Thorowfßood

ЛВС

DEFGH

FQR8TWJ
VWXYZ

abcdeffßhijh
Im n op qt'sttß

198. Курсив на Тарогуд, изрязан от Торн, 1820 година

200. Пластична украса

сключват прав ъгъл с гредите, а се свързват с леки
преходи.

Художниците Борис Ангелушев и Васил Бараков
оформиха българските букви в стила на широката
тлъста антиква, като всеки от тях внесе свое раз-
биране за изграждане на буквата и индивидуален
вкус (таблица стр. 311 и 312).
Широката тлъста антиква на Борис Ангелушев има
сила, изградена e с чувство за тежест и графична
линия, но употребените преходи за връзка между
греди и серифи я правят батард. Извивките, конто
свързват серифите и гредите, правят шрифта на Ба¬
раков също батард. Много главни букви са обре-
менени с точки и не кореспондират с останалите.
Някои от малките букви не са намерили още своя
завършен графичен образ.

Художникът Кънчо Кънев оформи тлъста антиква
с пластична украса (таблица стр. 313).
Като противоположност на широката тлъста антик¬
ва се появява нова форма — Тясна тлъста класи¬
цистична антиква. Тя залазила дебелите си греди,
но се развила на височина и буквата станала строй¬
на. Ширината на бялото поле между двете греди
на H варира между половин и цяла дебелина на
една основна греда. Външната линия на О и про-
изводните получили овална или елипсовидна фор¬
ма. Серифите завършват главните греди под прав
ъгъл, а само при някои тънки греди се свързват
чрез леки преходи.

През 1832 г. Фигинс издал своя тясна тлъста ан¬
тиква с главни и малки букви, след него в 1838—
Тарогуд и в 1843 г. — Уилсън. Изрязаната от Жак
Шарл Дерней (Jacques Charles Derriey, 1808—1877)
през 1843 год. тясна тлъста антиква cera се отлива
със същите матрици от Fonderie Typographique
Française под името Liliom (таблица стр. 314). Тя e
стройна и изящна. Външната линия на буквата О
e елипса, поставена с широката си ос отвесно. В
нея има една характерна особеност — в горната си
половина тя се стеснява яйцевидно и става по-за-
острена. Тази едва забележима разлика в изграж¬
дането, съпоставена с геометрично правите вътреш-
ни линии на отвесните греди на О, придава устой-
чивост на долната част на буквата и грация — на
горната. По този начин са изградени и останалите
произЕодни на О букви. Отвесните греди имат едва
забележим ентазис.

Това яйцевидно стесняване на елипсата и ентази-
са на гредите срещнахме по-напред, когато раз-
глеждаме изграждането на класицистичната ан¬
тиква на Фирмен Дидо от 1800. Принципите и по-
стиженията на Фирмен били използувани от Де-
рией, но той изменил пропорцията на буквите —
височината e почти два пъти по-голяма от ширина¬
та. Серифите направил по-къси, капките и точките
станали продълговати. Шрифтът e оформен сфино
гравьорско майсторство.

130

Художничката Олга Йончева оформи таблица стр.
315 с българските главни букви в стил тясна тлъс¬
та антиква според използуваните у нас в корици и
заглавки букви от този вид. Този шрифт се от-
клонява от строгото и чисто стилно изграждане
на тясната тлъста класицистична антиква и става
батард поради употребените преходи за свръзка
между греди и серифи. Олга Йончева оформи също
тлъста антиква курсив (таблица стр. 319) и тлъс¬
та антиква главни (таблица стр. 320) с голямо
чувство за стил и за изящна форма.
Още със създаването на тлъстата антиква не за-
къснели украсимте й варианта, предназначени за
акциденцията. Тибодо (I, 239) показва титулна
страница от многотомно съчинение, издадено в Па¬
риж през 1809, в която заглавието e отпечатано с
украсена с орнамент и двойни сенки тлъста антик¬
ва, а мястото на издаването — с тясна тлъста свет¬
ла антиква със сенки. Този факт ни уверява наисти-
на, че Украсната тлъста класицистична антиква
дълго преди тази дата e била вече обработена и раз¬
вита в нейните главни разновидности.
До XIX век украсата на буквата се ограничавала
само в тялото на буквата и като изключим инициа-
лите, рядко излизала извън него.
През първите години а миналия век шрифтопис-
ците продължили традицията да украсяват само тя¬
лото на буквата, но наред с това започнали да ри-
суват буквата като триизмерен предмет. Тя добила
дебелина, хвърлила сенки, получила перспективни
съкращения, като била гледана от различии зрител-
ни точки — най-напред отдолу, после — отстрани
и накрая най-неудачно я погледнали отгоре. В го-
нене на ненужни живописни ефекти стигнали до¬
там, че погледната отгоре, пластичната буква хвър-
ляла отражение върху огледална повърхност. Това
e една от последните приумици на упадъчния вкус
в края на века.

Украсата на тлъстата класицистична антиква общо
за трите й варианта нормална, широка и тясна,
можем за по-прегледно да групираме по следния
начин:

1. Украса с графичен ефект, т. е. украса, която не
излиза извън тялото на буквата на тлъстата антик¬
ва и запазва формата на буквите по изобразител-
ната плоскост.

Нея ще я наречем плоска украса (фиг. 199). Тя се
осъществява чрез хоризонтални, вертикални, на-
клонени, извита и други линии, конто пресичат гре¬
дите на буквата, или чрез прекъсващи се плоско¬
сти и орнамент. Към тази украса можем да причис¬
лим и негативните букви.

2. Украса с пластичен ефект, т. е. украса, която се
разпростира върху тялото на буквата и излиза из¬
вън него, придава пластичен, триизмерен вид на
буквата и внушава, че пробива в дълбочина изоб-
разителната плоскост или изскача над нея.

Ще я наречем пластична украса (фиг. 200). Тя из-
ползувала всички средства на плоската украса, към
конто прибавя хвърлената сянка и перспективните
съкращения. Сенките обикновено са плътни черни
петна, конто обикалят буквата от едната и страна
или се оформят от хоризонтални или наклонени ли¬
нийки. Понякога тялото на буквата e накъсано от
овали, перли, лотосови листа, животни, растения,
архитектурни детайли с пластичен обем.
През 1799 г. Наполеон Бонапарт с 40 кораба по-
теглил да завладее Египет и да измести англича-
ните от Изтока. Освен това той събрал на борда
на адмнралтейския кораб 170 души — поети, ху¬
дожници, лекари и учени от различии специално-
сти. Между тях били: Лаплас, Бертоле, Ланкре,
Марсел, Реж. Тези хора съставлявали „Института".
Тяхната цел била да изследват миналото и настоя-
щето на Египет, природните богатства, бита, гео-
графията и да открият затрупания в древността ка¬
нал при Суец. Европа следяла всяка стъпка на На¬
полеон. Покрай сведенията за военните действия в
печата прониквал изобилен материал за миналото
на страната и за проучванията, конто се правели.
Интересът към древността отново се засилил. Бу-
шар открива базалтовия камък с триезичния над-
пис при село Розета. Този най-ценен археологичес¬
ки документ, чрез който по-късно Шамполион ще
разкрие тайната на египетските йероглифи, тъй
дълго пазена от забвението, попада като военна
плячка в ръцете на англичаните и заедно с плене-
ната френска фрегата „Égyptienne" пристига през
1802 г. в Лондон. В Англия древността станала мод¬
на. Конкуренцията използувала този повод, за да
се въведат нови шрифтови форми за реклама.
От 1802 до 1808 г. рисуваният шрифт по рекламни
надписи, обяви и плакати, като най-податлив на
модни влияния, възприел нови шрифтови форми,
вдъхновени от надписите по монетите на древна
Елада. Скоро по рисуваните плакати се появил
един плътен, мощен и тежък, доминиращ над дру-
гите текстове шрифт, в който главните и второсте¬
пенните греди не се различават по дебелина, а пра-
воъгълните му серифи са еднакво дебели с остана¬
лите греди. По-късно в практиката го срещаме под
името Ежиптиен (Égypteinne — египетски), ма-
кар да няма нищо общо с египетското изкуство и
с египетския стил (шрифтописците са използвали
гръцки образци от монетите на Пафос, Кипър). Ня¬
кои автори правят аналогия между шрифта ежип¬
тиен и тежките форми на египетската архитектура,
но за да приемем такъв довод, трябва да напрегнем
фантазията си. Може би названието „Égyptienne"
e свързано със спомена за фрегатата, която била
пленена заедно с Розетския камък.
По принцип формата на буквите на ежиптиена се
изгражда чрез обло перо, което дава навсякъде ед¬
накво дебели щрихи. Изкръглените краища трябва

131