i ¡Versal set partly in text:
ГШ^ЛахаспирЬб bemnrûrtcç
i L/witK tailed Ыш^г.

; isucK авдЪ^ъі МдЗ л£

іДагс convmkittty tratô
j ¡inthie ггшгпіг-^

2/0. Текст, писан от Едуард Джонстън

Widerwärtigkeiten wohl e
mich nicht, wie fonft, böfeS
gen, und ich zugleich eine be
und größere Heiterkeit des

211. Емке-елзевир на Фриц Хелмут Емке

Budicjewerbe und
Qebrauòsgraphik

212. Вайс-курсив на Емил Рудолф Вайс

антиква, по-късно, в 1916 година Роджърз го e ви¬
доизменил и направил този свой модерен вариант.
Фридрих Бауер (Fridrich Bauer) направил своята
Генцш-антиква (Genzsch-Antiqua, 1907—1910).
Трети вид от първото направление са: ренесансови
форми, в конто навлизат форми на сецесиона. Та-
къв e шрифтът на архитекта и шрифтовия художник
Петер Беренс— Беренс-антиква (Behrens-Antiqua,
1908). Подобии форми се проявяват в серифите и
в отделни букви и в шрифта на Валтер Тиман —
Тиман-медиевал (Tiemann-Mediäval, 1909) и по-
късно в шрифта на Георг Белее — Белве-антиква
(Belwe-Antiqua, 1926).

Второто направление обхваща свободно създадени
нови шрифтови форми, дошли от сецесиона.
Направени са множество опити да се създаде нова
форма на буквите, като се рисува с четка или друг
инструмент. Тази нова форма e измислена, не про-
излиза от логиката на инструмента. Тя e услож¬
нена, тежка, без ритъм. Наподобява орнаментика
от цветя.

С такава форма са шрифтовете на Ото Екман.
В шрифта на Алфонс Муха преобладават рустико-
подобни форми съе сецесионни извивки, много

лошо изградени, защото перото се върти безеистем-
но и сменя наклона на оста.Товаса най-безвкусните
и неприятии форми, създавани през всички епохи.
Други шрифтове носят названието гротеско-антик-
ва. Те са смесени рустикални, гротескови и сеце¬
сионни форми. Такъв шрифт у нас e известен под
името Херолд (1901 — 1904).

Първата световна война спира развитието на шриф¬
та. След 1920 отново се появяват в писаните надпи¬
си и в наборните шрифтове всички шрифтови фор¬
ми, създадени и използувани през XIX век.наред
с упадъчните сецесионни форми от началото на XX
век. Това шрифтово богатство често попадало в ръ-
цете на дилетанта или техници-чертожници и вмес¬
то да се подобрят шрифтовите форми, на пазара се
появявали грозни и осакатени наборни шрифтове.
През периода 1920—1930 г. преобладават преработ-
ките на старите шрифтови видове на ренесансовата
антиква, като се прибавят и нови обекти за прера-
ботване — шрифтовете на Казлън, Плантен, Фур-
ние, Баскервил, Бел, Дидо, Бодони.
Постепенно печатарят се отделя от художника-
оформител и увлечен от бързи печалби, започнал
да нарежда своите плътни страници, въздействува-
щи хладно и безстрастно.

Наистина великите печатари Баскервил, Дидо и
Бодони били за „чистата типография", т. е. за типо¬
графия,изградена съе средствата на печатаря—бук¬
ви, бели полета, подходяща хартия, мастило, но в
техните книги винаги художникът и вкусът отмер-
вали ритъма на красотата във всяка страница.Там,
където нещо не достигало, те решавали да изрежат
и отлеят специално за целта букви или украса.
Серийността в оформянето и безразличието на пе-
чатарите от двадесетте години на нашия век към
естетическото въздействие на набора разрушават
красотата на книгата. Към това се прибавила и сто-
панската криза през 1928 год., когато художестве-
ната типография съвсем замряла.
Привържениците на стремежа за връщане към дук¬
туса на перото, за връщане на печатния шрифт към
по-свободните форми на писмения стил са големите
шрифтови майстори Емке, Ерик Гил, Вайс, Мен-
харт, Шнайдлер и други.

Правилното развитие на шрифта в Германия седъл-
жи до голяма степей на Емке. Фриц Хелмут Емке
(Fritz Helmut Ehmcke) ероден на Ібоктомври 1878
г. в Хоензалца, Германия, в семейство на моряци.
Учил e в Щетин, завършил e литографско училище
в Берлин (1893—1897) и курс в Берлинския крал-
ски музей за художествени занаяти (1899—1901).
Бил e учител, художествен съветник, професор в
Академията за приложни изкуства в Мюнхен. Дей-
ноетта му e разнообразна — книгова и рекламна
графика, оформяне на шрифтове и други.
Много ценен e приносът на Емке в шрифтовата ли¬
тература и изкуство. Книгата му „Die historische

140

Entwicklung der abendlaendischen Schriftformen" e
особено поетично написана.

Емке наред с плеяда свои ученици, като Шнайдлер
и Кех, e оказал голямо въздействие за оформяване
на обществения вкус в облаетта на шрифта и графи-
ката и тази му художествено-педагогична дейност
може да се сравни с дейноетта на Едуард Джон¬
стън и Рудолф фон Лариш.

Емке e създал шрифтовете Емке-антиква (Ehmcke-
Antiqua), Емке-медиевал (Ehmcke-Mediäval^ZLu/ce-
Елзевир (Ehmcke-Elzevir, фиг. 211) и други, конто
имат за основа писаната форма.
В европейското шрифтово творчество от 1920 год.
до днешни дни се появиха множество нови шрифто¬
ви форми. Историческите шрифтови видове, дукту-
сът на различните писмени инструмента и личният
ръкопис са изворите на ново ЕДъхновение. Връзка-
та между ръкопис и наборен шрифт влнва свежеет,
израз, богатство и оригиналност в новите шрифтови
изрези. Усъвършенствуването на пантографа —
машината за гравиране — дава възможност да се
изрежат бързо и точно всички видове шрифтове.
Техниката на изрязването e толкова усъвършен-
ствувана, че разликата между писаните и наборните
надписи почти се заличава. Гравьорът-техник от-
стъпва ръководната роля на художника-проектант
на шрифтове. Единствен Рудолф Кох сам оформя
и гравира своите шрифтове.

Естествено най-застъпените и многобройни шриф¬
тови форми произлизат от правилното водене на
широко подрязаното перо, наклонено спрямо ли-
ниите за писане.

Миозина съвременни художници-шрифтооформите-
ли на писани и наборни шрифтове използуват бо¬
гатого исторнческо шрифтово наследство — епи-
графски паметници, монета, ръкописи или наборни
шрифтове, — изграждатсъобразнос дуктуса на пе¬
рото нови форми, но им придават нова шрифтова
стойност и съвременно звучене. В тази група влизат
някои от шрифтовете на Вайс, Тиман, Кох, Шнайд¬
лер, Пост, Ян ван Кримпен, Уорън Чапъл, О.
Менхарт, С. Б. Телингатер, Пожарски, Пискарьов,
Баникова, Кудряшов, Д. А. Бажанов и други и от
по-младата генерация — Херман Цапф, Алберт
Капр, Вадим Владимирович Лазурски, Франсоа
Гано, Херман Шард, Бертолд Волпе, Паул Цимер-
ман, Герт Вундерлих, Гюнтер Гнаук.
Най-интересни опити за нови форми на буквите са
направени в Германия, Франция, Холандия,Чехия
и Италия, а напоследък и в Съветския съюз.
В Германия са направени най-много и най-смели
опити да се създадат нови шрифтови форми в на¬
борните шрифтове.

Емил Рудолф Вайс (Emil Rudolf Weiss,1875—1942)
оформил своята Вайс-антиква (Weiss-Antiqua), ка¬
то взел за образец антиквата на Йохан да Спира
(1470, вероятно изрязана от Йенсон). Буквите на

Вайс са по-тесни, по-стройни и по-сухи. Вайс-
курсив (Weiss-Antiqua-Kursiv, фиг. 212) има за ба¬
за курсива на Хиеронимус Виетор (1531).
Характерен шрифт, изграден с малка разлика меж¬
ду тънките и дебелите щрихи, който се приближава
по сила до гротеските, но съе силно монументално
въздействие e Вайс-Л anuda р (Weiss-La pi dar, 1931г.,
фиг. 213),далечно напомняне на буквите от Прю-
фенингерската плоча.

Херберт Пост (Herbert Post, 1903), ученик на Ру¬
долф Кох, построй с широко подрязанотръстиково
перо своята свободно писана Post-Antiqua (1932 г.,
фиг. 214). Тази антиква запазва конструктивната
форма на буквата и няма оформени серифи в глав-
ните букви. Служи за характернп набори.
Ернст Шнайдлер (Ernst Schneidler, 1882—1955),
повлияй от шрифта на Ханс Килиян (1541), изпол-
зува личния си артистичен ръкопис за своя шрифт
Легенда (Legenda, 1937). Редовните букви на този

71BCDEF
G HIJ KLM
NOPQRS
TUVWX
Y€Z

213. Вайс-Лапидар на Емил Рудолф Вайс, 1931 година

AB.CD.EFÇHIJKL

MNOPÛRSTUV

WX YZ

abcdefghijklm
nopqrstuvwxyz

214. Пост-антиква на Херберт Пост, 1932 година

1