(Яаігас

JKCWHOPQût
S7UVWXVZ

abcbefghijklmno
pqrstuvtoxyz
1234S67890

217. Балзак на Йоханес Бьоланд, 1951 година

но оформена украсна Орната (Ornata, 1943), като
вряза в гредите тънки линийки във вид на рибена
кост.Други авториврязватхоризонталничертички,
Херберт Танхойзер нарисува своята Гравира (Gra¬
vira, 1935), като изтегли отвесни линии. Херман
Цапф вдълба в широките греди на Сафир (Saphir,
1953) орнаментални листенца и т. н.
Шрифтът Ромулус (Romulus, 1936, таблица стр.
331) e изграден по отвесна ос, като серифите са
сравнително по-дебели от серифите на класици¬
стичната антиква и се свързват чрез преходни дъ-
гички с гредите на буквата. Шрифтът Ромулус,на-
рисуван от холандския художник Ян ван Кримпен,
e изящен, добре пропорциониран и остър. В букви¬
те а, с, f, г, у, 3 и 5 навлизат като серифи елипсо-
видни капки, дошли от гравюрата, конто малко
нарушават цялостта на шрифта. Някои серифи на
малките букви са наклонени. Формите, капките,
наклонените серифи и дъгичките за свързване го
приближават към шрифта на Баскервил, т. е. към
шрифтовете от преходния стил.
Проектите за акцидентни наборни шрифтове, конто
имитират ръкописно писмо, са изградени с обичай-
ните пера — обло перо, широко перо, остро перо и
дори излети от метал, наборните букви носят всич¬
ки особености, присъщи на тези пера.
От серията шрифтове, изградени с обло перо, къ-
дето буквата e залазила навсякъде еднакво равни
греди, най-добри образци са £Hepsoc(Energos,1932)
на Дрешер и Хералд (Herald, 1934) на Шнайдлер.
От шрифтовете, изградени с широко перо, трябва
да посочим шрифта Легенда (Legenda, 1937) на

Impuls

лъсѵг.
azszuv

218. Импулс на Паул Цимерман, 1954 година

Ернст Шнайдлер, Ондин (Ondine, 1954) на А. Фру-
тигер, Паломба (Palomba, 1955) на Георг Трумп,
Райнер скрипт (Reiner script, 1951) на Имре Рай-
нер, Жакно (Jacno,1950) на Марсел Жакно и други.
Ако сравним малките букви на легенда и малките
букви на ондин, ще намерим голямо сходство в из¬
граждане на формата на буквите. При писане на
двата шрифта широкото право перо e поставено
под ъгъл от 33—35 градуса спрямо горната хори-
зонтална линия за писане, поради което свързва-
щите арки в малките букви h, m, n, u, y ce явяват
много тънки спрямо отвесните главни греди.
Разликата между двата шрифта е, че в ондин са
намалени прекалено дългите горни идолни дължи-
ни на легенда, малките букви са по-високи, а глав¬
ните букви са изправени и по-строги и са залазили
всички нюанси на писането с перо.
В шрифта на Райнер перото e обърнато под още по-
голям ъгъл и буквите имат рустикален характер.
Острото перо e дало форма на шрифта на Цапф
Виртуоза и на главните букви на шрифта Стради¬
вариус (Stradivarius, 1954) на Имре Райнер. Малки¬
те букви са изградени с право и с остро перо.
При акцидентните букви, след като изчерпят всич¬
ки форми на перото или украсата през даден пе¬
риод, шрифтооформителите прибягват към други
инструменти за писане и оформяване на шрифтове
или пък имитират характерни форми, плод на спе-
цификата на различните графични техники. Така
се получават редица любопитни новости.
От 1935 година насам, а особено през годините 1951,
1952 и 1954 в наборните акцидентни шрифтове се

144

появи нова графична форма, получена чрез аква-
релната четка. Дуктусът на четката като инстру¬
мент за писане, спазвайки своето логично движе¬
ние при изобразяване основната форма на буквата,
създава силни контрасти между главните и второ-
степенните греди, особен ритъм, раздвижване, на-
прежение, мекота и незавършеност на буквата.
Този течащ дуктус създава приятна игра в реду-
ването на силни контрасти и неочаквани форми.
Такива са шрифтовете: Балзак (Balzac, 1951, фиг.

217) на Йоханес Бьоланд. Главните M и N имат
форма на малки букви; Салто (Salto, 1952) на
Карлгеорг Хьофер и Импулс (Jmpuls, 1954, фиг.

218) на Паул Цимерман. Буквите на Импулс нямат
чертици за връзка помежду си.

Към тези шрифтове можем да прибавим добре ком-
бинираният шрифт Мистрал (Mistral, 1953, фиг.

219) на френския художник Рожер Екскофон. Той
e така устроен, че подобно на англето на Фирмен
Дидо всичките му малки букви се свързват една с
друга посредством съединителни чертички и напо-
добява непрекъснат ръкопис.

Английският шрифт Чизъл (Chisel, 1939—1956,
фиг. 220), построен по отвесна ос, наподобява фор¬
ми, присъщи на дърворезбената техника. Гредите
завършват с остри триъгълни серифи. Има приятен
декоративен ефект, получен от редуването на свет¬
ли и тъмни линии.

Шрифтът Кристал (Cristal, 1955, фиг. 221) от френ¬
ския художник Реми Пеньо имитира дърворезбе-
ни букви, в гредите на конто са издълбани с щи-
хел остри бели клинчета.

Нойланд (Neuland, 1922/1923) от Рудолф Кох има
тежки гротескови форми, получени чрез водене на
перото по посока на формата. По общ вид този
шрифт наподобява букви, рязани на линолеум, а в
същност e стърган с пила.

Шрифтът Флаиі (Flash, 1955, фиг. 222) от Кру-Ви-
дал също наподобява букви, изрязани върху лино¬
леум. Това e един наклонен надясно полублок с де-
бели главни и тънки допълнителни греди, в конто
са врязани форми подобии на клинчета. Обикнове-
но от горния и долния край на главните греди са
насочени към средата с острите си върхове едно
срещу друго по две клинчета, а в тънките греди —
по едно. Освен това буквата хвърля сянка от дяс-
ната си страна.

От шрифтовете, писани с право перо, по отвесна ос
се отклонява един нов подвид, тъй нареченият у нас
Полублок. Той запазва конструкцията на изграж-
дането по отвесна ос с широко перо, но ръбът на
това перо e много дебел. Перото се държи пер¬
пендикулярно спрямо хартията за писане.Разлика¬
та между ширините на главните и допълнителните
греди завися от дебелината на ръба на перото.
Съотношението помежду им обикновено e 2:1. По-
лублокът няма серифи. Под влияние на класици-

Аксъеесн

UlCLMNOPQRS'l

UVwy vz

'219. Мистрал на Рожер Екскофон, 1953 година

220. Чизъл, 1939—1956 година

UPERBE

221. Кристал на Реми Пеньо, 1955 година

222. Флаш на Кру-Видал, 1955 година

145