глийски изрези, eелегантен и приятен по пропор¬
ции. У него много умело e отмерена вътрешно-
буквената светлина и при подреждане на шрифта се
получава добър ритъм от редуването на плътни гре¬
ди и белите пространства между тях. Главните и
малките букви отлично се свързват помежду си. В
кларендона на Айденбенц графическият образ на
главните и малките букви e строго разграничен.
Само малките о, s, v, w, х, z повтарят с известии
разлики главните букви.

Някои автори наричат още кларендона със събира-
телното име „английски ежиптиен", за разлика от
френския ежиптиен, чиито серифи винаги се пре¬
сичат с гредите под прав ъгъл. Това разграничава-
не до известна степен e направено механически,
защото първият ежиптиен, създаден в Англия през
1815 год., има серифи, конто също се пресичат под
прав ъгъл с гредите на буквата.
Кларендонът e ефектен и привличащ вниманието
шрифт; буквата e устойчива на тираж. При свое-
то създаване той се употребявал в речниците, а по-
късно навлязъл в рекламата и книгата.
Художникът Васил Йончев оформи кларендона
на таблица стр. 349.

Забравеният почти за хил яда и петстотин години
ръкописен шрифт капиталис рустика послужил в
началото на XIX век като база за преоформяне на
нов акцидентен наборен шрифт, получил в Англия
името Italian, а във Франция — Italienne. Това
име, макар и произволно измислено, напомня за
страната, където някога ce e оформил шрифта ка¬
питалис рустика.

Италиенът e изграден правилно, ако плоско под-
рязното широко перо, държано постоянно под
един и същ ъгъл (от 50 до 90 градуса) спрямо хори-
зонталната линия за писане, дава плътни, дебели
хоризонтални линии, конто служат и за серифи, а
отвесните линии са тънки. Серифите не се свързват
с гредите чрез преходи (обратно на антиквата). Та¬
ка се получава един особен шрифт, в чиито букви,
изградени по хоризонтална ос, натрупването на
графичното вещество става по горната и долната хо¬
ризонтална линия за писане, поддържано от тънки
отвесни греди. Това прекомерно подчертаване на
дебелите хоризонтални греди и правоъгълните се¬
рифи, протііЕопоставени на крехките главни отвес¬
ни греди, и надебеляванията на кръглите букви,
конто не стават на обичайните места, действува не-
очаквано за окото и на този ефект италиенът дължи
своя успех през романтичната епоха, та и до днес.
Употребява се за къси текстове и за отделни ре-
дове в афиши, за плакати, реклами, етикети, амба-
лаж, каталози и всякаква акциденция, дори в ти-
тулните страници и кориците.
Италиена срещаме рисуван и наборен в различии
пропорции и с различна украса. Понеже по форма
и конструкция произхожда от капиталис рустика,

подхожда му той да e тесен и строен. Широкият
e много разлат — хоризонталните серифи се удъл-
жават и натежават.

Освен като ефектен шрифт италиенът се употре¬
бява и заради пестене на място — събират се по¬
вече букви на по-малко пространство. Като набо¬
рен шрифт италиенът ce e появил за първи път
през 1821 г. в шрифтоливната на Казлън (фиг. 204).
Този изрез e с широка форма, перото e държано
точно под 90 градуса спрямо линията за писане и са
получени големи разлики между тънките и дебели
греди. В случая съотношението e 1:9. Дуктусът на
перото e воден неправилно. Редица букви A, M, U,
V, W, X, Y правят впечатление като че ли са напи-
сани наопъки, защото e сменен ритъмът на тънките
и дебелите линии. Например при А и M тънката
наклонена греда се явява вдясно, докато правил-
ният диктус на перото ще даде тъкмо обратното —
буквата ще започне с тънка и ще завършва с дебела
греда. Обратно ще e с буквите U, V, W, X, Y. За
да не тежи, средната съединителна греда на буква¬
та H e отбелязана само с две тънки линии.На някои
букви са прикачени триъгълни серифи. Няколко
букви и знаци са разрешени компромисно — S,U,4;
правилно би било, ако средната извивка на S e
плътна; двете отвесни греди на U трябва да са тън¬
ки, плътна трябва да бъде само долната извивка;
средната линия на 4 да e плътна. Буквата N има
дебели отвесни греди с тънка съединителна линия,
а би трябвало да бъде обратно. Тази форма на ита¬
лиена въпреки всичките му недостатъци и непра-
вилното изграждане на някои букви e била много
разпространена и развита в различии пропорции и
с различна украса. Наречена e архаична или стара
форма на италиена.

Към средата на миналия век италиенът получава
нова правилно изградена форма. Само някои части
на буквите са направени преднамерено, за да се
придаде по-голяма яснота и лекота на формата им.
Освобождаването на италиена от архаичните не-
правилности довело ревизираната и правилно из¬
градена форма, позната под названието French an¬
tique (1865 г., фиг. 205) или млада форма на италие¬
на. Някои от френските изрези на този вид са пре¬
калено стеснени и извисени.
Показаният Playbill (фиг. 206), издаден през 1900г.
от фирмата Stephenson, Blake & Со и коригиран
през 1938 г., има много слаби отклонения от пра-
вилния диктус. Там, където графичната чернота
задръства буквата, тя e намалена—например сред¬
ната съединителна линия на А, В, E, e, F, Н, Р,
R e направена тънка. Същото e в g, S, s, 4, 6, 8, 9.
Наклонът на перото в случая e около 75°, от което
са се получили по-малки разлики между тънките и
дебелите щрихи и по-голяма масивност на буквата.
Художникът Стефан Груев оформи италиена на
таблица стр. 382.

134

Една форма, известна под името „английски ита¬
лиен", има преходи между гредите и серифите, как-
вито срещнахме вече при кларендона. Неумелото
боравене с този италиен би довело до една без¬
вкусна поредица от букви.

Италиенът също e бил обект на различии украси.
През първата половина на XIX век буйната фан¬
тазия на романтиците в литературата и изкуството
дала добра почва на нездравите и лошите по вкус
търсения на новости. Много шрифтописци се ув¬
лекли да създават букви с особени форми и с бо¬
гата украса, без да имат чувство за мярка. Лито-
графската техника помогнала. Редица литографи-
рани книги — образци по шрифта, ни показват
безкрайно заплетени и сложни форми на заглавии
букви, украсени и претрупани дотолкова, че губят
четливост и единственото им предназначение e да
учудят зрителя. От тях много малко са плод на
добър вкус и изискано чувство за форма.
Шрифтоливните не закъснели да подражават. Про-
ектите за наборните украсни букви италиен под
влиянието на литографията са рисувани произ¬
волно, което довело до причудливи форми, получе¬
ни чрез прибавените им разцепени серифи, серифи
с кукички, с точки,със завитъци и други.
Тялото на буквата, независимо дали e класицистич¬
на антиква, ежиптиен или италиен, се украсява с
лотосови листа, перли, орнамента и чертички. По-
някога самото тяло e изградено от плетеници или
представлява стъбло на цвете, клонки от дърво или
прегънат хартией лист. Някои букви са направени
бели на черен фон с украса.

После буквата става пластична. На плоската черна
или бяла буква прибавили сенки и тя потънала в
дълбочина, направили перспективни съкращения,
погледнали буквата отдолу (фиг. 207). Но това не
задоволило жадните за новости търговци, та раз¬
делили тялото на буквата на две — отначало само с
черно-бяло въздействие,по-късно едната половина
била украсена в един стил шрифт, другата — в
друг. Този вид нарекли Полутоскански. Показа¬
ният на таблица стр. 321 шрифт Romantiques с три
вида полутосканки e изрязан през 1852 година от
Шарл Дереий.

Пръв Винсънт Фигинс издал през 1815 година в
Англия украсни наборни главни букви от вида тлъ¬
ста класицистична антиква с разцепени серифи,
конто нарекъл Tuscan. Това име не ни подсказва
нищо. Понеже тези букви служат за украса в раз¬
личии акцидентни, рекламни издания и книги, ние
ще ги наименоваме украсни букви.
В началния стадий на литографското производст¬
во, преди да са били открити хартията за лито-пре-
вод и фотомеханичните способи, практиката изис-
квала буквите по етикети, амбалаж, карти и други
творби да се пишат върху литографския камък об¬
ратно, та след отпечатването да се четат нормално.

ABODE

204. Стара форма италиен Казлън, 1821 година

ABCDGHI

JN0PUYZ

205. Млада форма италиен

PLAYBILL

ABCDEFGHIJ
KLMNOPflRS

Tuvvnz

abcdef ghijkl

mnopqrstu

vwxyz

1234567890

206. Италиен. Playbill, 1900 година

135