KKKKKI5KK

12 3 4 5 6 7

ллллммм

12 3 4 1 2 3

MMföinWM

4 5 6 7 8 9

NNNN OOÔ

12 3 4 12 8

0ÔO ПТТРРР

4 5 6 1 2 1 2 Я

ссссссгасс

главната греда (фиг. 241, Kj). След това раменете
се удължават и достигат хоризонталните линии за
писане (К2). В надписи № 14, 21 долната наклонена
греда се изгъва дъгообразно навън (К3), като по¬
степенно от дъгата се образуват две линии — хори¬
зонтална и отвесна — свързани с лека ъглова из-
вивка, № 15 и 17 (К4). Първата форма в надписите
№ 10, 13, 15 има две вариации: 1) горната линия за¬
вършва с пресечено клинче (К5) и 2) долната отвес¬
на греда завършва с извита навътре кука (Кб).
Някъде буквата К e много тясна и висока (К7). Ня¬
ма минускулни форми.

В надписите преобладава обикновената форма на
буквата А — две наклонени еднакво отдалечени от
една точка греди се събират и завършват на горна¬
та линия за писане, като се пресичат в остър връх
(фиг. 241, Aj). Разкрачъте по-малък или по-голям.
Рядко дясната наклонена греда излиза нагоре (А2),
а лявата греда се извива дъгообразно навън (А3). В
някои надписи буквата завършва с подрязан връх
(А4). В зависимост от наклона на перото гредите са
еднакво дебели или пък се редуват: лявата — тън¬
ка, а дясната — дебела.

Наред с класическата форма на буква M с наклоне¬
ни греди (фиг. 241, Mj) понякога в един и същ над¬
пис (напр. № 14, 21, 48) се среща и форма с отвес-
ни греди, а средните греди достигат до основата
(М2). Формата на буквата M с отвесни греди прео¬
бладава в разглежданите надписи и като че ли тя
1 2 3 4 5 6 7 8 Si e употребявана най-много в късните гръцки доку-

менти. У нас от нея са се развили три подформи:

т—, щ - r m % у ѵ/ \ / \ I \ Г ^ вътрешните греди на M стигат до средата на бук-

у/ | \/ \/ \/ вата (М3), от 135 г. се употребяват през целия пе-

■ II ІІ/іѴ риод VIII—X век; 2) те са високо издигнати и до-

12 3 12 3 4 5 стигат едва една трета от височината на M (М4) и

3) при тези форми от средните греди надолу се
спуска права линийка, която завършва на основна¬
та линия (М5), само в № 10 e във връзка с А6.
В надписа № 6 от Абоба се явява една украсна
форма — линийката ce e превърнала в елипса, коя¬
то съединява лявата с дясната линия без прекъс-
ване (М0). В друга форма буквата M e съе завити
горни ъгли (М7). в надписа на дискоса буквата M
има следната форма: една огъната надолу дъговид-
на линия се спуска от две трети от височината на
отвесните греди, но не достига основата (М„). В Си-
меоновия надпис буквата M e много тясна, отвес¬
ните дебели греди са силно приближени, а средни¬
те наклонени са тънки (М9).

От буквата N се срещат четири вида форми. Пър¬
вата форма e нормално построена — две отвесни
греди, по-малко или повече отдалечени една от дру¬
га, са съединени чрез наклонена греда, която за-
почва от горния край на лявата греда и завършва
на долния край на дясната (фиг. 241, Nj). При вто-

Ѵфффффф

6 12 3-156

ххх rciiv

12 3 1 1 2

12 3 4 5 6

$ S S-1 С

241. Различи фор2ми на%кви от надпивс българско ^™ Ф°РМЗ наклонената гРЗДа ЗЗПОЧва СЪЩО ОТ гор-
съдържание, написани с гръцки букви (К до&) ния кРай на лявата греда и достига до или около

160

половината на дясната греда (Х2). В третата форма
наклонената греда започва на ~/3 от височината на
лявата отвесна греда и завършва на Ѵ3 от висо¬
чината на дясната отвесна греда (хз), възприета в
ръкописите. Четвъртата започва също от 2/3 висо-
чина на лявата греда, но завършва на долния край
на дясната греда (N4).

Основната форма на О e пълна окръжност (фиг.241,
Oj). Тя e застъпена в надписите на Крум, Омуртаг,
Маламир и Пресиан. Някъде кръглото О се стес-
нява в елипса (0¡¡) (Крум, Омуртаг и Маламир).
Още при Омуртаг се забелязва заостряне на елипсо-
видното О горе и долу (03), което се отразява на E
иС(№ 7). По-късно в Борисовия иСимеоновия над¬
пис тази форма, повлияна от ръкописите, ясно се
установява като съетавена от две извити дъги. Из-
глежда, че нейният преходник e ромбовидною О,
което се среща в Мадарските надписи (04), в Кру-
мовия надпис от Хамбарли и при Пресиановите
надписи, а в другите надписи много по-рано — II
век (инв. №4021). Това четиристенно ромбовидно
О с върхове горе и долу под влияние на перото по¬
степенно ce e превърнало на двувърхо тясно О,
съетавено от две плоски дъги, като двете лев и и две¬
те десни линии са съединени от замаха на перото в
една линия (05). В надписа № 26 има едно особено
О, украсено горе и долу с къси гредички (Ов).
Буквата П e залазила форма с отвесни, еднакво ви-
соки греди. Те се отдалечават една от друга или се
приблнжават. Свързващата хоризонтална греда
или e по-тясна, или се изравнява по дебелина с от¬
весните главни греди в зависимост от наклона на
перото (фиг. 241, Пі). В Тутраканския надпис на
Крум хоризонталната греда излиза вляво и вдясно
нзвън ширината (П2).

Към отвесната греда на буквата Р се прикрепва
една окръжност, която започва от горния край
на гредата и обикновено достига до половината и
(Pi). Тази дъга запазва наклона на перото и се явя¬
ва с наклонена или отвесна ос. Отклоненията от
тази преобладаваща форма са: първата форма e с по-
малка окръжност, прибрана на горния край на
гредата (Po),и втората форма, получена под влия¬
ние на ръкописите, в която върхът на гредата ce e
слял в една обща окръжност с дъгата (Р3).
Преобладаващата форма на буквата С e дъгообраз-
ната, луновидната, която в Силистренския надпис
на Крум e най-близката до класичната (Ci). При
Омуртаг дъгата става по-плоска и по-елипсовидна
(С2, С3), като в Сюлейманкьойския надпис се офор-
мя едно С с отвесна ос, което се затваря вдясно от
надвисналата отгоре и издигнатата отдолу къса дъ-
гичка (С4). В Борисовия и Симеоновия надпис има
остри върхове(С5). Наред с тях се среща правоъгъл-
ната буква (Св, С7), съетавена от две хоризонтални
греди и от една отвесна греда. Това правоъгълно С
e много старо — в Сиенските надписи се явява в

VIII—VII век пр. и. е.; в амфорните отпечатъци от
IV век пр. н. е.; в гръцките надписи, София, инв.
№4021, от II век и т. н.

Последната форма e ъгловатото, счупено по средата
С от надписа на Крум от 812 г. и на Омуртаг от
Абоба (С8). Тази форма e също много стара—среща
се в западногръцкото писмо от VIII—VII век пр.
н. е., в латинските надписи от Формело VIII—VII
век пр. н. е., в Оскийските надписи, в запазените у
нас епиграфски паметници от I до IV век.
Нови форми са С5 и С9.

Буквата Т — хоризонтална греда, подпряна по
средата от отвесна греда — не измени формата си.
Някъде от краищата на хоризонталната греда се
спускат къси чертички или триъгълни серифи (Т1_3).
Не показва минускулни изменения.
Буквата Г —ъгъл с върха надолу, който стига
обикновено до средата на писмените линии, под-
прян от отвесна греда (Tj, Г2)- Тази форма в някои
от Крумовите и Омуртаговите надписи дава откло¬
нения: отвесната греда се наклонява, като става
продължение на дясната или лявата наклонена
греда на ъгъла (Г3,Г4). В много надписи отвесната
греда изчезва, страните на ъгъла се удължават,
върхът на ъгъла опира до долната линия за писане,
а страните опират до горната. Тази форма прилича
на латинскою V (Г8). Дясната греда горе завършва
с извивка надолу (Г0)-

Най-простата форма на буквата Ф e окръжност,
разполовена по височината от една отвесна греда
(Фі) (812 г., надписа от Хамбарли), която не изли¬
за извън нея. В останалите надписи тази греда из¬
лиза от горната и долната страна на окръжноетта,
често пробива двете линии за писане и навлиза в
междуредовото пространство (Ф2): а) окръжноет¬
та e равна по височина на реда (ф3), а отвесната
линия навлиза в междуредовото пространство;
б) окръжноетта e по-малка от височината на реда, а
отвесната греда се изравнява с реда (Ф4). В Шумен-
ския надпис на Маламир елипсата e разтегната по
хоризонталната ос и буквата придобива неприятна
тромавост (Ф6). По наклон на оста дъгите на Ф са
симетрично разположени спрямо отвесната греда,
другаде цялата елипса ce e наклонила наляво(ф„).
Буквата X e съетавена от две наклонени, пресича-
щи се по средата греди, като пресечната им точка
обикновено e над геометричната среда. Разкрачът
се стеснява или разширява (Хь Х2), което придава
разлатост или стройност на буквата. При наклоне¬
но перо лявата греда e по-тясна от дясната. Някои
форми горе завършват с малки счупени линийки
(Х3). Буквата У прилича на буквата Г, само че
през средата на ъгъла пресича продължението на
отвесната греда. Тя няма значителни изменения и
много рядко се среща в нашите надписи (Ч^).
Класическата форма на буквата ß (омега,Qi) e пре-
търпяла голямо изменение. Още в унциала извив-

161