стичната антиква някъде се правят отклонения от
неизменното държане на перото успоредно на ръ-
ководните линии за писане, например при лявата
наклонена греда на А, на К, M, N и други.
Известкият френски плакатист А. Мурон—Касандр
оформи през 1937 един такъв нов вид шрифт, наре¬
чен Пеньо (Peignot, фиг. 223). Той e писан по отвес¬
на ос с право широко перо с дебел ръб-. Отвесните
греди са дебели, а хоризонталните — по-тънки. Те
завършват без серифи. В този шрифт Касандр на-
прави опит да намери нов образ на малките букви
а, е, g, h, 1, m, n, q. Някои от тези малки букви са
слабо видоизменени главни букви.
Младият художник Владислав Паскалев нарисува
един тесен полублок, показан на таблица стр. 332.
Тук можем да причислим по конструкция на фор¬
мата и шрифта Флаш.
Между 1922 и 1930 г. се появиха множество нови
гротескови шрифтове. Към 1928—ІЭЗОпечатаритесе
опитаха да наложат гротеска като универсален на-
борен шрифт за книги, списания, вестници и други,
заради неговите механически качества—здравина,
плътност, нечупливост, издръжливост на тираж.
Якоб Ербар създаде своя Ербар-гротеск (Erbar-
Grotesk) през 1922. След това Рудолф Кох нарису¬
ва своя Кабел (Kabel, 1927—1929).
През 1928—1930 г. английският график А. Ерик
Гил оформи шрифта Гил Санз (Gill Sans, таблица
стр. 333), като използувал за образец буквите на
своя учител Едуард Джонстън, рисувани през 1916
година. Буквата О e пълна окръжност. Средните
наклонени греди на главната буква M се пресичат
над геометричната среда (виж още таблица 338).
Между 1927 и 1930 се появи гротесковият шрифт
Футура (Futura, фиг. 224), оформен от Паул Ренер.
Футура e едно подобрение на Кабел. Този шрифт
заради естетическите си и механически качества на-
шумя много и получи световно разпространение.
От гротесковите форми (безосовите шрифтове) са
развита най-разнообразни варианта — широки
форми с кръгло О, разширена буква О по хоризон-
тална ос и форми с елипсовидноО.Тебиватощесла-
би или тлъсти, украсени с линии, съе сенки и дру¬
ги. В шрифтовете за четене преобладават форми па
буквата О и производните й близки до кръга, след
тях — леко стеснената елипса на буквата О. Има
обаче шрифтове, чиято буква О и други производим
са изградени по четвъртита елипса, например офор-
мения още през 1900 г. Банк-готик (Bank-Gothic).
Някои наборни шрифтове са писани с редис перо.
Гредите им завършват обло. Дори се срещат шриф¬
тове, на конто еднакво равните греди завършват с
извита серифи — Президент (President).
В нашите таблици са показани няколко гротескови
шрифта с български букви. Получер гротеск (таб¬
лица стр. 334) e нарисуван от Васил Бараков. Све-
тъл гротеск (таблица стр. 335) и Кабел гротеск
А В С D E H I
KLM NOPX
AbcdEÍqhik
Imnoqrstu
223. Пеньо на Касандр, 1937 година
ABCDEFGHIJKL
MNOPQRSTUVX
abcdefghijklmno
pqrstuvwxyzl23
224. Футура на Паул Ренер, 1927—1930 година
(таблица стр. 336) оформи Милка Пейкова. Борис
Ангелушев създаде своя Блок (таблица стр. 337).
Проф. Александър Поплилов оформи Блок за
афиши, таблица стр. 378).
Георг Трумп e построил един геометричен, но ефек-
тен акцидентен шрифт по отвесна ос — Форум /
и // (Forum). Форум II има плътна сянка, която
придава сила и тежест на шрифта. Серифите имат
геометрично отсечени прави ъгли (фиг. 225).
От групата италиен можем да посочим като доб¬
ре пропорциониран и приятно съчетан холандския
шрифт Хидалго (Hidalgo, 1939) от Ст. Шлезингер.
Във Франция художниците-шрифтооформители се
стремят към нови, раздвижени форми и любопит-
ни, привличащи вниманието шрифтове. Това про-
личава ясно в Мистрал, Флаш, Пеньо, Кристал.
Дори в книговите набори този стремеж не отстъп-
ва. Например Вандом (Vandôme, 1952, фиг. 226),
нарисуван от Франсоа Гано, e шрифт с наклонена
надясно елипса. Гредите на всички антиква букви
са леко наклонени надясно.
Английските шрифтооформители се придържат
здраво към традицията и създадените вече англий-
146
11 @ ш i ¡? б ¡a i з к i m
HDFilSTlITfWXTÏ
225. Форум il и Форум I на Георг Трумп
ABCDEFGH
IJKI.MNOPQRS
TUVWXYZ
abcdcfghijkl
mnopqrstuvwxyz
1234567890
226. Вандом на Франсоа Гана, 1952 година
ски форми. Най-употребявани в Англия са шрифто¬
вете на Казлън. Редица форми са заети от ренесан-
совите шрифтове, дори някои са копирани напълно.
Например шрифтът Филикс Тайтлинг (Felix Tit¬
ling) e гравиран според буквите на Феличе Фели-
чиано от 1463 година. Такива са шрифтовете Бас¬
кервил и Бембо (Bembo); курсивът към Бембо
оформи Елфрид Фербанк (Alfred Fairbank).
Новооформени са шрифтовете Таймз Ню Роумън
(Times New Roman, 327), нарисуван през 1932 от
известния историограф на шрифта Станли Мори-
сън за лондонския вестник „Тайме". Този шрифт
има връзка с формите на антиквата от преходния
стил.
Други интересни изрези са Пърпетюъ (Perpetua,
1925—1930, таблица стр. 339) от Ерик Гил. Шриф¬
тът e четлив, сравнително тесен, годен за вестни-
карски набор. Олдржих Менхарт оформи за ан-
глийската фирма Монотаип своя Менхарт-роумън
(Menhart-Roman, 1933—1934). Той e с раздвижена,
свободно писана форма, изящна и елегантна.
От украсните букви любопитен e шрифтът Фрайз
орнаментид (Fry's ornamented).
Сящ ШШ івддйш » Чйшжшки» са нарашии раз-
ят#№ ¿www да m £ШД»№ дащзшотва шрифтова
Пьрзте ®ттш,, з mwm уашжузм "шикйграфи и из-
тшйютти жутдождамщ, «a gam даштиіи ©нити,
През ІШ fkétmx Прайж ((Ш|Шп Preferíg,,1873—
1944) ©емщАйішші » ¡№№ш (ШФет© mipsxesmii* зами-
слеии яро \Ш4 вдрш, Лра&аииг иагаракил яроек-
тите, %ж® изрязал с шяшш букш m «вериа хартия
и ги залеиил на тщ>я картой, шито му послужил
за шаблон при гравираието.. Буквата e съетавена
от отделим клинчета или газметричии ираки линии.
Главните греди са еднакво дебет трави линии,
кръглите части на буквите са ъгловати, образѵвани
от отделяй клинчета без преходи.
Като стил Прайсиг-антита (Preíssíg-Antíqua^Hr.
227) e смесей. Кръглите букви имат наклонена ос,
а отвесните и хоризонталните греди завършват с
тънки хоризонталии серифи без преходи, като се¬
рифите на класицистичната антиква. Буквите са
усложнени, преднамерено търсени като външен
ефект. В малките кегели са мъчно четливи.
Прославеният чешки художник Карел Сволински
(Karel Svolínsky) на младини e оформил няколко
наборни шрифта. Те съшо са опити да се излезе от
еднообразната, подражавана и скучна форма на
старите наборни букви. Антиквата на Сволински e
изградена с право перо и с отвесна ос. Контрастът
между главните и хоризонталните греди e силен,
но формите са неустойчивн, крехкн, съе зле офор-
мени завършъци, стил, който скоро се демодира.
Другият шрифт на Сволински, Венсислъг (Wences-
las, фиг. 228), e видоизменение и модернизиране на
барокови ръкописни форми, но в него има лека на-
ивност, случайни и неубедителнн форми, например
в буквите С, E, Z, Ь, г, z и знаците 7 и 8 и други.
Карел Диринк (Karel Dyrynk, 1876—1949) в своите
наборни шрифтове e допуснал много случайни фор¬
ми, крехки и неестестични.
Един от най-големите съвременни майстори на сво-
бодното писане на шрифтови образин e Олдржих
Менхарт (Oldfich Menhart, роден през 1897 в Оло-
моуц). Творчеството му e оригинално, смело и но-
ваторско. Менхарт пръв дава на чехословашките
писани и наборни шрифтове артистичен дух и ги
прави световно значими.
Придобил богат опит в литографиите и печатници-
те, усвоил всички изисквания на типографията,
Менхарт e един от творците на шрифтови образци.в
конто влага много личен акцент. Заел своя творче¬
ски заряд от традицията на чешкия барок, той да¬
ва на буквата класически характер и сила, като я
подчинява на модерните изисквания.
В неговите творби са съчетани: изискана точност,
чистота на изпълнението, много темперамент и
дръзновение. Менхарт надраства обикновения вир¬
туоз -шр ифтоп исец.
147