепват сравнително
малки извивки, което придава на буквата монумен-
тална тежест. Гредите завършват с добре оформени
триъгълни серифи. Някои унциални зачатъци са
слабо развити, например в 6 иІѴсамоъглите са
изгънати, 0 — леко елипсовидно. Буквите са сгъ-
стени една към друга, дори междуредовото про¬
странство e тясно. Пространството между гредите
e равно на ширината на една греда.
Печатът на Георги синкел български e най-старият
паметник на български език с кирилски букви,кой¬
то e намерен досега. Същевременно буквите са об¬
разец от най-стария познат уставен тип.

170

Хубави уставни букви, тежки и монументални,
рисувани с четка, са надписите от преславските
керамични плочки (фиг. 253), за конто говорихме
по-горе.

Художникът Иван Кьосев оформи таблица стр.
355 според надписите от преславските керамични
плочки.

Един много интересен старобългарски епиграфски
паметник и същевременно надпис с най-дългия по¬
знат досега текст с кирилски букви e откритата
от сътрудника на Народния археологически музей
Станчо Станчев надгробна плоча на Мостич (фиг.
254), чъргубиля при цар Симеон и при цар Петър.
Тази варовикова плоча — 1,035 м дълга и 0,58 м
широка — e била намерена на 16 октомври 1952 г.,
близо до основите на църквата-костница в местноет¬
та Селище във външния град на стария Преслав.
Текстът e написан върху неравна повърхност. Пло-
скоетта на плочата e била много грапава и не e по¬
зволила спокойно и равномерно да се изградят бук¬
вите по форма и да се поставят в хоризонтални ре¬
дове. Буквите сменят височината си, повлечени от
наклона на плоскоетта.

Общото впечатление от надписа с капитални букви
е, че стилното единство между отделните букви e
запазено. Буквите са подчинени на едно силно ъг¬
ловато изграждане при едно елипсовидно 0 обра-
зувано от две слабо извити навън срещуположни
линии, конто горе и долу се събират под остър ъгъл
и имат леко наклонена наляво ос. Елипсовидни са
също 6, С и малката извивка на Р. Обаче при из¬
граждане на кръглите части на буквите Б. В, Ъ, Ь,
Ѣ линията от елипсовидна e станала ъгловата и
четвъртито начупена.

Буквите са тесни, ъгловати, високо издължени и
по форма напомнят тези от ръкописите. Само M e
много разширена и се отдели от общата издължена
пропорция.

Шрифтописецът въпреки неравния и труден за ра¬
бота терен e запазил писане под наклон на перото
от 20—25 градуса наляво, с което отразил разли-
ките между отвесните и хоризонталните линии
(Н,Ѣ). Каменоделецът доста грубо e спазил дук¬
туса на перото. Явно e от неравномерною писане,
без предварително разпределяне на буквите по ре¬
дове и пренасяне на думите като в ръкопис, и от
грубата и припряна изработка, че и двамата не са
имали практика за писане и изрязване на епиграф¬
ски паметници.

Този надпис се датира между 950 и 960 год., но в
него са проникнали вече дошли от ръкописите ми-
нускулните букви \, і* и особено т., конто ясно
ни подсказват, че в скрипториите по това време,
каквито сигурно e имало в монастирите и държав-
ните канцеларии в Преслав (както свидетелствува
Тодор Доксов, калиграф от Симеоновата книжов¬
на школа), отдавна била започнала еволюцията на

ѲІІѲ^ЬТ ПО>1 TLC kiÜÜt
IMI! ШКОЫОЪ)СІ>ЬАЕЫШ

253. Надпис върху керамични плочкиот Преслав, 1 Хв.

254. Плочата на чъргубиля Мостич, 950—960 година