249. Колоната от Аврадака

линии за писане. Най-характерни са буквите: А с
напречна черта, която започва от долния край на
лявата наклонена греда и завършва по средата на
дясната отвесна греда.

Първата разновидност на буква В e съвсем сходна
по форма чрез своето подчертаване в основата си с
хоризонталната греда с буквата А в надписите от
Аврадака и Филипп. При втората—горната и долна
полуокръжност на буква В не се допират, а се при-
хващат към отвесната греда далеч една от друга.
А има силно излязла встрани долна греда. Сред¬
ната греда на 6 изскача напред. Извитите части
на буква W са по-ниски от отвесната греда.
Художникът Владислав Паскалев оформи буквите
на таблица стр. 351, като спази всички графични
особеностн на формата на буквите от колоната в
Аврадака.

В третия прабългарски надпис от Чаталар (фиг.
250) виждаме много общи стилни и технически на¬
чини на изграждане на буквите с тези на колоната
от Аврадака.

Буквите и в двата надписа са оформени с еднакво
равни греди. Обаче всички букви завършват с от¬
лично очертани триъгълни серифи, а острите ъгли
на буквите А, А, М, N, Z са тъпи. Освен това ха-
рактерната извивка на наклонените греди на А и А
се повтаря и в този надпис. Наклонените греди на
буква К не достигат до хоризонталните линии за
писане и серифите са перпендикулярни на гредите.
Съществени разлики има в оформяване хоризон¬
талната греда на буква А. Буквите E и С са право-
ъгълни. Има няколко слети букви.

1

250. Чаталарският надпис

По време на Борис I обществено-икономическото и
държавното развитие на България се насочило по
пътя на феодализацията.

За да се наложи феодал измът над разнородния етни-
чен съставнадържавата.били нужни обединяваща
идеология и нова, обща писменост.
Християнската религия била най-подходяща идео¬
логия за укрепване на феодалната власт. Тя осигу-
рявала чрез религиозните догми господството на
владетеля и болярите. Външнополитическото по¬
ложение на България също се нуждаело от заздра-
вяване и изравняване с големите държави.
Борис покръстил себе си и народа и се стремял към
самостоятелна църква.

Второю важно начинание било създаването на бъл¬
гарска азбука, писменост и култура.
Преобладаващият етнически елемент в държавата
бил славянският. Славянският език станал основа
на новата писменост.

Втората старобългарска азбука — Кирилицата —
e съетавена от 43 букви. По съетавни елементи и
по конструкция тези букви са прости и лесни за пи¬
сане. 24-те букви са напълно заимствувани от гръц-
кото унциално писмо от IX век.
Спорът между учените, започнал още от 1782 г.,
е: коя азбука e по-стара и откъде са взети остана-
лите знаци на кирилската азбука, конто преда-
ват славянските звуци, а липсват в гръцката
азбука. Едни доказват, че те са опростени глаго¬
лически букви, други — обратно.
Черноризец Храбър пише: „Константин Философ,
наречен Кирил, . . . сътЕори им 38 букви, едни по

реда на гръцките букви, други по славянската реч."
И по-нататък — „ако някой каже, че не ги e ус¬
троил добре, понеже се устройват".
В тези пасажи много ясно се говори за устрояване
през 855 г. на една позната азбука (познати букви),
към която се прибавят букви за звуци от славян¬
ската реч.

Най-ранните по-важни кирилски надписи,намерени
досега.са следните(виж подробно при В. Иванова):
370—880 — Печат на Георги синкел български.
907 — Надпис на хартофилакс Павел на сте-

ната в кръглата църква на Симеон в

Преслав.

— Надпис върху бялакерамичнаплочка
с двуезичен текст, намерен край кръг¬
лата църква.

— Керамични плочки от Преслав и обяс-
нителни надписи от икони.

— Надпис Тудора.

— Надписи върху покривни керемиди.

— Криторски надпис от Плиска.

— Мраморни фрагменти.
943 — Добруджански надпис.

■950—960 — Надпис на чъргубиля Мостич.

— Хумачка плоча.

— Темнички надпис.

980 — Зографски кирилски подпис, сложен
от игумена на Зографския монастир
иеромонах Макарий върху едно про-
давателно на гръцки език за светогор-
ското монастирче „Св. Апостоли".

993 — Самуилов надпис.

996 — Варошки надпис.
Най-старият руски надпис с кирилски букви e на-
мереният през 1949 г. в Смоленска облает Гнездов-
ски надпис (X век).

Българският кирилски шрифт e свързан по форма
и произход с гръцкия. Неговото развитие може до
голяма степей да се разглежда и смята повлияно от
развитието на гръцкия шрифт. Нашият шрифт пра¬
ви известии отклонения в чисто славянските букви.
Тях трябва да проследяваме особено внимателно,
за да видим измененията, през конто са преминали.
Кирилският шрифт от ранните паметници мъчно мо¬
же да се усвой като материя,претърпяла постепен¬
на еволюция. Той не e еволюирал системно, после
дователно. Едновременно и стихийно са се разви¬
вали епиграфските, гравьорските и ръкописните
шрифтове. В оловните лични печати се запазва
традиционният уставен шрифт. Ръкописните шриф¬
тове са се развивали в царските канцеларии (от
конто нямаме съхранени документи), в скрипто-
риите при монастирите, в обществения живот и в
ежедневния живот за случайни бележки. Ръкопис¬
ните шрифтове оказали силно влияние върху ран¬
ните епиграфски кирилски паметници, в конто жи-
вият ежедневен шрифт e изместил традиционния

монументален и уставен шрифт. В тях се срещат
странни стилови примеси, различии по пропорции
букви, смесване на главни и малки букви. Това се
дължи не на утвърдена каменоделска школа, а на
факта, че написването, подготвянето на текста, пре¬
ди да бъде издълбан, e правено от грамотен човек,
но който не познава каменоделските принципи и
употребявал скорописни шрифтове. Той влагал
лични предпочитания за изграждане на някои бук¬
ви. Трябва да виждаме в това по-скоро личен по¬
черк, отколкото стила на даден период.
Ако разгледаме ранните епиграфски паметници,
писани с кирилица, ще видим, че всички надписи,
освен Темничкият и Самуиловият, показват, че са
работа на нешколувани писачи и каменоделци.
Буквите са писани и дълбани небрежно. Изграж-
дането на формата на буквата e случайно, без гра¬
фични знания и естетична цел. Плочите, върху
конто са гравирани надписите, не са подготвени за
писане, не са изгладени, за да създадат удобна и
равна плоскостза разполагане на надписа. Писачът
не спазва нито естетическите, нито компознцион-
ните правила за изграждане на текстовете, нито
дори редовата линия. Знанието за стила и формата
на буквата в каменоделския занаят не e било раз¬
вито в наука, нито ce e предавало в практиката.
Ако сравним буквите на запазените надписи с ки¬
рилица от най-ранно време — например надписа
от оловния печат на Георги синкел български от
870—880 г., графита на хартофилакс Павел от
907 г., буквите от преславските керамични плочи,
Добруджанския надпис от 943 г., надписа Тудо¬
ра, надписа на надгробната плоча на чъргубиля
Мостич, 950—960 г., Темничкия надпис, Самуило-
вия надпис, 993 г., и Варошкия надпис, 996 г., с
надписите с българско съдържание, написани с
гръцки букви, ще установим, че редица форми на
буквите са идентични. (Сравни фигура 240 и 241 с
фигура 251.) Буквите Г, С, I, Н, \, N, О, П, С, Т,
У, ф, X, W нямат нови форми.
Буквата ¡\ има нова форма само в Темничкия над¬
пис. Дясната наклонена греда на буквата A e силно
изправена и към нея, по средата й, се прикрепва
един ъгъл.

Буквата Б e нова буква от славянската азбука и
няма преходна форма в гръцките надписи. Към от¬
весната греда долу e прикрепена полуокръжност
или триъгълник.

Буквата E e подобна по форма на \\1 от фиг. 240
и e подчертана отдолу с черта, която излиза от
двете страни, без спуснати серифи.
Буквата А има няколко нови видоизменения на
формата. От хоризонталната греда надолу се спус-
кат къси серифи. Те са прави чертички или малки
триъгълничета с връх надолу— характерни елемен¬
ти на слаЕЯнскотоД. Други форми — дясната гре¬
да в повечето букви излиза напред над лявата греда.

167