*гоі .-Я -ЛвЧИ'*».Л^/Ч« - wt-W»aЧЯ 9 "кто.»ь,^і).
A,--a*-íM"'í.A.<íb-<-'"

Ѵяэ-тлг-а»ni» ¿il »M****»

млѵллб

А

255. Ofr/га глаголица. Зографско четириевангелие, X век

'"''^■',* Мвво*ом«ріторіцо4.А

WSW* • оЪВ<*ь0огщ.СТоэ^>су-,ь %ЗІ(ІЬ»е tSàsP4>
ао«вср . Bdb*-eeOT^t?>e;ÀaD0etPJ«Bffì« . ¿ j

¿íí. 0<5лд глаголица. Асе.чаново евангелие, X век

255. Преход от обла към ъглеста глаголица, 1100 година

буквите не позволява да се развиват свързващи
елементи.Облите завивки на буквите ^?,%,Sb, 8,А,
ft, -а? завършват с пълни окръжности, като сменят
плавно тънки и дебели щрихи и заемат голяма част
от пространството на реда. Има няколко букви с
ъглесто начертание — +, В, >, Ш, конто се
отделят от общия шрифтов дуктус.
Облата глаголица била употребявана за напис-
ване на основните текстове. Между тези текстове
срещаме още една Висока тясна глаголица (фиг.
233), чиито основни греди са дълги, прави линии,
а краищата им завършват с малки окръжности.
Буквите са стройни и силно отделени една от дру¬
га. Такива букви били използувани за написване
на заглавия, за подчертаване на важни думи, за
заглавии и украсни букви и други.
Облите колелца в някои паметници загубили кръг-
лия си характер и станали ъгловати, начупени.
Откритите надписи с глаголически букви са малко.
В България те са оскъдни. От най-ранните писмени
паметници досега знаем: глаголически надпис и аз¬
бука от Симеоновата кръгла църква в Преслав —
907 год. От същото време са глаголическите букви,
употребявани като числителни знаци на обратната
страна на керамични късове от Патлейна.
Между множеството подписи на гръцки език, сло-
жени от жителите на град Йерисо върху едно удо¬
стоверение от 982 г., дадено на Иверския светогор-
ски монастир, се среща един подпис с глаголически
букви. Той се смяташе доскоро като най-ранния
глаголически надпис — 982 година.
Често между кирилски текстове се срещат няколко
глаголически букви, например в надписа на Ху-
мачката плоча (980), или няколко думи и редове в
Битолските листи, писани от Георги граматик през
дванадесетия век.

Запазени са осем старобългарски ръкописни книги,
писани с глаголица: четири — с обла глаголица и
четири — с ъглеста глаголица.
Зографското евангелие (фиг. 233 и таблица стр.
353) от края на X век e написано с обла глаголица,
а загубените шеста и седма кола са допълнени с ъг¬
леста глаголица. Буквите са изградени от еднород-
ни, плавно сменящи се тънки и дебели щрихи, с лек
наклон на оста на кръглите букви. Съотношението
между основните и допълнителните щрихи e 1:3.
Също с обла глаголица са написани Асемановото
евангелие (вероятно между 916—1050, фиг. 234),
Мариинското евангелие (X—XI век) и Рилските ли¬
сти (XI век). От чехо-моравска редакция писани с
обла, леко ъгловата глаголица са Киевските листи
(XI век). Глаголическите ръкописи са украсени с
много интересни заглавии букви.
Художникът Иван Кьосев оформи таблица стр.352
с българска обла глаголица.

Глаголицата в България била скоро забравена иза-
местена от по-лесното писмо — кирилицата.

154

2. Хърватска (далматинска) или ъглеста и длъг-
неста глаголица. До края на XI век тя не се раз-
личавала от българската глаголица.
Най-старите, намерени в Хърватско, епиграфски
материали с глаголица илюстрират как постепенно
глаголицата от обла преминала към ъглеста.
В двуезичния надпис на Валунската плоча, 130 X 30
см, намерена в Бучева на остров Црес, cera зазида-
на в църквата на село Валуна, първият ред e на¬
писан на хърватски с обла глаголица, а другите два
реда са изписани с каролингски минускул на ла¬
тински. Надписът учените отнасят в края на XI век.
Той e написан небрежно и нечетливо. Някои кръг-
ли части на буквите са станали триъгълни.
Друг надпис, датиран от 1100 г., e глаголическият
текст върху намерената на остров Кърк каменна
плоча, 197 см дълга и 99 см висока, наречена Баш-
чанска плоча (фиг. 235). Той показва явен преход
от облата към ъглестата глаголица. Редица бук¬
ви я?. Ж.©' са запазили облия си характер,
до като други са станали ъглести, макар краищата
им да са леко заоблени. Буквите са широки, ясно
отделени една от друга.

От палеографските материали Виенските листи —
Fragmenta Vindabonensia (2 пергаменни листа, 12 X
16 см, запазени във Виена), са най-старите познати
материали от хър вате ката редакция (XII век), пи¬
сани с глаголица.

Постепенно облата линия на буквите се начупила.
Преходът към ъглеста глаголица e отразен в Кло-
цовия сборник (фиг. 236), а утвърдената ъглеста
глаголица виждаме в Михановичев апостол.
От българска редакция с ъглеста глаголица са на¬
писани Синайски требник и Синайски псалтир, а от
чехо-моравска редакция са Пражките фрагменти
(фиг. 237). След това буквите се издължили в длъг-
неста глаголица. Основните щрихи станали строго
отвесни,буквата щ загубила четиритеси кръгче-
та исепревърнала вобикновена кирилскаМ(ХІІв.,
Житието на св. Текла и Реймското-Емауско еван¬
гелие, фиг. 238). Буквите станали едри, високи, но
тесни. Писани са с право перо. Разликата между
отвесните и хоризонталните греди e 1:6 и 1:8 (таб¬
лица стр. 354).

Хърватската глаголица, приета чрез моравските
паметници, се запазила до днес и се употребява по
далматинските острови при богослужението и за
отпечатване на църковни книги.
След смъртта на Методий, 855 г., латинската азбу¬
ка заменила глаголицата в Чехия и Моравия. В ня¬
кои монастири си служели с глаголицата до 1092
година.От скрипториите на Емауския монастир във
Вишехрад, край Прага, основан от Карл IV през
1346 г., са останали редица книги.
Глаголицата от Чехия проникнала в Словакия,
Полша и Босна.
Печатната глаголица имитирала ръкописната.

*SJ¿94¿<* » À*& &L

►t/S^Vtfb *t* СТОЯТ <2?«t«öo4JS4i»«t» ЧЯУоИ X^ì.**-

236. Преход към ъглеста глаголица. Клоцов сборник, XI век

■•■..•-- |

г ^"f^W«^*ï'"''- 'м г*-".'. •.••/.<»-«и
|і ' " лЛг.і- ■"• И *ѵ ,fJJ -.v'.^W,, :, , »,.• .-.i
. 'чл»».у-.і':і j : пмч.му,-.....,, ¡ц :oj.i'

L#.MW-•/■*"•'•»-*»"«■.:» '"-i-1". •■ ..' ••..t'"'

ï..'«!«4 & f _. ..», .V« -И^ЪС A*"\ml ^3 *^"^Ч

237. Ъглеста глаголица. Пражки фрагменти, X век

иуа : jtfía I'TfliyiiuiAW
»nauflili p/m uurfyw"!»
¡ют um miasmi-

UPÄ 4*3 KrtliliÄll Щі

і»'АшПімуи:) íkiuikih

238 Длъгнеста глаголица.Реймско-Емауско евангелие, XII век

©пор |Мм-пыЬ aFifidhâfrtfgjdi
ZSfcw чти* \afoy<&\ni пЗ^зрі»
плохих евьям рпіЬѵвѵіЬірѵям

239. Първата печатна глаголица, 1483 година

155