А бил отрязан (А8, среща се в № 26), после двете
наклонени греди горе се отдалечили значително ед¬
на от друга, за да се подпрат в една нова хоризон-
тална греда, която изскачала силно вляво и вдясно
(А9—№ 47 и А10—№ 47, Балши, 866 г.).
Второто видоизменение на буквата А на пръв пог-
лед изглежда, че се дължи на небрежност.
Ап. Десният край на съединителната хоризонтална
греда леко се издига нагоре (№6, 7). Този наклон
всъщност e свързан отчасти с физическото устрой¬
ство на ръката и с удобството при бързо писане;
същевременно в него виждаме ново графично на¬
чало, от което могат да се изведат минускулните
форми на тази буква (А12, А13). В гръцката архаич¬
на азбука тази форма се среща още през VIII—ѴІІв.
пр. н. е. и в Атинските монети от 612 до 480 годи¬
на пр. н. е. Подобии форми има и в латинската ар¬
хаична азбука VII—VI век пр. н. е. и в Lapis niger.
От капиталната форма постепенно под влиянието
на курсивното писане, от небрежност и заради пе-
стене на време се развива най-напред унциалната
и после под влияние на писането върху пергамен
минускулната буква а. В нашите надписи тя e пре-
минала следните етапи:

Аі4. Дясната наклонена греда изскача над върха;
като вариация можем да покажем А15 с извита на¬
клонени греди, дясната наклонена греда изскача
над върха. Хоризонталната e в нормално положе¬
ние (№ 18).

А16. Дясната греда изскача над върха. Средната
греда започва отдолния край на лявата наклонена
и завършва посредата на дясната наклонена греда.
А17. Лявата наклонена и средната греда се съеди-
няват чрез един леко извит връх.
А18. Лявата наклонена греда и средната греда се
превръщат в една издута, кръгла линия. Така по
времето на Крум (803—814) вече имаме в епиграф¬
ските паметници добре оформено унциално Л, а по
времето на Омуртаг — минускулно \.
А19. Лявата греда e тънка, а дясната дебела. Съе¬
динителната хоризонтална тънка. Върхът e широко
прерязан. Писана e с перо. Среща се в №21 Сю-
лейманкьойския, № 23 Карабашли и № 46 оловен
печат на Борис.

А20. Буквата e тясна, висока, лявата греда тънка,
дясната широка. Не завършва с връх, а двете греди
се крепят към една нова хоризонтална греда.
Съединителната хоризонтална греда се издига на¬
дясно нагоре. Среща се № 48, Наръш.
А24. С къса, извита лява наклонена греда, която за¬
почва по-ниско от върха и не достига до основа¬
та. Дясната наклонена греда горе продължава хо-
ризонтално вляво.

Познатата форма на буквата В (фиг. 240, Bj), из-
градена от отвесна греда с прикрепени към нея две
полуокръжности, се срещат най-често. Обикновено
долната полуокръжност e по-голяма от горната и

двете се допират до основната греда малко над сре-
дата (Во). Някъде двете извивки се издуват, друта-
де се стесняват (В3). Често средната линия, където
се съединяват двете, не се опира в главната греда
(В4). В Мадара, надписа на Кормисош (734—751). В
№ 25, Крум (803—814).

В № 2, 21, 22, 23 полуокръжностите не се допират
една до друга, а се прикрепват отделно към отвес-
ната греда, като помежду им остава голямо раз-
стояние (В5 и Вв).

Една характерна форма, която преобладава във
всички надписи, e подчертанатав долния си край
буква В с черта, която излиза вдясно (В7) или от
двете страни (В8). Среща се почти във всички надпи¬
си на Омуртаг, на Маламир и Пресиан. Същото В
виждаме в прабъл rape ките надписи —тасче №21 и
колоната от Аврадака и в латински надпис от ѴІвек
(Соф. арх. музей, инв. № 7877, Бешевлиев XXIX).
От тази буква има едно видоизменение под влияние
на ръкописите — горният край на отвесната линия
ce e превил и слял в обща линия с горната дъга,
както e в гръцката буква ¡3 (В9).
В нашите надписи от Хамбарли — 812 г. при Крум
(№ 14), от Филипп — 837—847 г. при Пресиан
(№ 19) и Мадара (№ 17) буквата В e особено изгра-
дена: двете полуокръжности са заместени от два
триъгълника с основа по отвесната греда (Bio).
Тази форма на В в гръцката епиграфия се явява от
VIII—VII век пр. н. е., а в латинската — от VII—
VI век пр. н.е . Това начертание на В се среща още
и в най-етария запазен пергамен от IV век — в Ко¬
декс Синаитикус (Codex Sinaiticus). Това ъгловато
В обикновено се среща наред с ъгловато О. Ми-
нускулни зачатъци на буквата В няма.
Гръцката главна буква Г e оформена от една отве¬
сна греда, чийто горен край се пресреща с хори¬
зонтална греда под прав ъгъл.
Рядко ъгълът се отваря нагоре в тъп или надолу
в остър. Дължината на горната хоризонтална ли¬
ния спрямо отвесната варира — ту e по-дълга, ту
по-къса, — от което буквата става по-квадратна
или по-стройна.
Няма опити за минускулно г.
Най-простата форма на гръцката буква Д e обик-
новен равнобедрен триъгълник, основата на който
e най-широката страна (фиг. 240, Дх). Тя понякога
се стеснява за сметка на наклонените страни и бук¬
вата става по-стройна (Д2).

В някои надписи: № 1, 3, 6, 10, 11, 13, 19, 20, по
Бешевлиев, основната линия излиза навън вляво
или дясно или пък от двете страни (Д3, Д4, Д5). По¬
ел едното Дсе среща още по монетите на Гордиан III
(238—244 година). В колоните на Крум от излязла-
та встрани хоризонтална греда се спускат къси от-
весни гредички. Ала по времето на Борис и Симеон
се оформя едно ново Д, тясно, много високо и строй¬
но, чиято хоризонтална греда изскача вляво и вдя-

158

сно, като завършва с къси отнесли или триъгшш
линийки като серифи (Д„). В надписа ©тБалиііи f<§f--
ният съединителен ъгъл ce e разтворил и де®ге лш--
нии, раздалечени една от друга, нѳдиира? «деа хо¬
ризонтална греда, чиито краища изскачатжѵртм?
без да превишават дължината на долната шршш--
тална линия (Д7).

Във всички наши епиграфски надписи с гртмдаці
букви преобладава унциалното К, маиар и ияк©и
надписи да се среща наред с капиталист© К (№9,
14, 24). Капиталното E има отвесна главна гр^ца,
към която се прикрепват под прав ъгъл горе, то
средата и долу три по-къси хоризонтални греди
(фиг. 240, Ej). Ако проследим капиталното В ®
„Амфорните печати",ХХХѴІІ2, стр. 59,и ХХХѴШ
7, 8, ще видим как то постепенно ce e превъриало ш
унциално. Най-напред горната и долната хоризон¬
тална греда са загубили своето хоризонтално поло¬
жение, изместили са се нагоре и надолу под тыі
ъгъл спрямо отвесната греда (Е2), като по-късно
трите греди — горната хоризонтална, отвесната и
долната хоризонтална — са се превърнали в една
обща обла линия, а средната хоризонтална я заси-
ча по средата (Е3). Така ce e получила новата, ун-
циална форма на Е.

У нас унциалното 6, когато e писано с наклонено
перо, обикновено e дъговидно, подобно на луна,
стига до полуокръжност (Е3). При тазн форма ярко
e изразен наклонът на оста. Гротескового унциал¬
но E e по-плитко, по-отворено (Е4), а изграденатас
отвесна ос буква E e по-затворена. Надолу сеснуе-
кат и нагоре се издигат затварящите къси дъги (ІУ-
От 820 г. насетне затвореното E става ъгловато.
начупено (Ев). Счупването на линиите става то от¬
весната или слабо наклоненатаос. Това E се ут-
върждава като характерна буква в докнрнлеките
надписи от Синибир и Карабашли (около 823), дис¬
коса от Преслав (800—850) и кирилските надпнен
(Мостич).

Към левия край на горната хоризонтална греда на
нормалната капитална буква Z (фиг. 240, Z,) в Ш 1
от Провадия и в надписа от Синибир и Карабашли
(Омуртаг, 820) e притурен лек завършващ елечент
с форма на клинче (Z2). По-късно (Симеон,893) към
тази форма пък се прибавя извита, къса, наклоне¬
на надолу (или нагоре) черта като опашка на дес-
ния край на долната хоризонтална греда(Z,и Z4).
Тази повлияна от ръкописните букви форма ни по-
казва развоя на малката буква на кнрнлнцата. По-
следните форми Z5 и Z0 са от Лесновския Паренсис.
Буквата H e изградена от две отвеенн гредн, съе-
динени помежду си по средата с една хоризонтал¬
на греда.Буквата бива по-широка ил» по-тясна.Хо¬
ризонталната линия се поставя под и над средата.
Други изменения не са установени (фиг. 240,1^ j).
Буквата Ѳвинаги следва формата на О. понеже на-
чалната форма била О с точка в средата (монета от

ААААААД

Î Í S 4 $> «S 7

AÄÄАААА

§ $ W Ш П M U

АААДА АЛ

Î5 Jtf 57 Ш Ю 5® 21

В В В В ѣ Б BlÂ

1 2 3 4 S ■ 3 7 S

â&ГЛАЛАА

§ IO) 11 í Ш 3 4 5

дд Ееееее

ñ 7 I 2 Л 4 S •

zzz,z-^5 н

„12 3 -8 5 (S 1

HH00O I T T

2 3 l 2 3 1.23

24§. Ршзаштжш фчв/ржш шш ещішш mimi шшдтшюш с българско
смНдакшяшк, іттішщішш с ¿•/рящшш &ацітт (Л<Эт Í)

Атіша„ ¥1 век пир. и. е..)). Тазва точка се ааревръща в
права хорвшдаяаяша лишввя. Ойвввшовено хоризон¬
талната лввавввя віресвача шала ив средата, а поня¬
кога шлгоа налгав© ш даст©- В ро-късніаге форми
окръжнюегга се стешява в елввткса (фиг. 240, Ѳ1_я).
Бѵквата II ввма шй-даігархгостеліа (ферма — само една
отвесна греда %яіг- МО), Dn))„ В гаадавясвпге № 13 и 15
отТЧтравіавв шоишсігра ((Крум| и.МЮет Търново
(Ѳмѵртаіг)) inapaara чает ша (Кувгвага e уікрасена с
две точжіів„ ішют© ш пшьршшш гоздшвве седат встрани на
гредага ((У), а кш шаддовш — вв»рхуу гредата QJ. В
глагелшшзпга „дже нпаі пре^іпаліішшік"'-
Формата sua ©уквапа К e тірегіьртішіа редвща видо-
изменента- В мш©іг© ©г шадаввеавте та се явява в до-
класическайя сва ввад — с къева рамене, ковгго не до-
стигат хорвшматалвавате лввнвавв за втаеане. Върхът на
ъгъла, образуван от раменете, се прнкрепя към

159