Думата шрифт e дошла у нас от немския език чрез
печатарската терминология (вероятно чрез русите).
На немски тя означава писмо, азбука, почерк, пне¬
мец документ, вид на буквите. Нашите печатари
обикновено употребяват думата шрифт, за да озна¬
чат вид наборни букви.
Понятието писмо не съвпада напълно с понятието
шрифт. Докато „писмото" (записването, обпкнове-
ното писане) като общо понятие за елементарна гра-
мотност или договореност между членовете на едно
общество e познаване формата на буквите на дадена
азбука като графични знаци за скрепяване на фо-
нетичния език, изобразяването им, граматичното и
логичного им подреждане в мисли, скрепяването им
върхѵ траен материал и използуването им за общу-
ване, то шрифтът e по-висш етап в развитието на
писмото. Шрифтът e надхвърлпл границите на
обикновеното писане и e станал изкуство.
Понятието шрифт трябва да получи в нашия език
по-специалнотълкуване. ПоАшрифттрябва да раз-
бираме не само вида и общата форма на установе-
ните писмени знаци, но също проявеното и отра-
зеното в буквите през време на изписването им съз-
нателно отношение на шрифтописеца към естети¬
ческите проблеми и стнла на формата на буквите
като форма на изкуството. В него се отразяват мие¬
лите, вкусът, преживяванията и знанпето на автора
за изграждане формата на буквата, както бива във
всяка изискана художествена творба.
Шрифтът като изкуство за формата на буквата
трябва да се постави спрямо обикновеното писане
в такова съотношение, каквото съществува между
художественото слово и обикновенпя говор.
Красотата на формата на буквата e обект на наше-
то разглеждане. Нашата задача e да проследим
развитието на формата на буквата през вековете —
от праисторическите рисунки до днешния й вид,
като открием накрая някои вътрешни закони на
нейното изграждане.
Буквата e графичен знак на определен звук от реч-
та и същевременно e знак, който има определена
графична форма. Всеки надпис e съетавен от две
разнородни съетавки — слово и графика. Художе-
ствено написаният текст e слово, изразено чрез гра¬
фика. От една страна, буквите предават миелите на
автора, от друга — графичната им форма въздей-
ствува естетически. В първия случай буквите се
подчнняват на смисловите, граматическите и дру-
ги закони, а във втория — на естетическите и гра-
фпческите.
Най-важен момент в шрифтового изкуство e осъ-
ществяване връзката между формата и съдържа¬
нието. От това, доколко графичната форма отразя-
ва съдържанието и възбужда съответни естетичес¬
ки вълнения, зависи въздействието на шрифтовата
творба. За изясняване редица принципни положе¬
ния в наша помощ идва натрупаният през вековете
опит, чрез който шрифтописците са достигнали до
исторически утвърдени общоприети шрифтови
форми. Всяка от тези форми носи специфично, емо-
ционално съдържание.
Нашите извори за събиране на данни за шрифго-
вото развитие са епиграфиката, палеографията, ну-
мизматиката, печатните шрифтове, художествени-
те плакати, корици и титулни страници на книги
и други източници.
â:
лл.
И ì
V far
Г\
il .:W-_.....
-, . i
.. . '
ЧАСТ!
ШРИФТЪТ ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ