*гоі .-Я -ЛвЧИ'*».Л^/Ч« - wt-W»aЧЯ 9 "кто.»ь,^і). Ѵяэ-тлг-а»ni» ¿il »M****» млѵллб А 255. Ofr/га глаголица. Зографско четириевангелие, X век '"''^■',* Мвво*ом«ріторіцо4.А WSW* • оЪВ<*ь0огщ.СТоэ^>су-,ь %ЗІ(ІЬ»е tSàsP4> ¿íí. 0<5лд глаголица. Асе.чаново евангелие, X век 255. Преход от обла към ъглеста глаголица, 1100 година буквите не позволява да се развиват свързващи Запазени са осем старобългарски ръкописни книги, Глаголицата в България била скоро забравена иза- 154 2. Хърватска (далматинска) или ъглеста и длъг- От палеографските материали Виенските листи — Постепенно облата линия на буквите се начупила. Хърватската глаголица, приета чрез моравските *SJ¿94¿<* » À*& &L ►t/S^Vtfb *t* СТОЯТ <2?«t«öo4JS4i»«t» ЧЯУоИ X^ì.**- 236. Преход към ъглеста глаголица. Клоцов сборник, XI век ■•■..•-- | г ^"f^W«^*ï'"''- 'м г*-".'. •.••/.<»-«и L#.MW-•/■*"•'•»-*»"«■.:» '"-i-1". •■ ..' ••..t'"' ï..'«!«4 & f _. ..», .V« -И^ЪС A*"\ml ^3 *^"^Ч 237. Ъглеста глаголица. Пражки фрагменти, X век иуа : jtfía I'TfliyiiuiAW UPÄ 4*3 KrtliliÄll Щі і»'АшПімуи:) íkiuikih 238 Длъгнеста глаголица.Реймско-Емауско евангелие, XII век ©пор |Мм-пыЬ aFifidhâfrtfgjdi 239. Първата печатна глаголица, 1483 година 155
A,--a*-íM"'í.A.<íb-<-'"
ао«вср . Bdb*-eeOT^t?>e;ÀaD0etPJ«Bffì« . ¿ j
елементи.Облите завивки на буквите ^?,%,Sb, 8,А,
ft, -а? завършват с пълни окръжности, като сменят
плавно тънки и дебели щрихи и заемат голяма част
от пространството на реда. Има няколко букви с
ъглесто начертание — +, В, >, Ш, конто се
отделят от общия шрифтов дуктус.
Облата глаголица била употребявана за напис-
ване на основните текстове. Между тези текстове
срещаме още една Висока тясна глаголица (фиг.
233), чиито основни греди са дълги, прави линии,
а краищата им завършват с малки окръжности.
Буквите са стройни и силно отделени една от дру¬
га. Такива букви били използувани за написване
на заглавия, за подчертаване на важни думи, за
заглавии и украсни букви и други.
Облите колелца в някои паметници загубили кръг-
лия си характер и станали ъгловати, начупени.
Откритите надписи с глаголически букви са малко.
В България те са оскъдни. От най-ранните писмени
паметници досега знаем: глаголически надпис и аз¬
бука от Симеоновата кръгла църква в Преслав —
907 год. От същото време са глаголическите букви,
употребявани като числителни знаци на обратната
страна на керамични късове от Патлейна.
Между множеството подписи на гръцки език, сло-
жени от жителите на град Йерисо върху едно удо¬
стоверение от 982 г., дадено на Иверския светогор-
ски монастир, се среща един подпис с глаголически
букви. Той се смяташе доскоро като най-ранния
глаголически надпис — 982 година.
Често между кирилски текстове се срещат няколко
глаголически букви, например в надписа на Ху-
мачката плоча (980), или няколко думи и редове в
Битолските листи, писани от Георги граматик през
дванадесетия век.
писани с глаголица: четири — с обла глаголица и
четири — с ъглеста глаголица.
Зографското евангелие (фиг. 233 и таблица стр.
353) от края на X век e написано с обла глаголица,
а загубените шеста и седма кола са допълнени с ъг¬
леста глаголица. Буквите са изградени от еднород-
ни, плавно сменящи се тънки и дебели щрихи, с лек
наклон на оста на кръглите букви. Съотношението
между основните и допълнителните щрихи e 1:3.
Също с обла глаголица са написани Асемановото
евангелие (вероятно между 916—1050, фиг. 234),
Мариинското евангелие (X—XI век) и Рилските ли¬
сти (XI век). От чехо-моравска редакция писани с
обла, леко ъгловата глаголица са Киевските листи
(XI век). Глаголическите ръкописи са украсени с
много интересни заглавии букви.
Художникът Иван Кьосев оформи таблица стр.352
с българска обла глаголица.
местена от по-лесното писмо — кирилицата.
неста глаголица. До края на XI век тя не се раз-
личавала от българската глаголица.
Най-старите, намерени в Хърватско, епиграфски
материали с глаголица илюстрират как постепенно
глаголицата от обла преминала към ъглеста.
В двуезичния надпис на Валунската плоча, 130 X 30
см, намерена в Бучева на остров Црес, cera зазида-
на в църквата на село Валуна, първият ред e на¬
писан на хърватски с обла глаголица, а другите два
реда са изписани с каролингски минускул на ла¬
тински. Надписът учените отнасят в края на XI век.
Той e написан небрежно и нечетливо. Някои кръг-
ли части на буквите са станали триъгълни.
Друг надпис, датиран от 1100 г., e глаголическият
текст върху намерената на остров Кърк каменна
плоча, 197 см дълга и 99 см висока, наречена Баш-
чанска плоча (фиг. 235). Той показва явен преход
от облата към ъглестата глаголица. Редица бук¬
ви я?. Ж.©' са запазили облия си характер,
до като други са станали ъглести, макар краищата
им да са леко заоблени. Буквите са широки, ясно
отделени една от друга.
Fragmenta Vindabonensia (2 пергаменни листа, 12 X
16 см, запазени във Виена), са най-старите познати
материали от хър вате ката редакция (XII век), пи¬
сани с глаголица.
Преходът към ъглеста глаголица e отразен в Кло-
цовия сборник (фиг. 236), а утвърдената ъглеста
глаголица виждаме в Михановичев апостол.
От българска редакция с ъглеста глаголица са на¬
писани Синайски требник и Синайски псалтир, а от
чехо-моравска редакция са Пражките фрагменти
(фиг. 237). След това буквите се издължили в длъг-
неста глаголица. Основните щрихи станали строго
отвесни,буквата щ загубила четиритеси кръгче-
та исепревърнала вобикновена кирилскаМ(ХІІв.,
Житието на св. Текла и Реймското-Емауско еван¬
гелие, фиг. 238). Буквите станали едри, високи, но
тесни. Писани са с право перо. Разликата между
отвесните и хоризонталните греди e 1:6 и 1:8 (таб¬
лица стр. 354).
паметници, се запазила до днес и се употребява по
далматинските острови при богослужението и за
отпечатване на църковни книги.
След смъртта на Методий, 855 г., латинската азбу¬
ка заменила глаголицата в Чехия и Моравия. В ня¬
кои монастири си служели с глаголицата до 1092
година.От скрипториите на Емауския монастир във
Вишехрад, край Прага, основан от Карл IV през
1346 г., са останали редица книги.
Глаголицата от Чехия проникнала в Словакия,
Полша и Босна.
Печатната глаголица имитирала ръкописната.
|і ' " лЛг.і- ■"• И *ѵ ,fJJ -.v'.^W,, :, , »,.• .-.i
. 'чл»».у-.і':і j : пмч.му,-.....,, ¡ц :oj.i'
»nauflili p/m uurfyw"!»
¡ют um miasmi-
ZSfcw чти* \afoy<&\ni пЗ^зрі»
плохих евьям рпіЬѵвѵіЬірѵям