Стоманеното перо e по-твърдо от обикновеното пти-
че перо и при натиск дава много по-студена, без-
жизнена и твърда линия. Редуването между тънки
и дебели щрихи e изрядно, но хладно.
Шрифтът англе се пише под наклон надясно от
45 до 55 градуса. Малките му букви са изградени
според една тясна, елипсовидно издължена буква
о. Горните и долните дължини са значително по-
големи от тялото на буквата о. Обикновено има
два начина на разпределба на полетата в четири-
линейната система за писане: при първия начин
горните дължини са с една трета по-големи от тя¬
лото на буквата, а при втория — се уголемяват дол¬
ните дължини.

Малките букви (особено при наборния шрифт) имат
силно развита линийки за свързване и са устрое-
ни така, че линийките за свързване на две съсед-
ни букви се пресрещат и съединяват на една трета
разстояние от основната линия за писане или съот-
ветно — от горната линия за писане.
Буквите Ь, f, h, k, 1 и дългото s завършват горе
с примковидни завършъци, конто в нашите първо-
начални училища наричат камшичета. Буквите g,
j, у имат такива завършъци надолу. Буквите d и
t нямат камшичета и горните им дължини завърш¬
ват отсечено доста по-ниско от линията на горните
дължини.

Равномерно сменящите се тънки и дебели линии и
геометричната успоредност между гредите на бук¬
вите на този непрекъснат ръкопис създават тягост¬
но впечатление, монотонно еднообразие.
Оформен в Англия и разпространен на континента
под името англе, този шрифт e достигнал и до на¬
шите училища.

Употребата на англето трябва да бъде пестелива
и да се съпоставя с тлъсти шрифтове, за да се създа¬
де игра между обемите и контраст между шрифто-
вете. В началото на XIX век Фирмен Дидо иБодони
създали добри образци наборен шрифт англе.
Художникът Васил Бараков оформи българските
букви в стил англе (таблица стр. 304).
От книгите — образци на италианските, френски¬
те, холандските, английските, германските и испан-
ските шрифтописци, ръкописните шрифтове на се-
демнадесето и осемнадесето столетие навлезли в
типографската практика. Въпреки трудностите при
претворяването на раздвижен ръкописен шрифт в
наборен в шрифтоливните били правени редица
сполучливи и несполучливи опити.
Ние знаем шрифтовете на РоберГранжон, на Пиер
Моро, на Флайшман и Розар, на Фурние, Казлън
и други автори. Много от тези шрифтове обаче
останали само характерни, модни или акцидентни
набори и не получили разпространението на рене-
сансовия курсив.

Виртуозната медногравюрна украса (фиг. 190) от-
начало била добавка към буквите, но постепенно
се развила като самостоятелно изкуство и широко
навлязла в оформяването на книгите през Роко¬
кото. Основното в тази украса e използуването на
една непрекъсната линия за оформяване на рамки,
винетки, плетеници или рисунки. Тази линия под
натиска на ръката върху перото, движено в пове-
чето случаи спираловидно, се превръща от фина,
нежна линия в плътна, тежка черта и чрез тази
игра на тънки и дебели спираловидни линии се
оформят линеарни плетеници със симетрично раз-
положени части или линеарни рисунки.

190. Виртуозна медногравюрна украса

\/Г

щ,-

AU NOM DU PEUPLE FRANÇAIS.

E G A LI T E ,

ЕІИ E R T E.

A>

4$

LESREPRESENTANS

D U P E U PL E,

: LNVOVP:S ,J COMMUNE-:-ГУН.-INCH i i-:,

_.. .

8

КЛАСИЦИСТИЧНА АНТИКВА

През XVIII век историята на развитието на худо-
жествените стилове на изкуството като че ли се по-
втаря. Опоре Фрагонар (Honoré Fragonard, 1732—
1806) продължил жанра на Вато, Буше (François
Boucher, 1703—1770) — митическите сцени на Пу¬
сен, а Грьоз (Jean-Baptiste Greuze, 1725—1805) за¬
местил Льо Нен.

Но във втората половина на ХѴПІ Еек под влия¬
ние на естетическите възгледи на германеца Йохан
Винкелман (Johann Joachim Winckelmann, 1717—
1768) за възвръщане към античността в изкуство¬
то, в Рим, а скоро из цяла Европа, отново се въз-
ражда Класицизмът. Пряк последовател и поддър-
жник на Винкелман станал живописецът Антон
Рафаел Менгс (Anton Raphael Mengs, 1728—1779),
а Давид по това време бил стипендиант в Рим. То¬
зи стил преди 90 години Еече бил пуснал дълбоки
корени във Франция по времето на абсолютизма.
Изкуството на предреволюционния период във
Франция отново обръща поглед към древността и
черпи своите сюжети от гръко-римската история, в
конто влага съвременни идеи и чувства. Художни-
ците се вълнували от високохуманните мисли за
гражданска доблест и правда. Те скъсват с безсъ-
държателните сладникави сюжети на Буше и по¬
ставят на изкуството по-велики чоЕешки цели — да
възпитава и издига духа на човека. Художниците

се борят картината да не бъде украшение и сюже-
тът да не служи за развлечение.
През 1785 година Жак-Луи Давид (Jaques-Louis
David, 1748—1825) излага картината си „Клетва-
та на Хорациевци", която става знаме на новия
стил — Класицизма. Наред с него работят Прю-
дон (1758—1823), Жироде-Триозон, Енгр и много
други. От Париж оформеният и укрепнал през Ве-
ликата френска революция Класицизъм се разпро-
стрял из цяла Европа.

Отново породилият се Класицизъм не закъснял да
окаже влияние върху стила на наборннте шрифто¬
ве. Както видяхме, появата му била подготвена от
антиквата от преходния стил през Барока и Роко¬
кото на Гранджан, Фурние и Баскервил.
Една фамилия, фамилията Дидо, която e създала
епоха в книгопечатането и шрифтооформяването,
завършила започнатия през XVII век развой на
класицистичната антиква и я довела до съвършен-
ство. Нейните членове — учени, гравьори, шриф-
толеяри, производители на хартия, печатари и кни-
жари — са се проявили във всички области на кни-
гопечатното изкуство.

Основател на тази знаменита печатарска и издател-
ска фамилия Дидо e Франсоа Дидо (François Didot,
1689—1757). Като открил през 1713 г. книжарница,
а през 1754 г. печатница в Париж, с много труд и

121