умение той създал реноме на фирмата и база за
творческа работа на своите наследници. Надарени
с богат изобретателски дух и стремеж към ново-
въведенията, многобройните членове на фамилия-
та Дидо със завидна култура и с талант дали на
книгопечатането, печатарската техника и шрифта
редица забележителни творби и открития.
Франсоа-Амброаз Дидо (François-Ambroise Didot,
1730—1804), син на Франсоа Дидо, наследил пе-
чатницата през 1757 г. и се прочул с подобряване
на шрифтовата мерна система на Фурние, за което
изменил мерките и отново разделил „pied du roi".
Един „pied du roi" e равен на 324, 8394 мм или на
864 пункта, а един пункт Дидо — 0,3759 мм.
През 1785 год. той успял да въведе своята пункто-
ва система като всеобща. Друго техническо пости¬
жение било заместването на дървената щега с ку-
хата метална щега. Но най-забележителното пости¬
жение направил в създадените от него шрифтове
през 1775 г., изрязани от Пиер Луи Вафлард (Pier¬
re-Louis Waflard). По-късно му помогналвториятму
син Фирмен. Те са повлияни от медногравюрните
букви. Разбира се, влиянието на буквите на Гран¬
джан, Люс, Фурние и Баскервил e било благо¬
творно. Финн, нежни, приспособени за печатане
върху идеално гладка хромова хартия, която Ди¬
до сам фабрикувал, буквите мъчно си пробили път
на пазара.

В тази Дидо-антиква (таблица стр. 305) се съдър-
жат всички признаци, конто са присъщи на класи-
цистичната антиква. В нея са събрани всички най-
добри постижения на медната гравюра:

1. Конструкцията на буквите e изградена по отвес¬
на ос; надебеляванията са симетрично разположе-
ни спрямо оста.

2. Силен контраст между главните и второстепен¬
ните греди. Понякога последните се изтъняват до
краен предел и се уеднаквяват по дебелина със се¬
рифите.

3. Серифите представляват една много тънка пра¬
ва линия, която не e свързана с гредите чрез пре¬
ходи, а с тях образува прав ъгъл.

Буквите са деликатни, нежни, пригодени за от-
печатване само върху идеално гладка хартия.

4. Горните дължини на буквите завършват хори-
зонтално.

5. Общият израз на буквата e студен.

За основа на изграждане конструкцията на тези
букви може да се вземе широкото право перо, дър¬
жано успоредно на линиите за писане (0°). Напра-
вени са обаче редица отклонения от правилното во-
дене на перото, продиктувани от дуктуса на резеца.
При нормалното водене на перото наклонените гре¬
ди на буквите А, К, к, V, ѵ, X, х, Y, у, отвесните
греди на M, N, U и цифрите 4, 5 и 7 получават раз¬
личии надебелявания.
Съществени изменения от правилното са направени

при оформяне на буквите M, N, U и цифрата 7,
като, за да се очертае лявата отвесна греда на M
и на цифрата 5, двете отвесни на N, дясната греда
на U и хоризонталната на 7, перото e завъртяно
под 90 градуса.

По-леки изменения са завъртанията на перото на
45 градуса при оформяване наклонените греди на
А, К, V, X—цифрата 4 и вътрешната извивка на S.
Освен конструкцията, заета от правото перо, стес-
нената пропорция и контрастното съотношение на
частите, в шрифта има още стилно-естетически пъл-
неж на буквата, чрез който се предава художестве-
ния израз на буквата. Този стилно-естетически пъл-
неж и всички отклонения от правилото не идват
от писането с право перо, а са станали под влия¬
ние на дуктуса на резеца. Това се потвърждава от
вида на шрифтовата картина. Той e загубил връзка-
та с писания шрифт и изглежда чертан или рису-
ван с тънък гравьорски резец, който му e придал
благородство на формата, изящност, прецизност,
крехкост, но въздействува хладно.
С тези букви Ф. А. Дидо отпечатал поръчаните му
от Луи XVI книги на класиците за обучаване на
дофина, печатани през 1783 г. в три формата —
quart, oktav и sedez. В тези книги Дидо проявил
своя изряден вкус и композиционни способности.
Всички страници са прекрасно набрани, а титул-
ните страници можем да посочим като образец на
майсторско уравновесяване на наборните елементи
с белите междуредови полета (таблица стр. 306).
Двамата сина на Франсоа-Амброаз Дидо получили
наследство според склонностите си. Пиер Дидо-
старият (Pierre Didot, l'aîné, 1761—1853) наследил
бащината си печатница, а Фирмен Дидо (Firmen
Didot, 1764—1836) — шрифтоливната. И двамата
работили за издигане изкуството на книгата.
Пиер Дидо-старият, привърженик в изкуството
на групата на лъжекласика Давид, през 1798 го¬
дина пригодил заедно с брат си Фирмен употребя-
ваните от баща му букви да отговарят по изиска-
на съразмерност на формата, по студенина и благо¬
родство на израза към идеите на Давидовата школа
и ги въвел в книгопечатането. С тези букви и с по-
мощта на илюстрациите на великите художници
Прюдон, Жироде-Триозон.Персие, Жан-Мишел Мо-
pó-младият Пиер Дидо създал великолепните изда¬
ния, известии под името „Издания на Лувър", 1798.
Шрифтът, създаден от Фирмен, съчетава простота
на конструкцията и пълнота на духовното съдър-
жание, изтънчена чувствителност, достоинство и
монументална внушителност, толкова близки на
идеалите на Давидовата художествена школа. Бих
го нарекъл спартански шрифт, изпълнен със суро¬
ва доблест.

Пиер Дидо-старият открил своя шрифтоливна през
1809 год. Разделил се с брата си и привлякъл него-
вия ученик Вибер за главен гравьор. Вибер със си-

122

на си Пиер работил дълго при Дидо. Пиер Дидо
съобщава, че непрекъснато, в продължение на де-
сет години, той работил по три часа дневно заедно
с Вибер над нови шрифтови изрези, за конто сам
лично e определял модели за различните букви.
Изрязаните от Вибер букви, макар да наподобяват
Фирменовите, не са творби с най-изтънчен вкус.
Има много случайни, нехарактерни за общото из¬
граждане подробности в някои букви. Например
„характерните g и у", цифрите 1, 2, 3, 5, 7, опаш¬
ката на курсивното &, която пада надолу, съдър-
жат елементи, конто клонят към лош вкус. Тлъсти-
те антиква букви на този гравьор са по-добре офор-
мени (cera са запазени в Дьоберни и Пеньо).
Фирмен Дидобил многостранно надарен —гравьор,
печатар, книжар, литератор, общественик, учен и
прочее. Все пак въпреки двете му драми и множе-
ството технически открития той оставил името си
като велик оформител на шрифтови изрези. Едва
19-годишен, Фирмен вече e изрязал първия си
шрифт (1783 г., фиг. 191 и фиг. 192). С този шрифт
са отпечатани книгите „Recueil de peintures anti¬
ques trouvées a Rome", 1783, и „Ëpître sur les prog¬
rès de l'imprimerie" — 1784. През 1798 година гра-
вирал за брат си прекрасния шрифт, употребен за
„Издания на Лувър", с конто обръща внимание и
получава висока оценка наред с редица отличия на
индустриалните изложби в Лондон.
Фирмен Дидо e преработил творчески шрифта на
Баскервил, като e внесъл личен елемент и абсолют¬
на категоричност и правилност при изграждането
(таблица стр. 307). Ясната, отчетлива шрифтова
картина, изпълнена с изящна прецизност и еле-
гантна точност, запазва своя хладен, разсъдъчен
израз — присъщ на френската чувствителност. От
нея лъха мъдрост и душевно равновесие.
Фирмен категорично установил отвесната ос, стес¬
нил О, С, G, Q и ги подчинил на едно леко елип-
совидно изграждане, като деликатно осъществил
връзките между тънките и дебелите щрихи. Пре-
махнал свръзката между главните и допълнител¬
ните греди и серифа. Серифите станали тънки пра¬
ви линии. Всяка буква стой отделена. Той запазил
пропорцията на буква Е. Заострил серифа на сред¬
ната хоризонтална греда на E и F, който в Баскер¬
вил от двете страни e хоризонтално засечен. Еле-
гантно извил опашката на R, придал на отвесните
греди на буквите слаб ентазис — надебеляване по
средата, което се забелязва ясно при буква I. Бук¬
вата Q получила характерна опашка. Малката бук¬
ва j завършил долу без точка. Горните и долни дъл¬
жини излизат спокойно нагоре и надолу и домини-
рат над окото на буквата. Със своята елегантна
извисеност внушават стремеж и волност, сво¬
бода. Овалните букви О, С, G, Q и извитите части
на буквите В, D, Р, R имат яйцевидна форма. Те-
жестта e надебелила малко повече изкръглените

Le recueil des Peintures antique
nous annonçons une seconde éditk
fois in-folio, à Paris, en 1757. Deux
et M. Mariette, consacrèrent les p
entreprise aussi intéressante, afin qi
jouissoient dans la république des 1

191. Антиквата на Фирмен Дидо, 1782 година

Cet art qui tous les jours multiplie avec grace
Et les vers de Virgile et les leçons d'Horace;
Qui, plus sublime encor, plus noble en son cmp
Donne un texte épuré des livres de la Loi,
Et, parmi nous de Dieu conservant les oracles,
Pour la religion fit ses premiers miracles;
Des grands événements cet art conservateur,
Trop ingrat seulement envers son inventeur,
N'a pas su nous transmettre avec pleine assuran

192. Курсивът на Фирмен Дидо, 1784 година

части на буквите, разположени под геометрична
среда. Това придава стабилност на буквата и я раз-
нообразява по форма. Същото се отнася и до мал¬
ките букви.

През 1805 г. Фирмен Дидо след много опити и упо-
рит труд създал печатен шрифт, абсолютно подра¬
жание на английското ръкописно търговско писмо
от края на XVIII век. Това писмо се пишело под
наклон надясно с остро стоманено перо. Той успял
да пригоди буквите да се свързват една с друга
чрез тънки завършващи линии, без да се разбира
къде се прекъсват. За тази цел изменил наклона
на металните пластинки на буквите и ги подпрял
в началото и в края на реда с триъгълен сляп
материал.

През 1811 г. Наполеон назначил Фирмен Дидо за
директор на шрифтоливната при императорската
печатница и му наредил да обнови шрифтовата на-
личност. Фирмен пожелал да модернизира застаре-
лия Гранджанов romain du roi (това много под-
хождало за възвърналия се абсолютизъм, дори чер-
тичката на 1 e запазена). Той просто преоформил
антиквата на курсива на Гранджан, като засилил
съотношението между гредите в по-нова, кла¬
сицистична форма. Премахнал преходите между
серифите и гредите, увеличил силата на серифите
на С, Е, F, G, S и заменил капките на малкото s със
триъгълни серифи. Сменил местоположението на
дължините на цифрите 3, 4, и 5. В курсива новото j

123