завършва с точка, а К започва с точка. От 1812 до
1815 г. той гравирал 13 степени антиква и курсив,
известии под името types millimétriques (което на-
помня Жожоновите 2304 квадратчета).
Фирмен довършил започнатата от баща му реформа
на системата на типографските мерки. Бил e ди¬
ректор на кралската печатница по време на Реста-
врацията и по-късно бил избран за депутат.
Синът на Пиер-Франсоа Дидо (Pierre-François Di¬
dot, 1732—1793), Анри Дидо (Henri Didot, 1765—
1852), също бил „сръчен да изобразява и чертае бук¬
ви и да отлива шрифтове". Той имал склонност към
микроскопично малките букви. През 1827 г. изря¬
зал букви от 2Ѵ2 пункта, наречени semi-nonpareil.
Синът на Фирмен, Амброаз-Фирмен Дидо (Ambroi-
se Firmin Didot, 1790—1876), през 1815 година про-
учвал състоянието на книгопечатането в Англия и
написал книгата „История на книгопечатането",
която обема периода от 1780 до 1850 година.
Жюл Дидо (Jules Didot, 1794—1871), син на Пиер
Дидо-стария, продал през 1850 г. на холандската
шрифтоливна Еншеде и син в Хаарлем всички пе¬
чатни букви, създадени и употребявани от Пиер и
Фирмен Дидо. Таблицата на стр. 308 e набрана спо-
ред наш макет с оригиналните букви на П. Дидо
от фирмата Еншеде. Скоро фамилията Дидо загу¬
била своето влияние. Шрифтовете на Дидо власт-
вували до 1860 година, когато против тях се на-
дигнала реакция, наречена Елзевирово движение.
Класицистичната антиква с тежкия си, сериозен
вид e незаменима при набиране на научна литера¬
тура. Във Франция и вън от нея подражателите не
закъснели да създадат свои изрези по подобие на
Дидо.Жиле-син^.ССП1е,Ш5),Моле-младият(Мо1е,
le jeune), внукът на Дидо Леже (L. Léger) и други
подражавали, но не са създали нови форми.
Великият италиански печатар и шрифтов майстор
Джамбатиста £oôoH«(Giambattista Bodoni,1740—
1813) e роден в Салуццо на 16. П. 1740 година. В
печатницата на баща си усвоява всестранно печа-
тарското изкуство и изрязва дърворезбени винетки.
Осемнадесетгодишен, през 1758 г. той заминава за
Рим. Средствата за пътуванетосисъбрал отпродаж-
бата на самостоятелно оформени и изрязани ви¬
нетки. В Рим успява да се настани на работа в пе¬
чатницата „Congregatio de Propaganda Fide" като
словослагател.
Любознателността, сръчността и необикновеният
му вкус помагат бързо да достигне длъжността ръ-
ководител на отдел „Exotica". Първата грижа на
Бодони била да подреди и да почисти от ръжда щем-
пелите и матриците в архива на печатницата. Ос-
вен с щемпели на ориенталски азбуки, някои от
Робер Гранжон, вече станали негодни за употреба,
той се запознава с щемпели ренесанс-антиква на
Клод Гарамонд и на неговия ученик Гийом льо
Бе. У Бодони се заражда идеята сам да изготви
шрифт. Първня опит прави през 1761 година, като
отлива една винетка. Успехът e насърчителен и „от
този момент той не изпусна вече длетото" (de Lama).
През 1766 година Бодони се подготвя за пътуване
до Англия, за да научи книгопечатното майсторство
на Джон Баскервил, от чиито шрифтове и книги
той винаги ce e възхищавал. Поради тежко забо-
ляване това пътуване не се осъществило.
На следната година херцогът на Парма дон Фер¬
динанд пожелава да уреди една държавна печат¬
ница. Ръководството и уредбата на „Stamperia rea¬
le" възлагат на Бодони, който в началото я снаб-
дява с букви от известния френски шрифтоливец
Пиер Симон Фурние-младия, а вече през 1770 го¬
дина сам отлива шрифтове.
През 1770 г. Бодони открил собствена шрифтолив¬
на, което му дало възможност да прояви дарова-
нието си на превъзходен шрифтов гравьор и го на¬
правило независим от чуждите шрифтове.
По-късно, в 1790 г., Бодони получава от херцога
разрешение да открие в самия дворец своя малка
частна печатница с две ръчни преси.
Творчеството на Бодони като художник на шриф¬
тове, оформител на книги и печатар се дели на
два периода:
Отначало той подражавал изцяло на чужди образ¬
ци, за да овладее материала технически. Изучавал
шрифтовете и оформяванията на книгите на Флайш¬
ман, Фурние, Баскервил и Дидо. Копирал, изряз-
вал и отливал чуждите букви и украси без всякак-
ви изменения. Подреждал титулни страници със
заглавии рамки, заети от книги на Фурние и други
майстори, но никога не забравял да прояви добрия
си вкус. Проби по букви и украси на Фурние пуб-
ликувал през 1771 г. в книгата си за шрифтови
образци „Fregi e Majuscole incise e fuse da Giambat¬
tista Bodoni" (Линии и букви изрязани и отлени от
Джамбатиста Бодони) — книжка от 76 стр., октав
формат, съдържащ 409 ъгли от рамки, 9 азбуки
с главни букви и 17 азбуки с малки букви. По-
късно изоставил робското копиране на чуждите
букви, постарал се да ги подобри и подчини на ху-
дожествения си усет.
През втория период (1770) Бодони се проявил ка¬
то творец от голям стил. Скъсал с подражаването,
украсителството и бароковата претрупаност, сти-
га до лаконичност на изразните средства, до песте-
лива подредба на страниците, като изтъква красо-
тата на шрифта и силата на съотношението между
чистите форми на буквата, широките междуре-
дови пространство и белите полета на страниците.
Започнал с „резец в ръка", Бодони се приспособил
към „рисуваната" буква на медната гравюра. Той
най-добре успял да превъзмогне сухотата на гео-
метричния принцип при изграждането й и да при-
даде на новия вид антиква красота и чистота на
формата.
124
Бодони направил един прекрасен изрез, наречен
Bodoni Antiqua (Парма, 1790). Това e един четлив,
спокоен, малко хладен по израз, строг, равномерен
и с подчертани различаващи се белези шрифт, от¬
лично отговарящ на духа на класицистичното вре¬
ме. Буквите изглеждат по-високи, отколкото ши¬
роки. Буквата О (и производните й) e стеснена елип-
совидно, със силно изявен натиск встрани. Съот¬
ношението между основните и допълнителните
щрихи e голямо — 1:6 (Елизаветинска гарнитура
1:9). Буквите завършват с опростени серифи —
тънка, фина хоризонтална линия ограничава гре¬
дите на буквата, без да се свързва чрез преходи с
тях. Формата на всеки буквен знак чрез хоризон¬
талните си серифи очертава основната шрифтова
линия по-ясно и тя протича по-равномерно.
Творчеството на Бодони било многообразно. Освен
антиква и курсивни шрифтоветой изрязал украс¬
ни букви, инициали и множество азбуки за ориен¬
талски езици. През 1782 издал „Essai de caractères
Russes", a през 1788 г. — своя „Manuale tipografi¬
co". Вдовицата на Бодони издала друг „Manuale ti¬
pografico" през 1818 г. в два тома. В него са събра-
нн почти всички изрези и украсни материали на
Бодони (фиг. 193 и таблица стр. 309).
Джамбатиста Бодони починал на 13 ноември 1813
година. Делото му като издател, печатар и шриф-
тооформител било признато още приживе. Той по-
лучавал множество награди от световннте изло¬
жения, а също — отличия и парични награди от
кралете. Бодони бил наречен „печатар на кралете
и крал на печатарите".
В Германия класицистичната антиква на Дидо би¬
ла въведена от Унгер, който имал договор с Фир¬
мен Дидо да използува неговите матрици. Валбаум
пък направил свой германски вариант, което се
отчита като локално постижение.
Юстус Eрих Валбаум (Justus Erich Walbaum, 1768—
1839) e роден в град Щайнбах, Брауншвайгска об¬
лает. На младини изрязвал метални форми за една
сладкарница. По-късно започнал да изработва и
да търгува с юбплейни монети, изучил с успех гра-
вирането на матрици за букви, уредил печатница
за ноти и други.
През 1798 г. организирал своя шрифтоливна в Гос-
лар. Сръчен гравьор и отличен оформител на шриф¬
тове, той скоро обърнал внимание на по-добрите
печатари и ги спечелил като клиента. През 1803 г.
преместил шрифтоливната си във Ваймар.
Валбаум приспособил класицистичната антиква на
Дидо и Бодони към германский вкус. Той изрязал
своите антиква и курсив, известии под името Вал-
баум-антиква и курсив (фиг. 194). Оригиналните
матрици се пазят в шрифтоливната Бертолд.
Валбаум изоставил овалното изграждане на букви¬
те на Франсоа-Амброаз Дидо от 1775 г. и подчинил
своите букви на едно по-ъгловато изграждане —
MANUALE
TIPOGRAFICO
DEL CAVALIERE
GIAMBATTISTA BODONI
VOLUME PRIMO.
PARMA
rilF.SSO LA VEDOVA
M D С СС X V111.
»-Ü CANONE Ц*
Quousque tandem
abutêre, Catilina,
patientiâ nostra ?
quamdiu etiam fu¬
ror iste tans nos e-
ludet? quern ad ft-
M. T. CICERO
ARPIÑAS ORATOR.
193. Страница от „Manuale tipografico", 1818 година
125