Q_y ímhicv (hmon hvdnint*
«¿\,t......Uià.........r c

Ui^

183. Летр ронд на Луи Барбедор, 1647 година

tibcddcffi] Ь i lfmп о -pv a % rßc~ L
V U X y y ÌZ>Z.>

qÂslu ma aRœ sçsJfrÇvapaprx

184. Летр италиек батард

y*

oíи/аut a ѵ&Сіс/поі-ипсе aus/S.

eli¬

cette СсиЛиж> tjtie/îcKts аресСсЛ

T

'xnLzJbui uvy^íútí. uÂtcc сбе-.
let Огсп feintez тис jaz
ctu югетлсіг /au^ôage , ¿v_ la -ркпСсъ au
СУгСл.. сЛишл-, ceceóle Ссылъилу Jui_

d'au.

en ujaae,,

185. Летр кул'е

uJay^ Cí^e m en/et^c- ¡£t,cernir dent,

завиване на дължините. Няколко букви — с, е, г,
s — имат особена форма.

Главните букви, както при печатния civilité, са с
различии наклони и претенциозно, виртуозно из-
писана форма.

Шрифтът ронд получил още името Екритюр ронд
финансиер (Ecriture ronde financière), защото бил
развит от писарите при френското министерство
на финансите.

Образци от него са оставили калиграфите Луи Бар¬
бедор в книгата си „Les écritures financière et ita-
lienne-bastarde dans leur naturel" — Париж, 1647 г.
(фиг. 183) и Луи Сенол (Louis Senault) в „Livre
d'Ecriture", Париж, 1668 година.
Шрифтът Летр италиен 6amapd(Lettre italienne
bâtarde, фиг. 184 и таблица стр. 302-а) e френско
претворяване на италианската канчелареска ба¬
старда. Той e курсив, наклонен надясно, и e писан
с по-тясно подрязано перо, понякога за главните
букви e използувано друго — меко перо. Изписва
се бавно, защото буквите са отделени една от друга
и не навсякъде се появяват линийки за свързване
между буквите.

Италиен батард има опростена форма на малките
букви, подобии на италианската канчелареска ба¬
старда. Обикновено горните и долните дължини на
повечето букви завършват без серифи или извивки,
гредите им са отсечени под наклона на перото, а
f, g, s, р,у са с извивки и завършват с точки.
Френският калиграф Пиер Моро (Pierre Moreau),
писар в Министерството на финансите, след като
получил привилегия от краля за печатар, създал
няколко свои печатни шрифта, като подражавал
изцяло съвременните ръкописни шрифтове.
Първият шрифт бил един ронд, който Моро употре¬
бил за отпечатване на дадената му от краля приви¬
легия в книгата „Енеида" от Вергилий. За същата
книга Моро изрязал в три степени друг шрифт —
италиен батард, с който набрал латинския текст,
френския превод и бележките. Третият шрифт на
Моро бил Батард бризе.

От френския ронд и италиен батард се развил
шрифтът Куле (фр. coulé — съединение, фр. cou¬
lant — подвижна халчица на връв). Той e характе¬
рен със своите завивки във форма на примка (клуп)
на краищата на горните и долните дължини (фиг.
185). В него се засилва връзката между буквите със
свързващи чертици, конто започват от долния край
на гредата и се отправят към върха на гредата на
следващата буква. От долния край на първата на¬
клонена греда на малките букви тип излиза тън¬
ка чертичка, която се отправя към горната част на
втората греда на m; и от втората греда — към
третата греда.

Куле се пише по-бързо и затова e изместил ронда
и италиен батард. По-късно италиен батард и куле
дотолкова са се уеднаквили, че мъчно се разли-

118

чават. Куле получил и други наименования: батард
куле (bâtarde coulée), екритюр куле (écriture cou¬
lee), курант у д'експедисион (courante ou d'expé¬
dition), експедие (expédiée) и други.
Куле със своите примковидни извивки послужил
като основа на по-късно оформения шрифт англе.
През 1749 г. Пиер Симон Фурние създал свой пе¬
чатен шрифт батард куле, а през 1753 година —
Жак Франсоа Розар.

На таблица стр. 302-Ь e показан един шрифт на Луи
Барбедор, писан „със свободна ръка", т. е. ръката
не се опира върху писмената плоскост, от което
шрифтът e получил вълнообразен ритъм.
В Англия поради консервативните традиции, за-
пазващи готичните форми на курсива, мъчно про-
никнали новите видоизменения на италианските,
френските и нидерландските курсивни форми.
Англичаните едва в началото на XVII в. създали
английска модификация на италианския канчела¬
реска чрез нидерландски образци и го нарекли
Ителиън хенд (Italian hand).
Ако сравним двата образеца от ителиън хенд на
фиг. 186 и фиг. 187, ще забележим малка разлика в
изграждане на буквата и в линийките за свързва¬
не. Обаче серифите на малките букви, леко накло-
нени през 1698, през 1709 г. в образеца на Шели
(Shelley) са вече много тънки и хоризонтални, успо-
редни на линиите за писане.

Гравюрната техника и тънкото меко перо отчасти
са подготвили още в началото на века новата фор¬
ма на класицистичната антиква.
Раунд хенд (Round hand, фиг. 188) e модификация
на френския bâtarde coulée, получена чрез нидер¬
ландските образци. Самото име показва, че шриф¬
тът e объл. Но облите букви са изградени в накло¬
нена елипса. Неговите успоредни греди, свързани
чрез еднакви по форма извивки, създават доста
хладен и сухо въздействуващ ритъм.
Мнозина изобретатели, техници и майстори на
шрифта са се опитвали да заместят бързо изхабя-
ващото се птиче перо с метално. Опити са правени
още в Рим. В Англия върху такова изобретение са
работили Пери и Мейсн. Алоис Зенефелдер, за да
може да пише върху своите литографски камъни,
си произвел през 1798 г. стоманено перо, като из-
ползувал пружина на джебен часовник. Производ-
ството на стоманени пера постепенно станало обект
на английската и немската индустрия. Неговият
вид, форма и писмени качества непрекъснато се
подобрявали.

Шрифтът Англе (english hand, lettre anglaise, an¬
glaise coulée, anglaise — фиг. 189 и таблица стр.
303) e произлязъл от френския летр куле, който пре-
търпял много видоизменения в Англия, отначало
чрез писане с птичето перо, а по-късно от нововъве-
деното в писмената практика фино, остро стоманено
перо, чувствително към натиск.

ѵ Уо U£ru Lanuruarnrciutnii
-nicùrioc dcbtnuLó, сгыад coi
jwnué côbcriscruz Ьатъг
scwimliœimaicrLbuô ali с

186. Ителиън хенд, Джон Еърз, 1698 година

187. Ителиън хенд, Джордж Шели, 1709 година

188. Раунд хенд

g/сМ^ЗЪ

189. Инглиш хенд

119