шестдесетгодишно прекъсваие се явява третият
надпис от Омуртаг (816—831). Тези надписи по-
казват, че близо до столицата, в сърцето на новата
държава, гръцкият език дълго бил употребяван по
офпциалните надписи. Макар българпте да са но-
паднали под силното влияние на културата, тради-
циите на езика на Византия, българският стремеж
за създаване самостоятелно писмо не загаснал. Той
се въплотил най-напред в приспособената за езика
на прабългарите гръцка азбука, а след това в ста-
рославянските азбуки: глаголицата и кирилицата.
Старобългарският език станал тяхна основа.(Ста-
робългарски език — име, което уточнява етничес-
кия и филологическия произход на езика.)
Епиграфският и палеографският материал от най-
ранните години на създаване на тези азбуки e мно¬
го малко и e много беден откъм данни. Той не e
достатъчен, за да се направи едно задоволително
проучване на произхода, развоя и преоформянето
па графичния вид на азбуките.
Ако следваме защитника на славянската азбука,
първия български филолог и историк на шрифта
Черноризец Храбър, който показва в краткото си
съчинение „О писшн^ь" (За буквите, IX век)забеле-
жителни познания за произхода и историята на фи-
лологическите и графическите изменения на гръц-
кото писмо и старобългарската азбука, ще видим,
че славяните „бяха принудени да пишат славянска¬
та реч с римски и гръцки букви без устройство"

(оѵпуокннк __ред, устройство, уредба). Обаче до-

сега не са известии надписи от ранния период на
държавата ни на славянски език, писани с гръцки
и латински букви. Този текст може да се отнесе
само към прабългарския език.Прабългарските над¬
писи от Аврадака, Преслав, тасче№21 отЗлатното
съкровище и др. (фиг. 248,249,250 и таблица стр.
351) оправдават думите му. Фрайзингенските мо-
литви наистина са писани с латински букви, ала те
са на славянски език и пропзхождат от X век, т. е.
след Черноризец Храбър.
Текстът „с черти и резки четяха и гадаеха" остава

още неясен __може би става дума за \ потреба на

руннн знаци от славяните, или за родовите и лични
знацп за собственост, употребявани от прабългари¬
те. „Устроението" на старославянското писмо, кое¬
то има право да съществува наред с прнзнатите за
„свещени" еврейско, гръцко и римско пнсмо, e има-
лоогромно историческо значение за развоя на бъл-
гарската литература и култура. От друга страна
създаването на българска национална писменосте
опит българите да се откъснат от политическою и
духовното влияние на Византия.
Макар спорът между учените за произхода и ста-
ростта на двете славянски азбуки —Глаголицата
и Кирилицата — да не e приключил, миозина при-
емат, че братята Кирил и Методий са създали старо-
славянската азбука, наречена глаголица.

Създателите на старославянската азбука и първи¬
те славянски просветители Константин Философ
(826,827—869), в монашество наречен Кирил, и
Методий (около 815—1885) са родени в Солун в на-
чалото на IX век. Тогава градът Солун се славел
като славянски център.

Двамата братя получили високо образование. Ме¬
тодий станал управител на едно славянско княже¬
ство. Кирил, склонен към философските и филоло-
гнческите науки,постъпил в императорскатаМагна-
урска школа в Царнград. След завършването й той
се отказал от предлаганите му светски служби и
станал духовник. Бил библиотекар в патриаршес-
ката църква „Св.София", а по-късно — преподава-
тел по философия в Магнаурската школа.
Богато надарен, Кирил се проявил като отличен
опонент в религиозните спорове.Управниците оце¬
нили забележителнитему способности и го изпол-
зували във важни политически и религиозни ми-
спи: при сарацините (850—851) и при хазарите
(859 г. в Херсон, Кримския полустров).
В 851 г. Кирил напуснал Цариград и отишъл при
брат си Методий, по това време монах в един мо-
настир в малоазийската планина Олимп (Кешиш-
дат, до Бурса, Мала Азия).Ту к в 855 год. те съста-
вили славянската азбука, превели от гръцки на
славянски език църковните книги и обучили свои
ученици. Княз Ростислав, за да намали влиянието
на немското духовенство във Великоморавия, по¬
искал от византийскою правителство проповедни-
ци славяни. В 863 г. Кирил и Методий били изпра-
тени във Великоморавия. Те заминали, като взелп
съе себе си своите ученици и преведените вече цър-
ковни книги. Там проповядвали на славянски език
и обучавалн моравцпте на новата славянска азбука.
През 867 г. палата извикал Кирил и Методий в Рим
и гн обвинил, по сведение на немското духовенство,
че не спазват католическите църковни норми. Най-
важните разговори обаче помежду им били за сла¬
вянската писменост. Петдесет дни след като бил
подстрнгап за монах, Кирил починал в Рим на 14.
II. 869 г. Методий се завърнал в Моравия съе сан
архиепископ. Въпреки че бил преследван от нем¬
ското духовенство, той продължил борбата за за-
пазване на славянския език в богослужението.
След неговата смърт — 6 април 885 год. във Веле-

храд__за учениците му настъпило тежко време.

Били гонени, хуленн, бита, а някои от тях прода-
дени в робство. По-възрастните учениии на Кирил
и Методий — Климент, Наум и Ангеларий — избя-
гали в Българпя (885—886). Посрещнати благо¬
склонно от княз Борис, те развили в България го-
ляма културна, просветна и църковна дейност.
Глаголицата (от слав, глыолъ — дума), създадена
от Кирил, e съетавена от 38 знака, конто напълно
предават всички фонетични особености на славян¬
ската реч.

152

След като Кирил извел и определил броя на фоне-
тичните звуци от говоримия език,работа чисто фи-
лологическа, той пристъпил към графнческата ра¬
бота __ създал нова графическа форма на знаците

за тези звуци.

За една новооформена азбука e необходимо преди
всичко знаците да са характерни, за да се запом¬
нят лесно, като се свържат дори съезрителни пред-
стави (в глаголицата има такъв елемент) или да се
използуват букви от утвърдена вече азбука.
Учените прокарват различии мнения за изворите,
откъдето Кирил e черпил формата за буквите на
глаголицата. Тези мнения са толкова противоречп-
ви, та се наброяват около 30 теории за произхода й:
като започнем от мнението, че e използувал тра-
кийско-фригийското писмо, преминем през фини¬
кийскою, руните, авеста, латинскою, албанското
и други писма, ще стигнем до последното мнение
на съветската учена E. Э. Гранстрем, която смята,че
глаголицата e възникнала на изкуствена основа и
била съетавена от специални знаци, неупотребява-
ни в обикновеното гръцко писмо—тахиграфически,
криптографически, алхимически и други.
Какви са били шрифтовете преди и по време на съз¬
даване на нашата азбука от Кирил и Методий?
В латинските страни се установява каролингският
минускул.

Сноред стиловете на гръцкото писмо, разпростра-
нено по това време във Византия (а следователно

и ѵ нас__в царските канцеларии и в обществения

живот), различаваме няколко вида шрифт:

1. Капитален—по монументалните паметници.

2. Унциален —в литургическите книги и важ-
ните документа.

3. Бързописен, минускулен—в ежедневна обще-
ствена употреба—грамоти и дппломи, който пре-
минал и в книгите.

4. Специални знаци, използувани в стенография-
та, в тайнописа и други.

Шрифтът, употребен в надппсите по обществените
сгради, например в базиликата „Св.Димитър"вСо-
лун, строена след 634 г.,и в иодкуполната мозаи¬
ка на църквата „Св.София" в Солун,842—860/65 г.,
e смесен капитален и унциален.
В началото на IX век виждаме добре оформенн и
строго разграничени един от други унциалните и
минускулните форми.Дори в един и същ вид шрифт
срещаме няколко подвида — например документът
от 862 г. e написан с млад, ъгловат гръцки перга-
менен унциал, а друг документ от началото на IX
век — с гръцки минускулен унциал. През 835 го¬
дина виждаме стария гръцки минускул наредспер-
гаменен минускулен курсив.

Този тъй разнообразен шрифтов материал сигурно
e оказал известно влияние при оформяне знаците на
новата азбука.Понеже глаголицата e оформена ид-
веднъж, от едно лице, без да e претърпяла преди

това историческо развитие, то пне мъчно можем да
установим изворите за вдъхновенпе или подража¬
ние. При това не трябва да забравяме, че Кирил e
бил изключително надарен и учен мъж. Той езнаел
много езици, владеел e различии научни дисципли-
ни и e имал под ръка като библиотекар и като пре-
подавател в Магнаурската школа трудовете на
класиците. От тях ce e запознал с историята на пис-
мото. И когато e създавал новата азбука, за чисто
славянските звуци той e измислил или e избрал
букви от други познати нему азбуки, чието звуче-
не съответствува на нашите звуци. Оттам идва
сходството на формата на славянските знаци птях-
ното звучене с подобии знаци от друтите азбуки.
Например египетският знак ¡Х£ съе значение

„цветна градина" звучи „ша". Този знак e премн-
нал в еврейския и коптския език съе същото зву¬
чене, у нас също звучи „ша".
Ние ще разгледаме азбуката на славянските прос¬
ветители Кирил и Методий от графична гледна точ¬
ка. Глаголицата e новосъздадена азбука. Когато
Кирил e оформял нейните знаци, той стигнал до за-
бележително графическо хрумване: да използува
кръгли колелца като основен елемент при изграж¬
дане формата на по-голямата част от буквите. По
този начин той e успял да придаде единство на ця-
лостното изграждане, стилна особеност на общата
шрифтова картина и декоративна прелест на стра-
нпцата. Много букви са пригоденп да бъдат изпис-
вани лесно, бързо, наведнъж, без вдигане на ръ-
ката,което e важен момент при запознаване на не-
грамотния с писането на букви. Цифровото зна¬
чение на буквите следва азбучния ред и не се схож-
да с тези от гръцката азбука. Тайлър и Ягич ирне-
мат, че глаголицата в по-голямата си част букви e
съетавена по гръцкия пергаменен курсивен мину¬
скул от IX век.Според нас по вида на общата шриф¬
това картина и дуктуса на перото глаголицата при-
лича повече по форма на стария гръцки мину¬
скул от IX век и него можем да смятаме като най-
вероятен извор за вдъхновенпе при създаване фор¬
мата на знаците й. Широкою право перо e преофор-
мило новоизмислените букви в строго калнграф-
ско писмо и им e придало установен вид.
Глаголицата e едноазбучно писмо. Редовете са съ-
ставени само от главни букви, отделени една от
друга. Междуредовото разстояние e голямо.
Глаголицата споредграфичнитеси форми и дуктуса
на перото се развивала в два клона: Българска или
обла глаголица и Хърватска или ъглеста и длъг-
неста глаголица.

1. Българската или обла глаголица (фиг. 233 и 234,
таблица стр. 352 и 353) e по-старото глаголическо
писмо. Буквите са построени между двете хоризон-
тални линии за писане. Имат унциален (уставен)
характер. Те са ниски, дребни, но са широки и
стоят отделени една от друга, защото формата на

153