вите са широки. По форма — обикновен тънък гро¬
теск (основна форма на монументалиса). Основните
и допълнителните греди са еднакво дебели. Текстът
e най-елементарно начертан,съе сравнително тънки
основни греди и e небрежно писан в редове с нерав-
номерни букви.

Характерни са две забележителни по контрасти гру¬
пп: Първата група обхваща букви с широки и кръг-
ли начертания (О, Ф, W, S,B, К, ТІ,Е,Т и пр.).Втора-
та група обхваща букви с ъгловато начертание —
ъглести, четвъртити букви, А, Д,0,С,Ѵ, (за Y) и ç
Най-характерни букви са: А, В, Ѳ, M, О, С, S.
В буквата X се забелязват курсивни зачатъци.
Към гръцките надписи с българско съдържание
трябва да прибавим и надписа на дискоса.
Златен дискос от Преслав — при разкопките през
1949 на южната порта във вътрешния град Прес¬
лав e намерен златен дискос с гръцки надпис (фиг.
245). Съдът има опростена форма, но украсата e
много добре графически компознрана. В дъното на
съда e гравиран кръст, очертан от двойна кон¬
турна линия. По периферията на съда e гравиран
текст с високи и тесни гръцки букви, обиколени
също с контурна линия. По този начин рисунката
и текстът са композиционно обединени чрез кон-
турните линии и e постигнато богато декоративно
въздействие.

Текстът e съетавен от еднакво високи и стеснени
унциални букви. Буквата О и производните 6,С,Р,
Wca елипсовидни и изградени по отвесна ос,само Ф
се разширява малко. Главните греди са плътни, а
хоризонталните — тънки. Краищата им завършват
съе скрити или с триъгълни серифи. Буквите пред-
варително са разпределени в кръгло пространст¬
во. Дори символичната инвокация, началният кръ-
стен знак, e сложен точно срещу средата на дясната
страна на големия кръст. Този надпис някои го да-
тират през първата половина на IX век.
Намереният при с. Балши близо до град Берат,
Южна Албания, надпис на княз Борис I от 866 г.
(фиг. 246) e с добри епиграфски качества (гипсова
отливка в Софийския археологически музей). Той
e съетавен от главни, високи, стеснени и заострени
букви, изокефалия. Височината на буквата О e два
пъти по-голяма от ширината й. Буквите са писани
с наклонена ос. В буквата О и производните и на-
дебеляванията стават вляво долу и вдясно горе на
извитите част. Това се вижда и по завършването
на много букви. Например долната част на Р от
втори ред завършва под наклон; така e и при M и
други. Различават се две групи букви: 1) Тесни,
високи букви, О, Ѳ,6, С. 2) По-широки А, М, N.
Буквата ІѴсесъставя от две ясно очертани О, леко
прекъснати и съединени с хоризонтални греди.
Много характерна e силно подчертаната хоризон¬
тална греда на горния край на буквите A, A, W,
която излиза значително вляво и вдясно. Тази ли¬

ния служи да подпре и съеднни наклонените греди,
конто не се събират във връх. Така построена бук¬
вата А напомня на А от Готиката (и при Дюрер).
Буквите завършват с ясно очертани триъгълни се¬
рифи, грубо оформени.

А завършва горе разширено. Д, гръцката делта се
e превърнала в близка до съвременната българска
буква Д. Гредите на Г (V) са написани с обратни де-
белини. Тънката e станала дебела и обратно.
Сериозно оформен и пълен с подчертани епиграф¬
ски достоинства e надписът на оловния печат на
Борис-Михаил (фиг. 247). В него можем да видим
какви са били „школуваните" образци шрифтове,
употребявани от гравьорите по това време. Ако на¬
правим сравнение с оловния печат на Георги син-
кел български, ще установим голяма прилика и
майсторство на гравьорската изработка и ще раз¬
берем кои са били пръвоизточниците за изграждане
на формата на кирилската буква.
Буквите на този шрифт са капитални, с изключение
на унциалната буква 6. Като конструкция те са из¬
градени без ос, с еднакви греди с едва забележи-
ма разлика в някои греди. Буквата О e стеснена и
елипсовидна, докато буквата M e доста разширена.
Буквата Г ce e превърнала в V. Буквите А, А и V
завършват с отсечени върхове. Гравьорът e проя¬
вил усет за композиционна подредба на буквите
на надписи и за оптическото разпределение на меж-
дубуквените пространства.

По времето на Борис e съществувал един отличен
капитален шрифт, който e спазвал традицията на
гръцките гравьорски работилници, и друг —
висок, тесен, заострен шрифт от Балши, в много
букви повлияй от скрипториите (0, £, С и др.).
От трите погранични колони, за конто имаме сведе¬
ние, че са поставени от Симеон през 904 г. при с.
Наръш, 21 км от Солун, едната e запазена в Цари-
градския музей. Тази колона с надпис e точно да-
тирана — 904 година. Петредовият надпис e съета¬
вен от главни, тесни и заострени, еднакво високи
букви. Само 8 изскача нагоре, а някои букви —
А, О, Р, — са по-ниски. Буквите са изградени съе
слабо наклонена ос.

Буквите О, Е, Сса елипсовидно удължени и завър¬
шват с остри върхове.

Има три вида А, Л и Л. В първата буква хоризон¬
талната греда e издигната нагоре. Във втората—
тя започва отдолу и завършва до половината на
дясната греда. Вътрешните наклонени линии на M
са писани с ръба на перото. При изписване на Р.
£, О се забелязва влияния от ръкописите.
От разглежданите дотук надписи e ясно откъде e
повлияна или взета основата за формата и кон¬
струкцията на кирилската азбука.
Остава открит въпросът само кой и кога e устроил,
пригодил, подредил, прибавил и допълнил кирил¬
ската азбука според звуците на славянската реч.

164

Наред с гръцките надписи с българско съдържа¬
ние са намерени и надписи на прабългарски език,
написани с гръцки букви. Този забележителен факт
и пръв опит да се създаде графична основа за пра-
българския език виждаме осъществен най-напред
в надписа върху тасче №21 отбългарското Златно
съкровище от IX век (фиг. 248), открито в Наги
Сент Миклош, Трансилвания, cera във Виенския
художествено-исторически музей; вторият надпис
e врязан върху кръгла колона, намерена в Аврада-
ка (фиг. 249), Преслав, и третият — в село Цар
Крум (бивше Чаталар) до Преслав (фиг. 250). Това
утвърждаване на гръцки букви да скрепяват ду¬
ми от прабългарски език не e могло да стане слу¬
чайно или по хрумването нанякому. Нужнаебила
целенасочената работа за приспособяване на чуж-
дите (гръцките) знаци за писане към звуците на
прабългарската реч (например TZ за Ц) и въвеж-
дането им в употреба сред народа чрез реформа или
обучаване в новата система на писане, т. е. обуча-
ване в особена грамотност, подобна на тази на всич¬
ки народи, конто са заели латиницата и са я прис¬
пособили към своя език.

Кой e сторил това важно дело и този пръв опит да
запише, макар и с чужда графика, с гръцки букви
прабългарската реч, засега e неизвестно. Но това e
едно велико дело, на което трябва да обърнем се¬
риозно внимание и да отдадем нужната почит и за¬
слуга. Тук можем да си спомним думите на Чер¬
норизец Храбър: „пишели с гръцки букви . . ."
По-късно славянският етнически елемент в държа-
вата надделял и езикът на българскитеславяни ста¬
нал език на българския народ.
През 1945 г. сътрудниците на Народння археоло¬
гически музей проЕели разкопки извън крепостни-
те стени на Преслав и в развалините на една църк¬
ва в местноетта Аврадака открили гранитна коло¬
на, у потребена за подставка, с особен надпис с гръц¬
ки букви. Иван Венедиков разчел и установил, че
това e надпис — списък на въоръжения, — съета¬
вен на прабългарския език с гръцки букви.
Текстът e написан с главни букви — изокефа¬
лия, — обаче ротационната плоскост на колоната
не e позволила на писаря да спазва успоредните ли¬
нии за писане. Някои букви са по-големи и изли-
зат значително в междуредовото поле (Г,В), а дру¬
ги са по-къси от нормалните (П, К, N).
Буквите са широки, с квадратна пропорция, дори
някои — T, W, M — излизат извън ширината на
квадрата. По стил и форма имат конструкцията на
основната форма на монументалиса (гротеск). Гре¬
дите са еднакво дебели и завършват съе слаби три¬
ъгълни серифи. След монументалните главни букви
се среща едно унциално 6.Буквите имат епиграф¬
ски качества. Формата на буквата e характерна
(таблица стр. 351). Наклонените греди на буквата
А се огъват навън. Горе буквата завършва за-

248. Тасче №21 от Златното съкровище

облено. Напречната й черта e съетавена от две счу-
пени под ъгъл линии, чийто връх слиза надолу.
Буквата В носи следи от навпка да се пише върху
пергамен, защото шрифтописецът e съединил седин
замах в една крива линия двете й кръгли части.
Тази крива линия не се допира до отвесната греда.
Долу буквата завършва с права линия, която из¬
скача от двете страни на В. Това e характерно под-
чертаване. Него срещаме в Пресиановия надпис от
Филипп и колоната на Омуртаг от Чаталар. Пише
се обикновено пред главните О, А — ВО, ВА.
Буквата Г e изскочила много напред с хоризонтал¬
ната греда. Буквата А, както буквата А, завършва
горе слабо заоблена и наклонените греди се огъват
леко навън. Хоризонталната греда изскача значи¬
телно встрани, без черти надолу. Буквитеб някъде
e изписана с половин окръжност (някъде e елип¬
совидна); от средата й изскача средната хоризон¬
тална греда. Има унциален характер. Гредите на
буква Z са силно наклонени. Буква H e нормално
широка. Наклонените греди на буква К не стигат
до хоризонталните линии. Буква д e като А. Буква
M има леко подвити греди — средните греди стигат
до средата. N e широко, нормално. Буква We осо¬
бена форма на Q. Унциален характер. П e нормал¬
но, широко. Извивката на буквата Р e половин ок¬
ръжност. Облата част на буква Ф се разтегля и ста¬
ва елипсовидна.

Буквите на тасче номер 21 от Златното съкровище
от Наги Сент Миклош са много подобии по про¬
порция, конструкция и по форма на буквите от
колоната на Аврадака. Те имат по-добри формени
качества, добре са пропорционирани, писани са по-
правилно, съе стремеж да се спазват успоредните

165