елипсата на О придобила форма, близка до право-
ъгълник. Връзката между тънките и изкръглени
части не ставала плавно, а чрез отсечено движение
на ръката. Това изграждане придало четвъртитост
на кръглите букви В, С, D, G, О, Р, Q, R, U, с кое¬
то Валбаум успял по-добре да разпредели и да
сгъсти междуредовото пространство и да свърже
думата. Например силната четвъртитост на кръг-
лата част на буквите D и U запълва по-добре бе¬
лите полета до хоризонталните линии, както и дъл-
гите серифи на С закриват вътрешната празнина
на азбуката и я отделят, изолират, за да не се слива
със съседните бели полета. Междубуквените про¬
странства са по-стеснени и са лишени от приятна-
та светлина на буквите на Дидо. Очебийно e скъ-
сяването на горните и долните дължини на букви¬
те. Някои букви, като f и h, са лишени от грация.
В общата картина малките букви стоят като по-
тиснати. Тънките греди са надебелени. Явна e раз-
ликата между дебелината на тънките греди и се¬
рифите. Средната греда на всички букви e повдиг-
ната значително над геометричната среда, особено
при К и R. Рамената на К се съединяват чрез къса
черта за отвесната греда.
Матриците и целият буквен материал на Валбаум
e бил купен от Брокхаус. Същите матрици cera са
в притежание на Бертолд и сие. Факсимилето (та¬
блица стр. 310) показва буквите от оригиналните
матрици Валбаум-антиква и курсив от 1800 годи¬
на. Фаулман (стр. 700) използува друг шрифт на
Валбаум, получер с по-тясна елипса. Буквата С
долу завършва със заострена опашка.
В Англия класицистичната антиква била предста-
вена от Александър Уилсън.
Дидо и Бодони със своите шрифтови творби завър-
шили оформяването на класицистичната антиква,
подготвено от Гранджан, Люс, Фурние и Баскер¬
вил. Този шрифт, получен чрез естествения развой
на шрифтовите форми, отговорил на стила на епо-
хата и същевременно обогатил шрифтовото твор¬
чество с една нова форма, съвсем различна от тази
на ренесанс-антиквата. Това раздвоение на формите
на антиквата — старата форма (ренесанс-антиква) и
новата форма (класицистична антиква) благоприят-
ствувало за разнообразяването на графического
оформяване на различните раздели книги.
Ако сумираме всички нови форми, ще получим
следната картина:
Класицистичната наборна антиква под въздейст-
вието на медногравюрните шрифтове утвърдила из¬
граждането на буквата О, на производните й и на
останалите букви по отвесна ос и симетрично раз-
положение на облите части на буквата спрямо тази
отвесна ос. Тази ос давала възможност за по-ната-
тъшното развитие на нови шрифтови форми.
Формата на буквата, рисувана с гравьорския ре¬
зец, получила опростена конструкция.
Дуктусът на резеца оказал своето влияние в офор¬
мяване на някои наклонени греди, повлякъл изтъ-
няването на всички хоризонтални греди и на сери¬
фите, при което се получил силен контраст между
главните и второстепенните греди.
Горните и долните дължини на малките букви за¬
вършват с хоризонтално поставени съвсем тънки
линеарни серифи. Те са перпендикулярни на гре¬
дите и не се свързват с никакви преходи.
В класицистичната антиква липсва топлотата и иг-
рата на движенията във формите на ренесанс-антик¬
вата и затова нейният разсъдъчен, студен израз
въздействува хладно. Тази нейна особеност я пра¬
ви пригодна да бъде употребявана за набиране на
научни трудове, а изисканата съразмерност на
буквите и благородството на израза, фините и неж¬
ни преходи между тънките и дебели части са при-
годни за оформяване на книги с шрифт и богати
бели полета, без каквато и да било друга украса.
Като израз на всяко пресищане, а също и под влия¬
нието на Романтизма се формирала реакция за въз-
връщане на шрифтовете от ренесансовия тип. Та¬
зи реакция от 1860 година e известна под името
Елзевирово движение.
Класицистичната антиква създава условия за раз¬
витие на нови форми, конто са се появили още в
началото на деветнадесетия век.
ABCDEFGHIJKLMN
OPQRSTUVWXYZ
194. Антиква на Валбаум
ШРИФТОВЕТЕ ПРЕЗ ХІХВЕК
На 14 юли 1789 буржоазната революция във Фран¬
ция сринала феодалния строй и прогласила демо-
кратичните принципи: свобода, братство, равен¬
ство. Макар целият XIX в. да e минал под знака на
Френската революция, буржоазията скоро забра-
вила демократичните принципи на революцията.
Младият капитализъм родил спекулантите, воен-
ните доставчици, авантюристите, конкуренцията.
Капиталистическата реклама, тръбач на конку-
ренцията, била услужлив слуга в надпреварването
за забогатяване. За ефектна реклама обаче тряб-
вали нови изразни средства, конто нахално да при-
влекат вниманието на зрителя, като доминират над
тези на конкуренцията. Борбата за новости прину¬
дила търговците да търсят най-фрапантни изразни
средства за реклама. Развитието на археологията,
египтологията и въобще модата към древността по¬
влияли върху изграждането на новите видове
шрифт. Литографията, открита от Алоис Зенефел-
дер в 1796 година, също влязла като нова техника в
изкуството и книгопечатането. Литографната тех¬
ника e проста: върху специален варовиковкамък се
рисува направо с мазен туш или мазна креда от
лой, восък, сапун, сажди, смола и други. Камъкът
попива мазннната от перото, кредата или четката.
След завършване на рисунката повърхността на ка-
мъка се навлажнява с воден разтвор от азотна ки-
селнна и гумиарабика. Този разтвор окислява бе¬
лите полета на камъка и не им позволява при намаз-
ване да поглъщат багрите. Само мазните места на
рисунката възприемат баграта и я предават върху
листа чрез натиск. Образът обаче e обратен.
Литографският процес e бърз, евтин и удобен да
размножава с голяма точност, направо, без по¬
средничество, рисуваните оригинали.
Като рисували направо върху камъка, Берне, Же-
рико, Дьолакроа, Домне, Гаварни, Шарле и други
художници с богато въображение и сигурна ръка
развили литографията и оставили прекрасни твор¬
би. За литографните шрифтове няма определен!!
инструмента. Четката, перото, мазната креда, ре-
зецът дават богати възможности за графични и жи-
вописни търсения на шрифтови форми. Има само
едно препятствие — шрифтът се пише върху камъ¬
ка обратно, за да се чете правилно в отпечатъка.
По плаката, реклами, картички, обяви и дори ти-
тули се появяват наред с правилно изградеиите
шрифтове множество безвкусии, безформени букви,
мъчно четливи и претрупани с украси.
Надпреварата за оригиналничене вилнеела с пълна
сила.
Борбата за новости и литографските начини, конто
дали свобода на въображението, помогнали да се
развият цели семейства нови наборни шрифтове.
127