Quousque tandem abutere, Catili-
na, patientia nostra? quamdiu nos
etiam furor iste tuus eludet? quern
ad fin em sese eflrenata jactabit au¬
dacia? nihilne te nocturnum prae¬
sidium palatii, nihil urbis vigiliae,
nihil timor populi, nihil consensus
bonorum omnium, nihil hie munitis-
ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTU
£1234567890.
201. Ежиптиенът на Фигинс, 1815 година
Quosque tandem abu¬
tere Catilina patientia
FURNITURE 1820
Quosque tandem abutere Catilina
patientia nostra? quamdiu nos
W. THOROWGOOD.
202. Ежиптиенът на Торн, 1820 година
допълнително да се дооформят в правоъгълни. Не
се различават главни и второстепенни греди. Бук¬
вата О и производиите й са без ос. Серифите се
изтеглят със същата дебелина на перото и там,
където се пресичат серифи и греди, се образуват
отсечени прави ъгли. За да получим без доофор-
мяване правоъгълните завършъци на гредите и на
серифите, макар да e неправилно и по-трудно, ние
можем да употребим плоско подрязаното право пе¬
ро, като ръката поставя правия ръб на перото така,
че той вннаги да бъде перпендикулярен на гредите,
но да се движи по тяхното направление. Характер¬
ного при изграждането на ежиптиена е, че се обра¬
зуват силно подчертани серифи с дебелина, равна
на останалите греди. Те преграждат гредите на бук¬
вите на горния и долния им край, както и встрани,
излизат извън тях вляво и вдясно почти с една де¬
белина, стягат буквата и й придават масивност и
тежест. Серифите на ежиптиена са правоъгълни.
Те са строго перпендикулярни спрямо гредите и не
се свързват с тях чрез преходи. На мястото на до-
пирането се образува прав ъгъл. Плътните серифи
се нареждат по горната и долната линия за писане
и образуват две прекъеващи се успоредни линии.
Шрифтовата картина e тъмна, тежка. Ежиптиенът
e характерен шрифт за подчертаване и за къси тек-
стове. На тежката конструкция на ежиптиена би
трябвало да се противопостави раздвижена буква —
например англе. Съпоставен с гротеска или с неж-
ния англе, той действува задоволително. Не e осо¬
бено пригоден за шрифт за книги, затруднява чете-
нето, уморява при продължително четене.
Появата на тлъстата класицистична наборна антик¬
ва била подготвена от Дидо и Бодони. Печатарите
в началото на XIX век доразвили същата и я упо-
требявали като противодействие на причудливите
модни рисуванн литографски шрифтове. Ежиптие¬
нът обаче няма предходници. Шрифтоливните из-
ползували развитите вече по рисуваните съвремен-
ни плакати форми на ежиптиена, изрязали различ¬
ии степени едри букви и го въвели в печатарството
за акцидентен набор. Като форма той се налага сред
другите шрифтове със своята семпла конструкция
и своята масивност, затова e послужил отначало
като отличителен акцидентен наборен шрифт в ре-
кламата. Неподатлив на повреди, той бил употре-
бяван в афиши, плакати (първият плакат също e
на английската държавна лотария), обяви във вест-
ници. Оттам преминал в каталозите, после в ти-
тулните страници на книги и списания и накрая на-
мира място в книгата за заглавия на частите й.
За пръв път ежиптиенът се появява в пробннте
страници на Винсънт Фигинс (Vincent Figgins) под
името Antique (древен, старинен, античен) през
1815 година (фиг. 201). Той носи вече белезите, опи-
сани по-горе. Забелязва се обаче слаба разлика ме¬
жду главни и второстепенни греди. Отвесните гре¬
ди имат слаб ентазис навън, което придава на бук¬
вата живост. Серифите са взелн ширината на тън¬
ките греди и не се свързват с преходи.
В малките букви на някои изрези се забелязва по-
очебийно отклонение от принципа за изграждане с
еднакво дебела линия на всички части на буквата.
Естетически и конструктивни подбуди са застави¬
ли шрифтописците да изтъняват някои части на
буквите a, g, р, n и други, като облекчават натруп-
ването на плътно черно графично вещество на мал¬
ко пространство, за да се избегне задръстването.
Този наборен шрифт скоро си пробил път на па-
зара. През 1816, 1821, 1825, 1829 година шрифто¬
ливната на Казлън IV издава свой ежиптиен под
името „Antique". В каталога от 1825 e показан един
тлъст наклонен ежиптиен. Той няма качества на
истински курсив, защото буквите на обикновения
ежиптиен, без да бъдат достатъчно преоформени, са
нарисувани под наклон. Робърт Торн показва през
1820 шест степени ежиптиен (фиг. 202). През съща¬
та година Уйлям Тарогуд има също свой ежиптиен.
От Англия ежиптиенът прескочил на континента.
Във Франция той се утвърждава вече през 1820 го¬
дина, а през 1830 франкфуртският печатар Андрее
го въвежда в Германия.
Показаният на таблица стр. 316 шрифт e рисуван
от Шарл Дерией през 1867 година и e издаден от
Fornderie Typogaphique Française. Това e един до-
ста приятен по пропорции стеснен тлъст ежиптиен,
но който с малки видоизменения може да служи
132
203. Украсен ежиптиен
контурщперспективни съкращения и други; в мно¬
го случаи буквата получава пластичен релеф.
Художничката Олга Йончева нарисува ежиптиена
на таблица стр. 317 и светлия ежиптиен — на таб¬
лица стр. 318.
От полублока или от началната форма на ежиптиена
e произлязла друга форма, Кларендон (Clarendon).
Шрифтът кларендон се явил като нова форма за
първи път през 1843 година в пробите на Хенри
Казлън под името Ionic (семплата конструкция на
гротеска e наименована Doric, за да се направи
съпоставка между шрифта и дорийската колона, а
йонийската колона — с украсения със серифи Io¬
nic). През 1845 година в търговските нотариални
книги се вписва друг, по-тесен изрез под името Cla¬
rendon (тип.— тлъст шрифт). Той e изрязан от Бен-
джъмин Фокс (Benjamin Fox) за шрифтоливната
Fann Striet Letter Foundry на Робърт Безли (Ro¬
bert Besley) в Лондон, наследника на Тарогуд.
Кларендонът e значително видоизменение на ежип¬
тиена; свързването на серифите с гредите тук e осъ-
ществено чрез едно леко заобляне, което служи за
преход между гредата и серифа. Характерно e още,
че у кларендона e ясно изразена разликата между
главните и второстепенните греди. (По форма и ри¬
тъм e антиква, по тежест — ежиптиен.)
Образецът, който представяме на таблица стр. 347,
e изрязан по проектите, рисувани през 1952 година
от Херман Айденбенц (Hermann Eidenbenz), от
Базел. Този кларендон, вдъхновен от старите ан-
до днес. Ако наблюдаваме добре буквите С, Е, F, G,
L, Т и Z, ще забележим една подробност, която до
известна степен нарушава чистотата на стила и да¬
ва една смесена (bâtard) форма, а именно: отвесните
серифи на посочените букви от вътрешната си стра¬
на не се пресичат с хоризонталната греда под ъгъл,
а се залавят чрез извивка.
В по-старите изрези ежиптиенът запазвал все още
слаба разлика между основните и допълнителните
греди, докато по-късно, особено през тридесетте го¬
дини на XX век, основните греди, допълнителните
греди и серифите се изравнили по дебелина.
Правени са опити да се пригоди ежиптиена като
наборен шрифт за технически списания и вестници.
Ежиптиенът e бил обект на разнообразии преофор-
мявания. Широките и плътни буквени греди дават
възможност на шрифтописеца да търси различии
графични ефекти, като си служи с увеличаване,
или намаляване ширината и височината на буква¬
та — тесен и широк ежиптиен; като изтънява
или надебелява гредите на буквата — слаб и тлъст
ежиптиен; като търси ефекти с черно-бяло въз-
действие, т. е. плътна черна буква или буква, огра-
дена с контур, при което вътрешните греди оста-
ват бели — черен или светъл ежиптиен, и най-
сетне като им слага различии украси — украсен
ежиптиен (фиг. 203). Тази украса може да бъде:
а) в самото тяло на буквата—гредите се изпълват
с карирани линии, наклонени линии, цветя, орна¬
мента и други; б) около тялото на буквата—сенки,
133