книгите на XVI век (Гарамонд и други). Този ново-
ренесансов шрифт и шрифтът на Теофил Бодоар
(Teophile Beaudoire), изрязан десет години по-къс-
но, произволно и погрешно бил наречен елзевир.
Наименованието елзевир и до днес e останало във
френската типографска терминология. С него се
означават всички изрези ренесанс антиква.
Втората половина на XIX век се характеризира с
голям технически напредък и с много нововъведе-
ния в типографията. Шрифтът през този период
обаче бил в упадък. Връзката между писането, ръ-
кописа и наборните шрифтове се прекъснала. Лито-
графията и другите графични техники позволявали
волности, конто отклонили шрифта от здравите
принципи на добрия вкус. Букволеяритесенадпре-
варвали да си подражават и изнасяли на пазара не-
задоволителни по форма шрифтове.
Реакцията срешу класицистичната антиква се раз-
вихрила и се изразила в хаотично използувани фор-
ми, дошли от литографията. Упадъкът на шрифта
(и книгата) започнал с употребата на всевъзможни
наклонени, дъгообразни, начупени редове или при-
чудливи форми и украси.
Към края на живота си английският художник Уй-
лям Морис (William Morris, 1834—1896) решил да
обнови книгопечатането и обърнал поглед къмтвор-
бите на първите италиански и немски печатари.
Като образец за изгражданеформата на своя шрифт
Гоулдън mauri („Golden type") от 1892 г. използу-
вал буквите на Николаус Йенсон, а за готическия
си шрифт Трои maun (Troy type) — буквите от
шрифтовете на Шьофер, Цайнер и други.
Украсата на книгите на Морис в общ вид наподо-
бява украсата на книгите на Ратдолт. Обаче у Мо¬
рис орнаментът епрекаленотежък.претрупан и ня-
къде задушава наборния текст и доминира над не¬
го. Морис използувал ръчни преси за отпечатване
на книгите си. Създадени с много грижи и любов,
тези книги получили нов графичен вид. Уйлям
Морис успял да възвърне пиетета към книгата.
Наред с Морисовите новоренесансни идеи се заро¬
дил един нов стил Югендщил — Сецесиона (1895—
1899), като причинил големи пакости на изкуство-
то и възвърнал лошия вкус.
От XV до XVIII век всички форми на ренесансо-
вата антиква били изградени само с едно перо —
с широко подрязано право перо, държано под пос¬
тоянен ъгъл спрямо хоризонталната линия за пи-
сане. През XVII и XVIII век класицистичната ан¬
тиква била оформена само с гравьорския резец.
Обаче през първата половина на деветнадесетия
век употребявали много и различии инструменти
за писане, чрез конто получили нови шрифтови
форми. В литографиите работели с остро перо, ли-
тографска четка и щихел. Чрез тях била оформена
тлъстата класицистична антиква в нейните някол-
ко подвида — нормална, широка, тясна и украсна
тлъста класицистична антиква. Това е, така да се
каже, развиване на формата в традицията на бук-
вата с отвесна ос.
С острото стоманено перо написали тънкото англе.
От дуктуса на резеца шрифтовите майстори се вър-
нали отново към дуктуса на перото. Обаче перото
значително изменило формата си. В употреба има-
ло пера с объл ръб, пера с квадратен ръб, пера с
широк правоъгълен ръб, пера с тесен правоъгълен
ръб и много други.
Като нови форми, без преходници, трябва да смя-
таме шрифтовете без ос — гротескът и ежиптиенът.
Те получили формата си от перото с объл ръб или
квадратен ръб. Гротескът намерил място в акци-
денцията и по-късно в шрифтовете за книгов на¬
бор, а ежиптиенът — за реклами и акциденция.
Кларендонът и полублокът взели отвесната ос от
класицистичната антиква и били писани с перо,
което има правоъгълен ръб, но първият под влия¬
ние на ежиптиена получил тежки серифи, а вторият
останал без серифи като гротеска.
Друга нова форма, повторение на рустиката, e
италиенът.
ABCDEFG
defghijkl
209. Полублок
10
ШРИФТОВЕТЕ ПРЕЗ XX ВЕК
Двадесетият век e век на техниката, на динамика-
та, на атомната енергия, на завоюванията на косми¬
ческого пространство, на еклектизма и на личния
стил в изкуството. В този век в Западна Европа
няма господствуващ, обществено значим стил. Там
стилът и модата в изкуството се менят от прищев-
ката на някой нашумял художник.
В днешни дни половината от света, социалистичес-
кият свят, изгради бита си върху идеите на Вели-
ката октомврийска социалистическа революция, а
изкуството — върху еститиката на социалистичес¬
кий реализъм, в борба с капиталистическата естети-
ка и упадъчните влияния.
Шрифтът получи нови форми в изграждането си.
През първите години на века, под влиянието на
идеите на Уйлям Морис и установените естетически
възгледи, насоки и правила за шрифтовото изграж-
жане от Едуард Джонстън (Edward Johnston, 1872—
1944), прекрасно систематизирани и подкрепени
с примери и с богат илюстративен материал от лич-
ни и исторически образци в книгата му „Writing
and Illuminating and Lettering", Лондон, 1906 го¬
дина (фиг. 210), художниците шрифтооформители
от цяла Европа се върнали към ренесансовите
форми. Тези идеи били поддържани от плеяда сръч-
ни, умни и талантливи шрифтописци, като А. Ерик
Гил, Пърси Дж. Делф Смит, Ана Симоне и други.
Ана Симоне пренесла естетическите възгледи на
Едуард Джонстън в Германия, развила га и ги раз-
пространила.
В Австрия се появил нов естет и теоретик на шриф-
та_ Рудолф фон Лариш (Rudolf von Larisch, 1856—
1934). В своята книга „Unterricht in ornamentaler
Schrift" — Виена, 1905,той развил теорията за оп¬
тическою подреждане на буквите и междубуквени-
те пространства, правилното водене на перото и
произлизащите от него форми и наблягал на орна-
ментната стойност на шрифта.
От друга страна Югендщил (Сецесионът) наложил
в графиката и шрифта свои форми, изразени в кон-
струкцията на буквите, в серифите, във въртенето
на перото и други.
Така шрифтовото изграждане тръгнало по две на¬
правления.
Първото направление се придържало към ренесан¬
совите форми.
В много случаи се правели точни копия на старите
форми, например изреза Doves type (1908).
Други автори правели малки или по-сериозни пре-
работвания на венецианската антиква на Йенсон,
на антиквата на Алдус, на Вичентино, на Гарамонд.
Показаният на таблица стр. 323 шрифт — Сентор
(Centaur) от Брус Роджърз (Bruce Rogers)—в начал-
ния си вариант e бил точен прение на Йенсоновата
139