Първата хърватска книга, отпечатана с глаголица
през 1483 година във Венеция, e Misal pò zakonu
rimskogo dvora (фиг. 239).

Вътрешните листове са набрани с две степени (едри
и дребни) еднакви по стил букви глаголица. Те са
високи, тесни, силно ъгловати. Гредите на буквите
са почти еднакво дебели навсякъде. Множество
букви изскачат над и под реда. Употребени са го¬
леми заглавии букви.

През 1493 г. Андрея Торезани отпечатал във Вене¬
ция един Бревиар (Breviarium Romanum, croatice-
glagolitice). След тази дата се заредили множество
издания: 1494, 1496,1507,1508,печатание глаголица.
Във Венеция през 1528 г. се явява нова хърватска
глаголическа книга Мисал (Missala Glagoliticum),
която e малко позната, през 1543 — глаголическо
евангелие и други.

Нам са познати имената на шрифторезача Йохан
Хартвах (Johann Hartwach) и шрифтолеяра Симон
Ауер (Simon Auer) от Нюрнберг, който по настав¬
ление на Ханс Унгнад (Hans Ungnad) от Зонег са
създали глаголически букви за уредената отнегоза
учения Стефан Консул (Stefan Konsul) хърватска
печатница в Урах. Двамата майстори изрязали и
отлели глаголицата, с която в 1561 год. отпечата¬
ли един Абецедариус на хърватски език с глаголи¬
чески букви и един Катехизис с глаголически, нем-
ски и други букви. Съе същите букви отпечатали
през 1583—1584 г. превод на Лютеровата библия.
След смъртта на Унгнад буквите били изпратени в
Рим, в печатницата Propaganda Fide. Тези букви са
оказали голямо влияние върху по-късните изрези,
тъй като всички изрези до XIX в.са правени потях.
През 1631 г. в Риека (Rijeka) e издаден Хърватски
глаголически Мисал.

През 1853 г. Павел Шафарик поръчал за своите на-
учни трудове да изработят печатни букви обла гла¬
голица, изрязани според буквите на Асемановото и
Мариинското евангелие.

От основаването на Българската държава до цару-
ването на княз Борис I, през времето на когото e
създадена славянската азбука, e протекъл един пе¬
риод от 173 години. Дошлите до нас паметници от
този период са писани на гръцки език и на прабъл-
гарски език с гръцки букви. Те обаче носят българ-
ско съдържание. Тъй като гръцката азбука и гръц-
кият шрифт са послужили за база при оформяване
стила и конструкцията на буквите на кирилицата,
то ние трябва да проследим подробно видоизмене-
нията на формите и конструкцията на буквите на
посочените гръцки надписи с българско съдържа¬
ние, за да разберем от тях, като домашни документа
на епохата и показатели на шрифтовите образци,
какво e било съетоянието и нивото на шрифтописа-
нето по това време, какви стилове шрифт са изпол-
зувани и кои форми са заети за буквите на кири¬
лицата.

За тази цел ние ще почерпим сведения от няколко
нзточника, конто ще разгледаме последователно, а
именно:

1. Епиграфските паметници. 2. Нумизматичните на¬
ходки. 3. Ръкописите от канцелариите — грамоти-
те и документите, и от скрипториите — запазени
гръцки евангелия.

Досега са открити, главно в Северна България,над
80 вдълбани в камък надписи с българско съдър¬
жание, съетавени на гръцки език и написани с
гръцки букви. Те се разпределят по време от VIII,
IX и началото на X век. По съдържание професор
Веселии Бешевлиев в книгата си „Първобългарски
надписи", София, 1934, разпределя дотогава извест-
ните 46 епиграфски паметници на летописни, до¬
говорим, военни, надгробии,строителни и надписи
с имена на крепости и сражения.
Много от надписите са залазили имената на бъл-
гарските владетели: Тервел (701—718), Кормисош
(739—756), Крум (803—814), Омуртаг (814—831),
Маламир (831—836), Пресиан (836—852), Борис
(852—889) и Симеон (893—927). Най-многобройни
са надписите от времето на Омуртаг.
Към изброените надписи трябва да прибавим ново-
намерените надписи и бележки върху отломъци от
керемиди и тухли.

По-голямата част от оформителите и изпълнители-
те на гръцки вдълбани в камък надписи с бъл¬
гарско съдържание не са спазвали никаква графич-
на традиция или школа.

Малко паметници имат добри епиграфски достоин¬
ства. При изготвянето на епиграфските паметници
шрифтописците и каменоделците са проявявали не¬
брежно отношение към естетическите и компози-
ционните проблеми на шрифта като изкуство. В по-
вечето случаи (както e ставало и в най-ранния ста¬
дий на развитие на формата на буквите в римските
надписи през V век пр. н. е.) скрепяването на сми-
съла на текста e било единствената задача.
Материалы-, върху който са вдълбани надписите,
обикновено e случайно избран или наготово взетот
стари сгради, илочи, колони и други. Плоскостта
за писане не e била предварително обработвана и
изглаждана за цел та. Писането e започвало напра¬
во върху грапавата повърхност.
Не проличава и елементарната графична предвид-
ливост, изисквана при изготвяне на един лапида¬
рен паметник, в който предварителното размерване
на текста в определеното пространство за писане e
най-важният момент. Напротив, писарят, след като
e написал значителна част от надписа и e разбрал,
че мястото за останалия текст e недостатъчно, свое-
волно, без смущение стеснява и сбива буквите, пра¬
ви ги по-ниски, употребява съкращения, в плита
буквите една в друга. Нее обръщано никакво вни¬
мание на подреждането на текста в редове по важ-
ностна смисъла.Пренасянето на думите e случайно.

156

При оформяне на всички гръцки надписи без из-
ключение e употребяван изокефалният начин за
разпределяне на буквите между две хоризонтални
прави, образуващи всеки отделен ред.Редовете оба¬
че не винаги са хоризонтални (виж надписите от
Хамбарли и Варна).Те са съетавени от еднакви глав¬
ни букви, писани и подредени една до друга без
разстояние между думите и новите изречения. Меж-
дубуквените пространства са ту раздалечени, ту
сбити. Не e спазена равномерноетта на оптического
поле между буквите, което би придало на всеки
надпис отмереност, ритъм и красота. Не са употре-
бявани препинателни знаци освен две точки при
числителните знаци и линия, завършваща с ъгли
върху съкратените думи и индиктионите. Буквите
са писани небрежно. Не личи дисциплинираната и
сигурна ръка на шрифтописеца-майстор,който пра-
вилно води перото и еднородно изгражда всяка бук¬
ва — с еднаква форма и еднакъв стил. Начертания-
на на едни и същи букви са изписани в един и същ
надпис по няколко начина; например буквата A e
написана по три различии начина, има отворено
унциално E и затворено Е. Буквата li e с разделе-
ни извивки, би следвало и К да се направи така.
Освен формата на буквите не се спазва и пропор-
цията им — широко N, до него тясно N. Каменоде-
лецът не спазва дуктуса на инструмента за писане.
Много често някои букви са по-ниски от опреде-
лената височина, а други пък — 8, Ï — изскачат
своеволно над редовите линии. Главните греди на
буквите не запазват своето отвесно положение, на-
клоняват се вляво или вдясно и придават на над¬
писите курсивен характер (Мадара).
Междуредовите пространства обикновено са малки,
тесни. Най-широкото отдалечаване на ред от ред e
кол кото височината на буквата, но в повечето слу¬
чаи e Ѵ3 от височината на буквата, а някои дости-
гат и до Ѵ4. Това сбиване на редовете придава на
шрифтовата картина чернота, компактност, нопре-
чи на четливоетта. Употребяваните шрифтови видо¬
ве са бедни откъм разнообразие.
Най-многобройни са надписите с букви от основ-
ната форма на капиталиса с еднакво дебели греди.
След тях следват букви с наклонена ос и букви с
отвесна ос.
Най-често явление e смесването на видовете стил.

1. Срещаме най-разнообразни начертания на една
и съща буква, дори в един и същ ред и надпис: на¬
пример А от капитално преминава в унциално и
стига до минускул но \ (в Наръш).

2. Вмъкване на унциални букви.

3. Леки курсивни изменения.

4. Наклонен капитален гротеск (Крум,Хамбарли).
За нас ще бъде полезно да разгледаме подробно
конструкцията и формата на буквите, конто се сре-
щат по посочените надписи с българско съдържа¬
ние, написани с гръцки букви.

Буквата A e претърпяла в своето развитие най-
многобройни изменения. Тя се явява в следните
характерни начертания (фиг. 240):
Aj. Познатият като основен вид капиталис мону-
менталис — наклонените еднакво дебели греди го¬
ре се събират в остър ъгъл, като изменят ширината
на разкрача си, а мястото на хоризонталната съе-
динителна греда се движи нагоре и надолу. Изгра-
дена e без ос (гротесково). Среща се през всички
периоди от VIII до X век. От тази основна форма
са се развили всички останали форми.
Ао. Също с еднакво дебели греди, само че върхът
e леко прерязан. Права ос. Среща се в № 2. (Номе-
рата на първобългарските надписи са дадени по
книгата на проф. Бешевлиев.)
Първото видоизменение на горната основна форма
на буквата A e станало под влиянието на декора¬
тивен каменоделски елемент: хоризонталната гре¬
да, вместо с права линия, e била изградена чрез
малък вдълбан триъгълник с върха надолу (А3)
(виж намерената в Улпия Ескус до с. Гиген, Пле-
венско, плоча, датирана от I век, Теофил Иванов,
ИАИ, XII 1959, стр. 119). Постепенно триъгълни-
кът бил заместен от счупена по средата под ъгъл с
връх надолу линия (А4). Тази форма на буквата А
се среща много често в гръцките епиграфски надпи¬
си. Тя e характерна за гръцкия шрифтов кръг, до-
катовранните римски надписи лявата част на счу-
пената линия липсва. От двуезичния надпис в
Пловдив можем да видим категоричною разделяне
на латинското капитално А с хоризонтална черта
от гръцкото — съе счупена черта. Същата форма на
А намираме върху монетите на Александър Велики
(336—323 г. пр. и. е.)и в „отпечатаната" наляво про-
тичаща дума IIAP10N върху една дръжка на амфо¬
ра от Парос — от втората половина на III век пре¬
ди и. е., съхранявана в музея във Варна (М. Мир-
чев „Амфорните печати", 234).Подобно А срещаме в
амфорните печати от Книдос, III век преди н. е., в
гръцки монументален надпис от Атина.ІІ век пр.н.
е., в римски надпис от V век, намерен в Разградско,
и в християнски надписи (София, инв. 688,689), на¬
писани на латински език от V и VI век, намерени в
София на ул. Позитано през 1906 г., и много други.
В нашия материал — гръцки надписи с българско
съдържание — тази форма на А се среща в три под¬
вида през целия разглеждан период — от Тервел,
Кормисош до Силистренската плоча от 1052 година:
А5. Ъгълът на хоризонталната греда не достига до
основата. Среща се в № 10 и 14.
Ас. Ъгълът на хоризонталната греда не стига до ос¬
новата, но от върха му се спуска надолу до основа¬
та една къса отвесна права линия. Срещат се в №10
и 13. По форма наподобява носовката.
А7. Ъгълът опира до основата. Среща се в №14,16,
19, 20 и пръстен №10. По-късно декоративною раз¬
витие продължава. Отначало само върхът на буква

157