ABCDEFGH
IJKLMNOP

abcdeignijkm

227. Прайсиг-антиква на Войтех Прайсиг, 1924 година

A3ìt3)tJ

aôcdefgftt

228. Венсислъс на Карел Сволински

ABCDEFGHI

JKLMNOPQR

STUVWXYZ
abcdefghijklm

opqrstuvwxyz

229. Фигурал-курсив на Олдржих Менхарт. 1949 година

ÄBcbef çhijkl

mMopQReruvwxyz

1234567890

230. Чешка унциала на Олдржих Менхарт, 1948 година

Неговите индивидуални качества го правят худож¬
ник от голям стил, с интересни идеи и шрифтови
хрумвания. Той раздвижва формата на буквата,без
да я деформира, като я обогатява с нюансировки.
Това изненадващо тълкуване формата на буквата
e плод на неговия художнически темперамент и на
фантазията му. Основно изучил историята на из-
граждането на шрифта, нюансите на отделяйте епо-
хи и автори, той прилага своите знания в ежеднев-
ната си практика, за да обогати своите творби.
Преди всичко Менхарт e калиграф, шрифтописец,
а не e рисувач на букви. Той владее перото до съ-
вършенство. Във всяка буква се вижда, че сигур-
на ръка води инструмента и изисква от него да
даде най-богатите си възможности — линия, ри-
тъм, нервен импулс, неочаквано противопоставяне
на отделни линии и на тяхната балансировка. Той
познава графичната сила на инструмента и смело
борави с него, за да направи своите шрифтови
„поеми", както се изразява Дементий В. Шмаринов.
Шрифтовите плаката на Менхарт могат да се по-
сочат като образци за стилно, елегантно, свободно
и с вкус направени произведения на шрифтовото
изкуство (таблица стр. 340).

Олдржих Менхарт работи и в книгоиздателската
облает. Когато сътрудничи с някой илюстратор,
Менхарт ни доказва, че трябва много вкус и интуи¬
ция, за да се превъплъти шрифтът и оформянето на
цялата книга към рисунките или дърворезбите.
Той умело успява да намери композицията, стила
и епохата. При изграждане на наборни шрифтове
Менхарт застъпва принципа техните форми да про-
излизат от дуктуса на перото. Той създаде няколко
интересни, свежи и раздвижени наборни шрифта:
Менхартова антиква (Menhartova antikva, 1930),
Менхарт роумън (Menhart Roman, 1933—1934),
Манускрипт (Manuscript, 1943), Фигурал (Figurai,
1940—1948, фиг. 229), Чешка унциала (Ceskà uncía¬
la, 1944—1948, фиг. 230), Парламент (Parlament,
1950), украсимте букви Монумент (Monument,
1952, таблица стр. 341) и Азбука (Azbuka), изряз-
вани в латиница и кирилица. С тези шрифтове Мен¬
харт успя да създаде чешки национален стил на на¬
борните шрифтове. На таблица стр. 342 e показана
една корица, оформена от Менхарт за книгата „Пра¬
га във фотографии". Фигура 231 показва разнооб¬
разии заглавия, букви и екслибриси на Менхарт.
Напоследък в Чехословакия бяха издадени някол¬
ко забележителни книги по шрифта. Някои от тях
са свързани с практическото оформяване на шриф¬
та, други придвижват напред шрифтовата теорети-
ческа мисъл, трети показват как може да бъде при¬
ложен шрифтът в книгата и рекламата.
Олдржих Менхарт благодарение на богатия си опит
в оформяне на наборни шрифтове съетави много
интересна книга „Tvorba typografického písma",
Прага, 1958 г. В нея той проследява целия творче-

¡48

екп и технически пронес при създаване па нов
наборен шрифт.

Друг интересен труд, свързан с практическото при¬
ложение на различимте еіідовс шрифтове м тяхното
подреждане, съпоставяне м хармониране при офор¬
мяване на титулни страници и други подебни мате¬
риалу e книгата на Олдржих ХлаЕса и Франти¬
шек Седлачек „Typografická písma latinková", Пра¬
га, 1957. В нея находчиво и с много вкус са подрс-
денм всички страници, като към всеки вид шрифт се
прибавя рисунка или украса, типографска линия
или пък композицията се балансира само с шрифта
и белите полета на страницата.
Във Висшето училище за художествена промишле-
ност в Прага e учредена „Специална школа на про¬
фесор Франтишек Музика", където се изучава ос¬
новно историята, теорията и приложението на
шрифта в практиката.

Франтишек Музика (Frantisek Muzika) съе своята
творческа и теоретическа дейност издигна чехосло-
вашкото шрифтово изкуство. Музика пздаде кни¬
гата CH„Krásné pismo ve vyvoji latinky"B два тома,
Прага, 1958 г. В тази книга e събран много богат
илюстративен материал от всички значими шрифто¬
ве през всички епохи от развоя на латиницата. То¬
зи материал най-пълно и най-задълбоченое проучен
теоретически н практически от Музика и e систе-
матизиран в специално изготвени шрифтови табла.
В Чехословакия се проведоха предн няколко го¬
дини конкурси за нови наборни шрифтове.
В Италия наред с многобройните повторения на
старите шрифтови форми се появяват някои нови
и смели търсения.

Известният шрифтов художник, изеледовател и те¬
оретик на шрифта Рафаело Бертпери създал през
1911 г. своя Инкунабула (Incunabula — венециан-
ска антиква, повлияна от шрифта на Е. Ратдолт,а
през 1927 г. — шрифта Паганини (Paganini). Като
стил шрифтът Паганини e смесен. Построен e по
отвесна ос. Гредите му се надебеляват в двата си
края и завършват с тънки хоризонтални серифи,
обаче се свързват с извивки. Има прилика с пре-
ходната антиква. Шрифтът e елегантен и крехък.
Алесандро Бути (Alessandro Butti) в своя шрифт
Аугустеа (Augustea, 1947) направи едно модерно
преоформяне на римските монументални букви

шпъшжвт

-ы-

-^

ехшщо
vladimir
sAa^vsKy

231. Украсни букви и екслибриси от Олдржих Менхарт

149