Характерна форма на буква Дима в Самуиловия
надпис — двете отвесни греди са съединени горе с
дъга, а долу са подпренн от хоризонталната греда,
която завършва с къси чертичкп надолу.
Буквата Ж—нова,много опростена славянска фор¬
ма. Около отвесната греда са кръстосани две накло¬
нени греди. Формата води началото си от ръкопи¬
сите. (Среща се по-късно много често в този вид.)
Буква % в оловния печат на Георги синкел (фиг.
252) има форма на монументалното Z, като в края
на долната хоризонтална греда постепенно се
оформя отначало къса, а по-късно — дълга опаш¬
ка, както в гръцките букви.

Буквата К. за разлика от Кв във фиг. 241 горната
наклонена греда завършва с триъгълен сериф,
спуснат надолу.

Буквата M в Самуиловия надпис има интересна
форма. Двете отвесни греди се свързват с особена
извита линия.

Буквата Рима характерна форма в Добруджанския
надпис — към отвесната греда вместо полуокръж¬
ност се прикрепва ъгъл. Друга форма има в Тем¬
ничкия надпис, където към отвесната греда горе e
поставена къса хоризонтална линия, която се свър-
зва с отвесната греда чрез дъга.
Надолу буквите са нови — славянски. Обикновено
формата им e свързана съе стила и изграждането
на формите на другите букви.
Буквата Ц има форма подобна на днешното Ч.
БукватаY e оформена с извита надолу половина
окръжност, подпряна върху отвесна греда.
Буквата Ш —три отвесни греди, съединени долу с
една хоризонтална греда.

Буквите Ъ, Ь, Ы, Ѣ — обикновено имат формите
на долната извивка на Б. Буквата Ь в Самуиловия
надпис има особена форма — една отвесна греда
долу завършва с триъгълник. В преславските ке¬
рамични плочки употребяват само к. дори знакът
ZH e написан, като e свързан знакът Ь> и Н, което e
по-вероятно първообразът на тази буква.
Буквата Ю—съставено от отвесна греда, съеди-
нена чрез къса хоризонтална линийка с едно 0.
По същия начин са оформени и буквите ІА, К, ІА, ffî.
Характерни са свързаните букви Нк и гб. В над¬
писа на Тудора буквата If e написана съе свързани
една за друга монументални букви H и Е, а по-
късно € се превръща в унциално.
Буквата А често има формата на А съе счупена
надолу хоризонтална греда.

Буквата Ц_І— три отвесни греди, съединени долу
с една хоризонтална греда, като средната греда се
спуска надолу под хоризонталната линия, не се сре¬
ща в нито един от разгледаните надписи. В пре¬
славските керамични плочки тази буква се пише с
двата знака Ш и Т, отделени един от друг.
В някои надписи употребявали точки за разделяне
на думите или сричките (Тудора).

За да укрепи славянизацията на българската цър¬
ква и за да разпространи славянската писменост в
младата фгодална държава, Борис I създал в Се-
вероизточна България важен културен център съе
седалище Преслав.

В Преславската културна школа работели Йоан
Екзарх, Черноризец Храбър, презвитер (епископ)
Константин, братът на княз Борис — черноризе-
цът Доке и синът му Тодор Доксов.
Преславската книжовна школа, която достигнала
своя най-богат разцвет по времето на цар Симеон,
допрннесла особено много за оформяване и раз-
пространяване на кирилицата.
От приписката към „Русском списке слов Афанасия
Александрийского"ХѴ—XVI век, където преписва-
чът e възпроизвел оригинал,писан през IX—X век,
узнаваме, че Тодор Доксов e преписал през 907 г.
по нареждане на княз Симеон преведената от гръц¬
ки на славянски език от епископ Константин книга
на Атанасий Александрийски „Четирите слова про¬
тив арианите". Това показва, че в Преслав e има-
ло скриптории, в конто са правени преписи, прево-
ди и в конто се развивала оригинална българска
литература—сборници, църковни речи и други.
Такива скриптории e имало към новопостроените
от княз Борис църкви и създадените от него митро¬
полии и епископства из обшнрната българска
държава.

Книгите, написани в тези скриптории, са отивали
и в чужбина, където са били преписвани и шрифтът
e служел като образец за подражание.
Наред с книгописната школа в Преслав e същест-
вувала друга приложна шрифтова школа, където са
се обучавали младежи да пишат шрифт върху ке¬
рамични плочки.

В Преслав са намерени късове от керамични плоч¬
ки с рисуван текст (фиг. 253). Ако наблюдаваме
внимателно буквите в различните късове или дори
буквите от един и същ ред, ще забележим, че не
всички са пзписани еднакво сръчно и в еднакви
пропорции. Между добре написаните букви има
неумело и тромаво написани, което показва, че са
работени от повече ръце. Можем с положителност
да кажем, че буквите върху керамичните плочки са
писани за упражнение от учениците на майсторите
керамици-шрифтописци. В керамичната работил-
ница в Преслав виждаме втората школа за писане,
къдет ученици работели системно за усвояване и
прилагане на шрифта в практиката. От зрялата
форма на буквите и отстремежаза опростяването
им, прикойто шрифтописецът избира най-краткия
път за написване сложните букви Ж, Ж и пр. (три
прави линии) и пестеливата украса и серифи,разби-
раме, четази школа e имала богата графична тради¬
ция и e постигнала високо майсторство при писане.
Системата за писане била следната: ученикът по-
лучава образец за букви. В случая са избрани ши¬

роки, почти квадратни, смесени монументални и
унциални букви, написани с право перо,изградени
по отвесна ос. Гредите им са масивни, тежки, а хо¬
ризонталните линии — тънки. Ученикът наподобя¬
ва образеца, като контурира гредите на буквите с
островърха четка(това ясно се вижда от недовърше-
ната, само контурирана горна част на буква Y и в
други два къса — от само контурираните три точ¬
ки). След това той изпълва нространството между
контурираните линии. Както e било мода по това
и в по-късно време, тънките свързващи вътрешни
греди например на буква М, Nu някои кръгли из-
вивки Ь, tin завивката на Р, която изскача над ре¬
довете, са писани с тънка линийка. В скрипториите
са ги изписвали, като обръщали ъгъла на ръба на
перото. В дебелите греди на буквите се забелязва
опит да се създадат скрити серифи. Трябва да посо-
чим двете характерни форми на близкостоящнте
букви 0 — с наклонена ос и с отвесна ос.
Два вида обли букви: широко кръгло 0,€,С,и до
тях кръгли форми, конто се начупват и премпнават
в ъглести В, 6, С. Буквата Ne близо до монумен¬
талното X — наклонената съединителна греда за¬
почва от горния край на лявата отвесна греда и
завършва на долния край на дясната отвесна греда.
Начупване на елипсата наС,С,0— което e ра¬
нен зачатък на готически елемент.
Методий починал през 885 година. Учеиините му
се разпръснали.

Княз Борис I приел радушно изгоненнте от Мора¬
вия ученици на Кирил и Методий — Климент,
Наум и Ангеларий, конто пристигнали по Дунава в
Белград и оттам дошли в България, в Преслав.
Други ученици идват през Венеция и Цариград.
Скоро след пристигането на Климент Борис съз¬
дава нов културен център в Югозападна България,
в областта Кутмичевица — съе седалище Охрид.
Начело на Охридската книжовна школа застава
Климент. Наум идва по-късно.
Запазените епиграфски, ръкоппени и други мате¬
риали с кирилица носят езика на своето време. По
език и време съвпадат с разграничаванията на исто-
рическите периоди на нашата държава.

1. Старобългарски — който обема периода от IX
до XII век.

2. Среднобългарски — образуване на Втората бъл¬
гарска държава и падането ни под турско робство
XIII—XV век.

3. Новобългарски период от XVI век до наши дни.
През тези периоди са развити няколко вида шриф¬
тови форми.

Най-общото подразделение по графическите приз-
наци и особеностите на формата на кирилските бук¬
ви можем да подредим в следните шест вида писма:
1. Устав.2.Маюскулен курсив.З.Преходен или Тър-
новскибързопис—Евтимиевбързопис.4. Полу устав,
5. Бързопис (Скоропис). 6. Граждански курсив.

169

i