ЕІШШ
207. Украсни букви — Тосканки
¡la се видят и напишат буквите наопъки било труд¬
но. Наложило се да се изберат букви с най-прос-
та конструкция и с еднакво широки греди, та като
се начертаят всичките контурни линии на буквата
с тънко перо и литографски туш, обграденото с
линии тяло на буквата да се изпълни с четка.
Нуждата извела отново на свят като най-опросте-
ни и най-пригодни за тази цел онези букви с ед-
наква дебелина на гредите, конто старите финикий-
ци, гърци и римляни пишели с обло перо.
Изминатият от антиквата исторически път извед-
нъж бил изоставен и новооформеният шрифт се вър-
нал назад с 2400 години, откъдето заел своите глав¬
ни букви от основната форма на гръцките и латин-
ските капитални букви. Но тогава били оформени
само главните букви. Новото, което извършили
шрифтописците през ХІХвек, било оформянето на
малките букви. Те приспособили малките букви на
антиквата към формата на главните букви, кон-
струирани от еднакво дебели греди. Този вид бук¬
ви, конто по-късно се появили в книгопечатането
като наборен шрифт, били наречени със странното
име Гротеск (герм. Grotesk, от италианското grot¬
ta — пещера, или френското grotesque — неестест¬
вен, чудноват, странен). Германците го наричат
Grotesk или Steinschrift — каменен шрифт; англи-
чаните — Sans Serifs (без серифи), Sans Surryphs,
Doric; французите — bâton (пръчка),antique; ру-
сите — рубленый (гредореден, дървен, направенот
трупи), брусковый (четвъртит; брус — греда, труп-
че). Американците му дали името Gothic.
Всички наименования показват, че този шрифт има
проста форма и навсякъде еднакво дебела линия.
Буквите на гротеска са изградени с обло перо.
Главните и второстепенните греди са еднакво де¬
бели. Гредите на необработения гротеск завършват
с обли краища. Представен в такъв вид, гротескът
стой като незавършен, небрежен и случаен шрифт.
Липсва му строгата линия, която определя хори-
зонталността на реда. За да му се придаде завър-
шеност, заоблените краища, оставяни от облото
перо, трябва да се оформят под прав ъгъл.
Външната и вътрешната линия на буквата О и про-
нзводинте й винаги стоят една от друга на еднак¬
во разстояние. Те не се пресичат, следователно не
определят своя ос. Върху този принцип на изграж¬
дане гротескът оформя първото семейство шриф¬
тове, което ще наречем шрифтове без ос. Гротескът
e бездушен, навсякъде равен, лишен e от серифи.
Оголен от украса, у него e останала само конструк¬
цията. От една страна липсата на ритъм между тън¬
ките и дебелите греди го прави монотонен, схема¬
тичен, въздействува потискащо и при продължи-
телно четене уморява очите. От друга страна той
e ясен, прост, лаконичен и пълен с първична сила.
Ако се употребява пестеливо и в правилно съчета-
ние с други шрифтове, действува ефектно. Трябва
да правим съществена разлика между безосовия
гротеск и безсерифната антиква, т. е. „осовия гро¬
теск". „Осовият гротеск" запазва формата и изграж¬
дането както на антиквата. В него се редуват тън¬
ки и дебели греди, буквата О e кръгла и има на¬
клонена или отвесна ос. В някои шрифтове с на¬
клонена ос наклонените завършъци на гредите са
оформени под прав ъгъл. Ако на тези букви при¬
бавим серифи, веднага ще станат нормални антиква
шрифтове. Такива са: с наклонена oc e Optima —
новият шрифт на Херман Цапф, а А. М. Касандър
се опита да създаде нови форми на малките букви
с права ос в шрифта Peignot.
Като наборен шрифт гротескът се появил според
Херман Цапф в шрифтоливната на Робърт Торн
през 1803 година. В спомената корица от 1809 го¬
дина, факсимилирана от Тибодо, първият ред e на¬
бран със светли гротескови главни букви със сенки.
Това ни дава указание да смятаме, че шрифтолив-
ните за няколко години са развили най-различни
видове гарнитури гротеск.
През 1816 Уйлям Казлън IV e показал в образците
си главни гротескови букви. Три години след това
прави същото фирмата Блейк, Гарнит и сие. А едва
в 1832 година Уйлям Тарогуд въвел малките букви
и наименовал шрифта Grotesque. В същата година
Винсънт Фигинс го издал под името Sans Serif. На
другата година Блейк и Стивънсън го нарекли Sans
Surryphs. През 1844 г. Казлън го наименовал Do¬
ric, за разлика от неговия Ionic (Кларендон). Това
до известна степен символично наименование пра¬
ви паралел между опростената конструкция на до-
рийската колона и конструкцията на гротеска.
136
Гротескът (фиг. 208) неочаквано бързо завладява
пазара със своята проста конструкция и издръжли-
вост на тираж. През тридесетте години на XX век
искали да го наложат като универсален шрифт.
Естествено е, че в надпреварването за новости гро¬
тескът претърпял множество преоформяния.какви-
то са ставали и с по-предишните шрифтови фами¬
лии от деветнадесетия век. В. Фигинс преоформил
нормалния гротеск — разширил дебелината на гре¬
дите му и го издал през 1832 год. като тлъст гро¬
теск. Силното надебеляване на гредите, уеднаквя-
ването на ширината на буквата с височината или
превишаването на ширината над височината дове¬
ли новата форма на широкия тлъст гротеск.
През 1834 У. Казлън IV в своя тесен тлъст гротеск
разширил дебелината на гредите на буквите и им
дал голяма височина. Разширяването на гредите
станало за сметка на вътрешната буквена белота.
Показаният на таблица стр. 322 тесен тлъст гро¬
теск, изрязан през 1867 г. от Шарл Дерией и отли¬
вай от Fonderie Typographique Française, e приятно
пропорциониран. Ширината на гредата се нанася
по височина осем пъти, а съотношението между ши¬
рината и височината на буквата H e 3:8. Харак¬
терно e също стесняването на гредите на малките
букви при извивките (където се съединяват).
Наред с преоформянето на нормалния гротеск са
правени опити да се създаде курсивна форма на
гротеска. Първите опити не могат да се нарекат
курсивни гротескови букви, защото освен буквите
а и b всичките останали големи и малки букви са
само наклонени надясно нормални гротескови бук¬
ви. Казлън пръв въвежда наклонените или „кур¬
сивни" гротескови букви през 1834 година, а след
56 години прави обратно, наведен наляво курсив.
Същата година У. Тарогуд пуснал пластични гро¬
тескови букви — черни букви с перспективно сък-
ратени бели сенки и черни букви съсзаоблени краи¬
ща с контурирана бяла сянка вдясно, като напо-
добявали необработените форми на писаните с обло
перо букви. През 1844 год. Казлън изрязал такива
букви, но линията, която определя границата на
сянката, e сложена отляво.
През 1835 Уйлям Тарогуд издал нова форма на гро¬
теска — букви с много тънка греда, конто нарекъл
Sceleton. Гредите на буквите станали много тънки,
деликатни, нежни, крехки.
Украсимте форми на гротеска са многобройни. Съ¬
що както в предишните шрифтове, украсата се раз-
простира в самото тяло на буквата или излиза из¬
вън нея. Така са получени букви със сенки, с ор¬
намент, с перспективни съкращения и други.
Към средата на деветнадесетия век се появил един
нов наборен шрифт, изграден по отвесна ос. Той
бил без серифи, затова печатарите го причислили
към гротеските. Ние ще го причислим към семей-
ството на осовите шрифтове, независимо от това,
ABCDEFGHIJKL
MNOPQRSTUVXYZ
abcdefgh ¡jklmn
208. Гротеск
че няма серифи. В този шрифт съвсем очевидно e
изразена отвесната ос и тя дава редуването на де¬
бели отвесни и тънки хоризонтални греди. Обаче
инструментът, с който e оформен шрифтът, e осо¬
бено устроен — правото перо има много дебел ръб,
отрязан перпендикулярно на дръжката и поглед-
нат отдолу той, ръбът, представлява един право-
ъгълник с широка основа (ширината на ръба на пе¬
рото) и по-малка височина (дебелината на ръба на
перото). Перото при писане се държи перпендику¬
лярно спрямо материала за писане, така че цялата
плоскост на ръба на перото трябва да се опира на
плоскостта на хартията. Следата, която ще остане
при докосване на перото с хартията, ще бъде малко
правоъгълниче, чиято основа ще e по-широка от
височината. Така водено перото по отвесна ос дава
широки отвесни греди и по-тънки хоризонтални
щрихи. Ширината им зависи от дебелината на ръ¬
ба на перото. Обикновено той e наполовина по-те-
сен от ширината на ръба на перото. От това съотно-
шение, т. е. хоризонталните греди да имат полови-
ната от ширината на отвесните греди —този шрифт
e получил у нас името Полублок (фиг. 209).
Главната буква О e построена в правоъгълна елип-
са. Перото следва тази елипса, като в ъглите леко
завива и образува извита преходи между хоризон¬
талните и вертикалните греди. Това става и с дру-
гите производни на буква О. В останалите букви
движението на перото e отсечено и буквените гре¬
ди завършват с прави ъгли. Местата, където облите
части се съединяват с отвесните греди, са изтъне-
ни, за да не се натрупва графично вещество да за-
дръства буквата и да пречи на четливостта.
Полублокът на таблица стр. 381 оформи худож¬
никът Кирил Гогов.
Пресищането на модата и формите на класи¬
цистичната антиква най-напред било нзразено от
лнонския печатар Луи Перен (Louis Perrin), който
за книгата „Inscriptions antiques de Lyon" от Ал-
фонс дьо Боасио, 1846 год., се върнал към формите
на ренесанс антиквата.
Луи Перен изрязал своя шрифт Летр Огюсто (Let¬
tre Augusteaux), като наподобил главните букви от
римските монументални паметници, запазени в
Лион, а за малките букви използувал шрифта от
137