Catiliua, patieutia nostra i
quamdiu nos etiam furor is
te tu us eludet Í quern after
CONSTANTINOPLE
£1234567800
195. Тлъста класицистична антиква на Робърт Торн, 1803 година
На първо време се оформили шрифтове за подчер-
таване, употребявани в акциденцията (лат. acci¬
dentia, ium — случайна задължения).
Новите наборни шрифтове се развили по две на¬
правления. Първото направление продължило тра-
дицията и доразвило основната форма на класицис¬
тичната антиква в тежка черна буква, наречена
тлъста класицистична антиква. Второто направле¬
ние развило съвсем нови форми — ежиптиен, ита¬
лиен, гротеск, англе и други шрифтове, конто ня-
мали предходници в шрифтоливните.
Всички тези форми, като попаднали под модата и
вкуса на епохата, били най-разнообразно разши-
рявани и стеснявани по пропорции, после били ук-
расявани и развита като отделен вид акцидентни
букви за украса.
Рисуваната тлъста класицистична антиква се
появила иай-напред в английските писани търгов¬
ски плакати и обяви като отличителен, акценти-
ращ шрифт от главни букви, съпоставена с обикно-
вените редове на изложението. Тези главни букви,
прекалено подчертани в своята чернота, привли-
чали вниманието на зрителя.
Въз основа на писаната тлъста антиква от 1803 до
1806 г. в шрифтоливната на Робърт Торн (Robert
Thorne, 1754—1820) се оформили първите главни
наборни букви на Тлъстата класицистична антик¬
ва (фиг. 195). Отначало ги употребявали в плака-
тите — на английската държавна лотария от 1806
година и на театъра Drury Lane в Лондон от 1807
година — в обявите, в рекламите и други.
Наборната тлъста класицистична антиква от пла-
катите и обявите преминала в популярните списа¬
ния и булевардно-сензационната литература, но не
закъсняла поради нашумялата мода да се яви и в
сериозните литературни издания за оформяване на
титулните им страници. Тлъстата антиква e едно
преоформяване на класицистичната антиква, при
което основните греди са станали прекалено дебе¬
ли, а хоризонталните са залазили тънката си ли¬
ния. Като стилов развой тлъстата антиква се поя¬
вила своевременно, защото класицистичната ан¬
тиква на Дидо и Бодони дала почва за нейното по-
нататъшно развитие. Преди всичко класицистич¬
ната антиква предоставила на тлъстата антиква от-
весната си ос, по която се оформили двете силно
издути части на буквата О и производните й. Си-
метрията, породена от отвесната ос, поддържа рав-
новесието и дава устойчивост на тлъстата О и оста-
налите производни (извивките им са успоредни с
главните греди). Това не би могло да стане при ре-
несанс-антиквата, защото извитите встрани по на¬
клонената ос на О несиметрични дебели греди биха
деформирали буквата и същевременно би се нама-
лила разликата в съотношението между очебийно
дебелите и много тънките греди поради смяната на
дебелините, отразена от наклоненото държане на
перото. Една тясна ивица от вътрешната белота на
буквата ще се противопостави под наклон на от¬
весната греда и ще се деформира. По пропорции и
форма можем да разделим тлъстата класицистична
антиква на следните видове:
1. Нормална тлъста класицистична антиква.
2. Широка тлъста класицистична антиква.
3. Тясна тлъста класицистична антиква.
4. Украсена тлъста класицистична антиква.
Нормалната наборна тлъста класицистична ан¬
тиква e рисувана, но би могла да бъде изградена с
много широко право перо по отвесна ос, с квадрат¬
на пропорция на буква О. Дебелината на основните
греди се увеличила извънредно много за сметка на
вътрешната белота на буквата. Например между
двете отвесни греди на буква H остава бяло про¬
странство около една трета от ширината на греда¬
та, а някъде и по-малко. Съотношението между тън¬
ките и дебелите щрихи варира между 1:12 до 1:20.
128
Като стилно изграждане тлъстата антиква не e
оформена правилно навсякъде. При някои тънки
части на буквата перото трябва да се завърта или
да се пише с единия ъгъл на ръба му, например при
лявата наклонена греда на буквите А и М, завитъ-
ците на S и други. Буквата N e оставена предна-
мерено с две отвесни тънки греди, a U — с тънка
дясна греда. Някои тънки греди са свързани със
серифите чрез леки преходи — например в бѵквите
А, К, M, N, V, X, Y.
Между 1803 и 1806 година Робърт Торн вероятно
e изрязъл само главните букви на тлъстата антик¬
ва, която се появила в Англия под името Fat Face
(тлъсто лице), а във Франция — gras (тлъст).
Скоро тази антиква станала обект за подражаване
от английските и френските шрифтоливни. През
1808 г. Казлън обявява курсивни букви. През
1821 г. конкурентите Фигинс и Казлън поставят в
каталозите си тлъст курсив, главни и редовни. До¬
като Казлън го изрязал нормално наклонен, у Фи¬
гинс курсивът e полегнал наляво. Показаните об¬
разци на нормалната тлъста класицистична антик¬
ва и курсив (фиг. 196) са изрязани през 1820 г. от
гравьора на пунсони Вибер според изискванията
на Пиер Дидо-стария и шрифтът e наименован в
негова чест Gras Vibert. Cera той се излива от Дьо¬
берни и Пеньо. Шрифтът e тежък, строен, добре
обработен. Главната К със своята точка се откло-
нява от дуктуса и има калиграфски характер; инте¬
ресна форма има g. Курсивното малко z e грозно.
Различията, конто Тибодо намира между англий¬
ските и френските изрези на класицистичната ан¬
тиква, важат и за тлъстата антиква.
При Широката тлъста антиква буквата О загу¬
била своята кръгла форма — разширила се хори-
зонтално. Така височината на буквата О и на всич¬
ки останали букви се намалила, като се увеличила
ширината им и съответно ширината на главните
греди. Бялото пространство между гредите се стес¬
нило. В някои изрези височината на буква О e по-
голяма само с една пета от ширината на перото,
т. е. от ширината на главната греда, а в наборния
шрифт на К- Медау височината e по-малка с една
трета от ширината на главната греда. Буквата ста¬
нала ниска, тромава, разлата. Окото мъчно се при-
способява към разширената пропорция на буквата
и мъчно я чете. Тази широка тлъста антиква, нзря-
зана през първата трета на XIX век, била известна
във Франция под наименованието Normande (фиг.
197, в Дьоберни и Пеньо). Нейната ширина e почти
два пъти по-голяма от височината. В курсива (фиг.
198), за който се предполага, че e изрязан от Робърт
Торн и издаден през 1820 г. от Уйлям Тарогуд (Wil¬
liam Thorowgood), височината на буквата О e с една
пета по-ниска от ширината.
Тибодо представя един вариант от тлъстата антик¬
ва под името Alsaciennes, в който тънките серифи не
Gras Vibert
Г" I ~' I
ABCDEFGHI
JELMNOPQ
RSTUWXYZ
abcdefgliijklmn
opqrstuvwxyz
1254567890
ABCDEFGHI
JKLMMOPQR
STUVWXYZ
abc defy h ijk I m и о
p q i'$ t и v w.vyx.
12о4ов7890
196. Тлшяш шиітшшш шш Пящр Дшеенстщтя, 1820 година
FGHIJH
797. Normande. Шшртш тлыата антиква