242. Мадарският релеф

243. Сюлейманкьойският надпис

244. Надписът от Филипп

ката се обърнала надолу и ce e разчленила на две
отворени горе, свързани помежду си окръжности
или елипси (Q2).

Буквата е> по начало e изградена по едно елипсо-
видно О, на което горе в средата са продължени
гредите навън и образуват ъгъл. Долната част на
тази буква следва всичките изменения на буквата
О: ромбовидна (Sj), елипсовидна (8„,£>3), съе за-
острени върхове (S,) и други. Характерната фор¬
ма за нас e формата, съетавена от окръжност, засе¬
чена горе с ъгъл (S5 и Ъь), от която по-късно ce e
оформило кирилското Я.

В нашите надписи се срещат и следните особени
форми на букви Si и So в № 21, 22; S3 в Симеоно-
вия надпис от Солун, ""| от Крумовия надпис от
Преслав и ^ в Пресиановия надпис от Филипп.
От разгледаните надписи, пък и от старите, амфор¬
ните отпечатъци, епиграфски и други надписи виж¬
даме, че има различии форми на букви, употребени
в един и същ надпис или близки по дати надписи,
например M с наклонени и M с отвесни греди, N
с наклонена греда, коятозапочваотгоре и завърш¬
ва долу. Правоъгълно класично E наред с унциал¬
ното 6, ъгловато С и дъгообразно С и много други.
Стари и нови форми се срещат едновременно. Това
показва, че не може да се сложи строга граница,
докога са употребявани едните форми и кога за¬
почва употребата на другите форми. Затова ние
трябва да бъдем много предпазливи, когато правим
своите заключения за времето (датировката) на из-
пълнението на надписите според употребените фор¬
ми. Заблуда ще бъде, ако датираме само по тях. В
много от надписите са влезли съетавки на форми,
конто са лични предпочитания на пишещия, осо-
бено при нашия случай, когато качеството на над¬
писите не e на нужною естетическо ниво.
Ние трябва да избираме само онези примери, къ-
дето се вижда, че майсторството и школовката на
шрифтописеца и каменоделеца преобладават. Само
притяхсъссигурност може да се проследи развоят
на формата на буквата.

След като разгледахме общо различните форми на
отделните букви сами за себе си, употребени в над¬
писите на гръцки език с българско съдържание, ce¬
ra ще разгледаме как се свързват буквите по стил
и форма една към друга, като поредица, в по-добре
запазените и добре писани надписи.
Надписите на Тервел около Мадарския релеф (фиг.
242) са най-стари. Другите два надписа на Корми¬
сош и Омуртаг са по-нови. И в трите надписа обаче
не са отразени периодите на развоя на шрифта.
Стилът им не отговаря на стила на релефа и няма
единство в композиционната цялост между надпи¬
си и релеф. Тук можем да различим два естетичес-
ки възгледа: 1) в релефа — изящен, монументален
възглед; 2) в надписите — небрежен, регистриращ,
без графична култура шрифт.

162

Наивното, ъгловатото и грубо изграждане на бук-

ÍBirre не схожда съе зрялата моделировка на реле¬
фа. Шрифтописецът и каменоделецът не са майсто-
ри, упражнени в шрифтовия занаят.
В колоните с надписи, намерени в Плиска, върху
конто са издълбани имената на градове, превзети
от Крум, има тесни букви, силно издължени и из¬
градени с еднакво дебели линии. Буквата А и А
имат по две форми. Буквата К e с къси рамене.
Крумовият надпис от Силистра № 15 показва до-
бри епиграфски качества. Писането запазва реду-
ването на тънки и дебели щрихи и добре изразени
краища съе серифи; изработката показва познаване
на каменоделския занаят. Буквите са построени
по наклонена от 30—35°. Те са широки и в целия
надпис e запазен един стил. Подобен надпис e дру-
гият Крумов надпис от Кадъ-кьой, Тутраканско.
Надписът от времето на Омуртаг, намерен между
селата Синибир и Карабашли (Соф. арх. музей,инв.
№ 366), e с добре оформен шрифт по отвесна ос. В
него ясно личи разликата между тънките и дебели
щрихи. Силно подчертани отвесни и тънки хоризон¬
тални греди. Отвесните греди са широки и завърш¬
ват без серифи. Буквите са по-високи, отколкото
широки.

Има букви: 1) с правилно водене на перото по от¬
весна ос — С, II, I, N, Т, Р, В и 2) при някои на¬
клони шрифтописецът върти перото — получава
се двустилие между С с отвесна ос и6с наклонена
ос. По пропорции и изграждане на формата на бук¬
вата този надпис се приближава до буквите от над¬
писите на преславската керамика.
Сюлейманкьойския надпис на Омуртаг, издълбан
върху мраморна колона (Соф. арх. музей, инв.
№ 638, фиг. 243), на пръв поглед изглежда сравни-
телно добре написан. Буквите са тесни и имат на¬
клон на оста 30—35°. Те са без серифи. Разликата
между тънките и дебелите греди e слаба. Ако се
вгледаме в подробностите, ще забележпм, че на-
клонът на перото не e спазван и буквите изменят
много силно формите си, например: буквата M от
горните редове e с плътни отвесни греди и сравни-
телно тесни вътрешни наклонени греди, а външни-
те греди на същата буква от по-долните редове се
наклоняват навътре.

Чаталарският надпис (Соф. арх. музей, инв. №697)
и Търновският надпис в църквата „Св. четиридесет
мъченици", оставени от Омуртаг, макар да са много
важни исторически и литературни документи за на¬
шия народ, са писани небрежно, с еднакво дебели
греди, без предварителен план на линирането и не
са спазвани хоризонталните ръководни линии.
В местноетта Диреклер, близо до гр. Кавала, в раз-
валините на древния град Филипи са намерени два
вдълбани върху големи мраморни подставки над¬
писа (фиг. 244). Те са от времето на хан Пресиан
(836—859) и са писани между 837 и 847 г. Бук-

245. Златният дискос от Преслав

TW с euere

246. Надписът от Балиш, 866 г.

247. Оловни печати на Борис-Михаил и на цар Симеон