оШ(^0 $scßmr&s^iM?
тгторрптагггзмШуѵишхуухъл^)
181. Канчелареска модерна на Ван ден Велде, 605 година, или Lettre italienne chancelleresqiie
няват силно. Формата се разпграва. Извивките на
долнпте дължини на р и дългото s получават пре¬
тенциозно извита форма. Общата шрифтова карти¬
на става по-пнщна и усложнена.
Тук и в други творби вече проличават барокови
елементи, проявени повече като напъни за виртуоз-
ност. Канчелареска модерна се приема като преход
между ренесансовата канчелареска и бароковата.
В писарската практика и техника на калиграфнте
от края на XVI век и през целия XVII век се уста-
новява нов вид инструмент за писане, тъй нарече-
ното меко перо. Това птиче перо има остър връх и e
дълбоко разцепено по средата. Чувствнтелно към
натиск, перото пружпнпра и в завнснмост от на¬
тиска на ръката дава съвсем финн или много плът-
ни линии.
Шрифтописците използувалн формата на италиан-
ската канчелареска без съществени изменения, но я
пзппсвали с новия инструмент, като ръката умнш-
лено натискала пружиииращото перо, за да под-
чертае някои съставки.Общата конструкция на бук¬
вата не се изменила. Изменили се ритъмът и мя-
стото на дебелините в съставките на буквата, из¬
менил се изразът на буквата. Общият вид на шриф-
товата картина станал по-нежен, по-деликатен, до-
ри крехък, но малко хладен. В отделимте детайли
има изтънченост, елегантни преходи, замах в извив¬
ките, виртуозност и изящество на формата. Пра¬
вят впечатление аксантите—подчертаванията, на-
търтванията чрез надебеляване на щрихите на някои
части на буквата. Много характерен e силният на¬
клон на горните и долните дължини. Буквите по¬
степенно оформят черти за свързване помежду си.
Наред с мекото перо за развитието на шрифта през
XVII век важна роля изиграла и многоупотребя-
ваната нова репродукционна техника — медната
гравюра. Гравюрната техника дава други изразни
възможности—от съвсем слаби, тънки щрихи до
наситенн, плътни линии. Тази техника можела по-
пълноценно да скрепява и отразява формите на
буквите, писани с меко перо.
От този период можем да посочим трима нзклю-
чително надарени майстори на шрифта: нидерлан-
децът Ян ван ден Велде (лап van den Velde)— ав¬
тор на шест прекрасни книги, издадени между 1604
и 1623г.и французите Лука Mamepo(Luca Materot)
и Луи Барбедор (Louis Barbedor). Те са истински
артисти, виртуози-калиграфи. Творбите им носят
зряла и осмислена артистична форма на буквите.
Тримата постигат пълнота и сила на графичното
оформяне на буквата, изящност, широта на замаха,
ритъм в изтъняването и надебеляване тялото на
буквата. Композициите на отделните им страници
са любопитни. Авторите представят почти всички
модификации на употребяваните от края на XVI и
началото на XVII век ръкописни шрифтове, конто
познават детайлно.
Когато канчелареска преминала от дърворезбената
техника в медните плочи, чрез конто са били от-
печатани книги на шрифтовите майстори, там
чрез резеца и гравьорската техника тя придобила
нов характер на дуктуса на перото и получила раз¬
личии изменения. Буквата придобила изтънченост
и финес. Този вид канчелареска най-добре се раз-
116
вил във Франция, защото там намерил подходяща
среда: дворцова пищност, великолепие,преднамере-
на представителност; в литературния стил — из¬
тънченост на изразите, украса на речта, маниер-
ност. В изобразителните изкуства — сюжети с
пищни тържества и богати облекла. Те предразпо-
лагали и давали богати възможности да се развие
бароковия калиграфски стил.
Писането с меко перо и гравирането върху медни
плочи се развива най-силно във Франция. Франция
от своя страна била пример за подражаване в по-
литическо, военно и културно отношение от близ¬
ки и далечни страни. Най-силно влияние тя ока¬
зала върху Нидерландия. Вече в началото на века
Ян ван ден Велде ни предлага гравирани върху
медни плочи шрифтови творби с най-голямосъвър-
шенство (таблица стр. 301). Гравьорът на медните
плочи бил Симон Фризиус. Фиг. 181 ни показва
една канчелареска модерна, съставена от книгата
на Велде „Spieghel der Schrijfkonste", издадена в
Ротердам през 1605 година.
Едно видоизменение на канчелареска модерна e
Летр шанселереск плен (Lettre chancelleresque plei¬
ne). Птичето перо, с което френските калиграфи са
писали летр шанселереск плен, било съвсем тънко
изострено и дълбоко разцепено. Малките букви
станали още по-тесни и буквата прави впечатление
на по-висока. Разликата в дебелината между основ¬
ните и допълнителнитегреди на малките букви e
минимална. Цялата шрифтова картина e много фи-
но и отмерено написана, обаче за да се акцентрнрат
някои части на дължините или на самите букви, те
се надебеляват до тлъсти капки. Горните и долните
дължини са прекалено удълженн. Те надвишават
реда почти по два пъти и завършват с тлъсти кап¬
ки, с форма, подобна на удивителна (у Барбедор),
или са силно извити вляво и вдясно (у Матеро, фиг.
182). Всички букви имат линийки за свързване по¬
между си. От Италия заедно с курсивните наборни
шрифтове бил пренесен във Франция и ръкопис-
ният шрифт канчелареска (cancellaresca), който по¬
служил на френските калиграфи да развият наред
с местния френски готичен шрифт летр франсоаз
(lettre françoise) още няколко основни вида.
Като продължение на летр франсоаз можем да смя-
таме шрифта Ронд (Ronde). Той запазил основната
форма на летр франсоаз, писането с подрязано пе¬
ро, и дори запазил много готични остатъци — на-
чупване на някои отвесни греди и на някои кръглй
части на буквата. Малките букви са дребни, с от¬
весни греди и са отделени една от друга. Няма
свързващи линии.
В шрифта ронд преобладават големите междуредо-
ви пространства, защото горните и долните дължи¬
ни са прекалено издължени, като получили и ня¬
кои барокови украски — издължавания н силно
'мм m¿e сштшмш шт..
/*
-^ГГ //
de uu¿üuiL¿ ùwiAiMMtùu (цт,
182. Летр шанселереск плен на Лука Матеро, 1608 година
117