конто, колкого и добре да са описани, разгледани
и обяснени, не би могло да се покаже красотата
на световните образци, то наложително беше да се
подберат преди всичко характерните, значител-
ните като изкуство и най-необходимите образци, в
конто формата на буквата e съвсем правилно из-
градена и чиста по стил. В книгата са събрани про-
изведенията на най-значителнитетворци на шрифта
и особено на онези, конто са дали нов тласък за
развитието на шрифтового изкуство, образци, в
конто са кондензирани най-добрите естетически по¬
стижения на шрифта като резултат от работата на
изтъкнатите шрифтописци от много хилядолетия.
В образците от български автори са показани лич-
ни търсения на нови шрифтови форми или примери
как формите на класическите шрифтове могат да се
претворят за нашата азбука.
За да може по-лесно да се разглеждат и използуват,
образците са дадени във възможно най-голямата им
величина, която позволява нашият формат, и са
съвсем точно факсимилирани от оригиналите и
грижливо отпечатани.

Тук са употребени специално направени негативи
от редки манускрипти и старопечатни книги, запа-
зени в музеите и библиотеките в София, Пловдив,
Москва, Ленинград, Киев, Лайпциг, Гота, Берлин,
Майни, Ватикана, или от шрифтоливните са изис-
кани специално направени отпечатъци от ориги-
налните букви, подредени по наш макет. Някои от
образците са съставени от отделни отпечатъци. Ка¬
то първи опит в тази облает книгата естествено ще
има празноти. Тя има за цел не да изчерпи въпроса
за всичките разновидности на шрифта, а да дадз ми-
нимални, но щателно проверени сведения за шриф-
товата история, развитието на отделяйте видове
шрифт, кратки сведения за творците на шрифта и
накрая, във втората, практическата част — редица
обяснения за основните закони на шрифта и едно
ново разглеждане на функционалното изграждане
на буквата. В този намален обем са установени на-
именованията на отделните шрифтови семейства,
наименованията на частите на буквата, видовете
инструменти за писане, конто са допринесли за пре-
оформянето на конструкцията на буквата, всички

София, 30 ноември 1961 г.

технически термини. Запазено e фонетичното зву-
чене на чу ждите имена.

Шрифтът e търсен навсякъде — по монументални
паметници, по монети, в ръкописи, в наборните
шрифтове и другаде.

Трябва да пзразя тук голямата си благодарност на
всички, конто ми помогнаха за събиране на тексто-
вия и илюстративния материал. Неоценима помощ
ми оказаха Надежда Гайдарова и Олга Йончева при
събиране и разчитане на текстовия материал. Осо¬
бено съм задължен на ректора на Висшето училище
по графика и изкуство на книгата в Лайпциг про-
фесор Алберт Капр, благодарение грижите и прия-
телските напътствия на когото се снабдих с ценни
факсимилета от редки манускрипти и старопечатни
книги. Благодаря също на Олдржих Менхарт, чрез
чиито полезни съвети и великолепии шрифтови
творби най-напред се запознах с истинското шриф-
тово майсторство, и на Херман Цапф, който с го-
товност собственоръчно оформи няколко страници
на тази книга съе свои и чужди шрифтове и ми из-
прати оригинални отпечатъци. Задължен съм също
на библиотечните работници в Москва, Ленинград,
Киев, Лайпциг, Гота, Берлин, София, Пловдив,
конто ми отделиха ценно време. При събиране на
илюстративния материал голяма помощ ми оказа¬
ха шрифтоливните: НИИ Полиграфмаш, Отдел за
нови шрифтове — Съветски съюз, Типоарт —Дрез¬
ден, Графотехна — Прага, Националната печат-
ница — Париж, Фондри типографик франсез —
Париж (шрифтоливната изпрати самите букви в ме¬
тал), Дьоберни и Пеньо — Париж, Оливие — Па¬
риж, Монотайп — Лондон, Еншеде — Амстердам,
Небиоло — Торино.

Не трябва да отминем, без да благодарим на бъл-
гарските майстори на шрифта, конто с чувство за
отговорност и голямо професионално майсторство
помогнаха, като изготвиха много табла: Борис Ан-
гелушев, Васил Бараков, Александър Поплилов,
Милка Пейкова, Олга Йончева, Иван Кьосев, Вла¬
дислав Паскалев, Димитър Трендафилов, Кънчо
Кънев. И на другарите от издателството и Съюза
на българските художници, конто търпеливо изча-
каха завършването на тази книга.

ВАСИЛ И О H ЧE В

Третото издание се отпечатва без промени по

второто издание.

София, 10 май 1974 г. Б. р.

УВОД

Човешката мисъл се осъществява чрез различии
форми на изявяване — главно чрез говоренето и пи-
сането. Те се базират на взаимната договореност
между членовете на едно общество за значението
на фонетичните звуци и фонетичните стойности или
за формата на графичните знаци, чрез конто се из-
разяват фонетичните звуци.

Говоренето предава човешките мисли в акустична
форма, която e мигновена. Писането скрепява ми¬
елите в графична форма чрез видими знаци. Тази
форма e трайна и се предава и на разстояние. Вол-
тер казва, че „писмото e картина на гласа", но все
пак писмото, макар и най-добре устроено, не из-
черпва всички детайли на фонетичната реч.
Докато писането e действие, чрез което се скрепя-
ват мисли посредством знаци, написаното или, как-
то обикновено ние казваме, писмото e неговият за-
вършен графичен продукт. То отразява действията,
материалите и техническите способи (рисуване,
драскане, врязване), чрез конто са се получили зри-
телни знаци, служещи за съобщения. Рисувателна-
та дейност e съществено условие за създаване на
тези знаци. Различии фактори са оказали влияние
върху развитието на формата на писмените знаци.
Нуждата на хората от общуване и трайно скрепя-
ване на мисли e била най-дейният фактор за съз¬
даване на писменоетта и буквите като конкретни
белези на звуковата реч. Отначало човекът изпол-
зувал рисуването като средство за съобщение и съз-
дал инструменти за писане. Постепенно от сетивно-
то познание и нагледното изобразяване той преми-
нал към абстрактного мислене, за което пригодил
съответна форма на писмените знаци, освободени от
природо-наподобителни елементи — създал букви¬
те и ги подредил в азбука.

Редица фактори влияят за изменяне формата на
буквите.

Инструментът за писане e най-важният фактор за
изграждане и изменяне формата на буквите. Обло-
то перо, тръстиковото широко подрязано перо, дле-
тото, стилусът и други инструменти за писане имат

специфично устройство и специфична функция и
създават различии графични форми.
От друга страна икономическите условия играят
голяма роля при подбиране на материалите, с кои-
то и върху конто се пише. Например в Двуречието
шумерийците, вавилонците и асирийците използу-
вали като най-обилен и подръчен материал глина-
та. Тя e повлияла за създаването на клинописните
знаци. Египтяните открили папируса и каламуса и
дали път на модерното писане. В Гърция и Рим пер-
гаменът заменил папирусът, а върху восъчните таб¬
лички, драскани съе стилуса,се развили нови шриф¬
тови форми. Накрая евтината и удобна хартия из-
местила всички предишни писмени материали и
писмото станало достъпно за народа.
Трети фактор за изменяне формата на буквата e
стремежът за пестене на време, бързината при пи¬
сане — т. е. непрестанното търсене на по-удобната
и по-лесна за писане форма.

Естетическите възгледи на дадена епоха (и към тях
прибавени личните вкусове) също са оказали се-
риозно влияние върху изменянето формата на бук¬
вата. Историята ни показва ярко как шрифтът на-
ред с изобразители ите изкуства e следвал естети-
ческия идеал на времето — в Гърция, в Рим, във
Византия, при Каролингите, през Готиката, Рене-
санса, Барока, Класицизма и т. и.
Ако проследим в нашия език и в чуждите езици про-
изхода на някои думи, с конто изразяваме дейст-
вието „пиша", то ще установим, че първоначалното
значение на думата e било свързано с рисувателна-
та дейност. Например славянската дума пьсѵгн,
пь(н)сѵгн— пиша някога e означавала„рисувам". Тя
e сходна съе староиндийската дума pinkta —той ри-
сува, и с латинската pingere — рисувам. (От думата
)Сжа»гъ—умен, разсъдлив, опитен, веще произлязла
думата х^аожьнъ—изкусен и ^ждожьстко — изкуство.)
Гръцката дума ypácpto означава изобразявам, рису¬
вам, издълбавам и пиша. Немската дума schreiben—
„пиша" произлязла от латинската scribo, scribere —
„пиша", с първоначално значение „врязвам" и т. н.

7