от Августово време, като им постави остри три-
ъгълни серифи. Този шрифт, приспособен за загла¬
вия, e изрязан само от главни букви. Конструкция-
та на буквите e здраво изградена и добре пропор-
ционирана (таблица стр. 343).
Светлата Аугустеа (1952) e оформена с контури и
съе сянка, хвърлена наляво (таблица стр. 344).
А. Бути e направил още два интересни декоративни
шрифта. Шрифтът Флуидум (Fluidum, таблица стр.
345) e ефектен за акциденция и реклами. Има голя-
ма разлика между главните греди, написани с ши¬
роко перо.ивторостепенните греди, написани стън-
ко остро перо. Неговият Квиринус (Quirinus, 1940,
таблица стр. 346) можем да причислим към шрифто¬
вете изградени с отвесна ос—класицистична антик¬
ва, при което буквата О и останалите букви са
оформени по четвъртита елипса. Шрифтът Квири¬
нус има декоративна сила,чистота на линията и еле-
гантност. Той e особен по форма, ясен и стабилен.
Алдо Новарезе (Aldo Novareze) напоследък оформи
свой Гаралдус (Garaldus, 1956). Самото име под-
сказва, че са използувани две шрифтови форми на
Гарамонд и на Алдус.

Швейцарските шрифтооформители държат за тра¬
дицията и не се отклоняват в нови търсения и мод-
ни увлечения. В избирането на шрифтови форми
има известен консерватизъм, но здравият вкус e
бил винаги ръководно начало.
Преобладават възобновените и преоформени стари
шрифтове, но тези стари форми са дали основа за
няколко забележителни творчески прояви. От на¬
борните книгови шрифтове се изявява ярко новият
шрифт на Валтер Дителм от Цюрих, наречен
Дителм-антиква (Diethelm-antiqua, 1948—1951).
Този шрифт — едър, четлив и елегантен — има
широка средна дължина (широко око), къси горни
и долни дължини и остри серифи по „холандски
вкус". Швейцарските акцидентни шрифтове имат
голяма декоративна сила.

Херман Айденбенц от Базел създаде през 1944 го¬
дина стройния гротеск съе сенки График (Graphi¬
que, фиг. 232), употребяван за заглавия и в титулни
страници. За основа на другия си шрифт Кларен-

НЮ

дон (Clarendon, 1952, таблица стр. 347) Айденбенц
e използувал първообраза, създаден в Англия през
1843 год., известен под името Айоник (Ionic). Кла-
рендонът има основна форма антиква, а завършва
с плътни серифи, присъщи на ежиптиена. Всъщ-
ност e един полублок с дебели серифи, конто имат
извивки за свързване с гредите.
Ойген и Макс Ленц от Цюрих създадоха наклоне¬
ния надясно шрифт Профил (Profil, 1946, таблица
стр. 348). Това e кларендон с бял контур и сенки,
употребяван за големи заглавия.
В приложната графика в Швейцария работят мно¬
жество художници-шрифтооформители, като Ян
Чихолд, Имре Райнер, Ойген и Макс Ленц, Вал¬
тер Кех, Айденбенц, Дителм, Армии Хааб, Алекс
Щокер и други. Съе своите творби и теоретически
трудове те насочват обществения вкус.
Ян Чихолд (Jan Tschichold) e издал над 50 книги
върху шрифта и типографското оформяване. Най-
популярни са книгите му „Meisterbuch der Schrift",
Равенсбург, 1952, и „Schatzkammer der Schreib¬
kunst", Базел, 1949, пълни с великолепии образци.
Армин Хааб (Armin Haab) и Алекс Щокер (Alex
Stocker) издадоха през 1954 година книгата „Let¬
tera", Тойфен. В нея показват 250 исторически
образци, наред съе своите преоформявания на ста¬
ри и нови шрифтови форми.
Книгата на Валтер Кех (Walter Kaech) „Rhythmus
und proportion in der Schrift", Олтен,1956,предлага
едно ново разглеждане на съотношението между
отделните елементи на буквата спрямо цялата бук-
вена композиция.

Фондът от наборни шрифтове непрекъснато се об-
новява. Всяка шрифтоливна издава годишно по ня¬
колко нови шрифта. Авторите на нови шрифтове
търсят нови форми или се възвръщат към стари
форми и им дават съвременно звучение. Присъвре-
менната гравьорска техника e възможно осъщест-
вяването на проекти, получени чрез най-различни
инструменти за писане.

В днешни дни наборните шрифтове скрепяват в ме¬
тал най-добрите постижения на писменото изкуст¬
во и всеки нов ден донася новости.

¡IMI

232. График на Херман Айденбенц, 1944 година

à

V Р-ІД.НРДІ К*Ь .?& НД*Я bíii fa!

t i ь i л A ' i ti í. и п *t жга^'ммдеьлИ

ч fi ѣ 6 іхз егрдгь et *tr шл>.< ri мі>-
мѵ^аш« аъгдыгѴ

i ч имь

'S»
itt- ѵ\ CI i Ь I
\:Л,. ill teO bf m

.HrS

:■*%

■

'.«i

A,í

И

СЛAB ЯНСКИТЕ ШРИФТОВЕ

През IX век от гръцкия шрифтов корен се отделила
нова издънка, която съе своята жизнеспособност
и разпространение се обособила като ново голямо
шрифтово семейство — това са славянските шриф¬
тове—Глаголицата и Кирилицата. Тези две азбуки
са създадени върху езиковата основа на старобъл-
гарския език и са се разпространили във всички
славянски народи.

В голямата борба за религиозно и политическо над-
мощие между Римокатолическата църква и Източ-
ноправославната византийска църква, а по-късно и
през турското робство, тези две азбуки са изиграли
изключително важна роля за запазване на нацио-
налното самосъзнание на славяните.
Глаголицата доскоро се употребявала в богослу-
жебните книги в Далмация. Днес кирилицата, зна-
чително видоизменена, се употребява в България,
Съветския съюз и Югославия, а в Румъния — до
1860 година.

Западната Римска империя се отделила от Източ-
ната през 395 година и скоро загинала под напора
на готите на Аларих.

Източната Римска империя станала могъща фео-
дална държава, известна под името Византия. Тя
владеела огромни територии и най-късия сухоземен
път към Изтока, който минавал през Балканския
полуостров.

От север, преминавайки Дунава, постоянно на-
хлували многобройни „варварски" племена.
Голямото древнославянско племе се разделило на
три големи групи — източни, западни и южни сла-
вяни. В началото на VI век южните славяни преми-
нали Дунава и населили Тракия. Към средата на
VII век те вече обитавали почти целия Балкански
полуостров и достигнали Пелопонес, Далмация и
Истрия, дори създали около Солун независимо от
Византия княжество.

Прабългарите, начело съе своя хан Аспарух, пре-
минали Дунава към 679 година и завзели от Визан¬
тия днешна Добруджа. Встъпили в съюз съе славя¬
ните, победили Византия и в 681 година образували
Българската държава. По това време българите
нямали още своя азбука.

Когато хан Аспарух в 679 год. завоювал от Визан¬
тия територия за новата Българска държава, пре-
обладаващият съетав на населението в нея бил сла-
вянският. Обаче официалният език в тази терито¬
рия бил гръцкият. Прабългарите прибавили своя
език към употребяваните славянски и гръцки език,
но не го наложили за официален.
Големият скален релеф при Мадара съдържа над¬
писи на гръцки език. Първият надпис e от Тервел
(701—718), сина на Аспарух, вторият надпис e от
Кормисош (739—756). След едно продължително

151