много тънки и тесни — от тях болели очите; лъс-
кавината на хартията заслепявала окото и го умо-
рявала.

С отпечатването на Вергилий (1757), „Изгубеният
рай" от Джон Милтон (1758), „Орландо буренос-
ният" от Лодовико Ариосто (1773) и други Баскер¬
вил издигнал националната типография. Той упо-
требявал хубав шрифт, гладка хромова хартия и
давал отличен печат, но в оформяването на книги
не използувал украсни елементи, а разрешавал
композицията на страницата само с букви и бели
пространства. Заради тези качества смятат Баскер¬
вил за баща на неукрасената, ала изящно оформе-
на книга. През 1758 г. Баскервил получил покана
от Оксфордския университет да изреже и да отлее
гръцки букви и покана за университетски държавен
печатар в Кембридж. Тази служба той заемал 9 го¬
дини, без да прекъсва работата в Изи Хил.
От печатарската професия Баскервил не e имал до-
бри доходи, а само високи разходи. Заборчлял,
уморен от печатарския занаят и недружелюбната
критика, той през 1766 г. предоставил използува-
нето на печатницата си на Робърт Мартин, бивш ие¬
гов търговски пътннк. Мартин отпечатал 5 книги.
В 1769 г. Баскервил отново подновил работата си и
до края на живота си (1775) издал общо 90 произве¬
дения и изрязал 13 антиква и 9 курсивни шрифта.
Подражателите му били Айзък Мур, Уйлям Мар¬
тин, Дидо и Бодони.

Следсмъртта на Баскервил известниятфренски пи-
сател Бомарше (Pierre-Augustin Carón de Beaumar¬
chais) купил всичките шрифтови материали на Бас¬
кервил, с намерение да издадесъбранитесъчинения
на Волтер. За да избегне цензурата, Бомарше пре-
несъл в крепостта Кел пред Страсбург своята
печатница, основал „Société littéraire et typogra¬
phique" и издал от 1785 до 1790 година 80 тома от
съчиненията на Волтер, първия том в 1785 и пос¬
ледний— през 1789 година. След тази дата той
отново се връща в Париж и започнал да поддържа
шрифтоливна до 1794 година.
След смъртта на Бомарше материалът остава не-
използуван. Дъщерята на Бомарше, мадам Дьо-
ларю, продава през 1818 на Пиер Дндо-стария всич¬
ки материали на Баскервил: 3000 пунсона от сто-
мана и матрици от мед, конто образуват близо два¬
десет и два различии шрифта антиква и курсив от
най-малката степен до най-голямата. Тези букви
Пиер Дидо завещал през 1822 г. на сина си Жюл
Дидо. По-късно, в 1839 г., преминаватвбратя Плон,
конто ги препродават в 1893 г. на шрифтоливеца
Бертран. В 1935 Дьоберни и Пеньо изкупили фон¬
да Бертран, състоящ се от 2750 пунсона, 3072 ма¬
трици на букви Баскервил. На 12 март 1953 год.
Шарл Пеньо направил дарение на част от пун-
соните на Кембридж Университи Прес. Факсими¬
лен (таблица стр. 298) e направено по наш макет

от оригиналните отливки от матрици, cera запазе-
ни в шрифтоливната Дьоберни и Пеньо, Париж.
Уйлям Мартин (William Martin), брат на Робърт
Мартин, чиракувал в шрифтоливната на Баскер¬
вил. Сръчен младеж, той скоро усвоил майсторст-
вото в изрязване на пунсони.

През 1786 Уйлям Мартин работи в шрифтоливната
на Джордж Никъл в Лондон. Скоро след това от-
крива своя малка шрифтоливна, в която изрязва и
отлива букви за прочутото издателство Булмърпрес
(William Bulmer&Co, Шекспирпрес).
Мартин умело имитирал буквите на Баскервил.
Изрязал множество антиква и курсивни шрифтове,
гръцки и ориенталски азбуки. Подражателството
съобразявал с вкуса и модата. През 1792 г. изрязал
една антиква, подобна на Баскервиловата, но на-
правените изменения я приобщавали към модата,
въведена от Фурние и Бодони. Това са малко по¬
тесни и по-тлъсти букви. Общата шрифтова карти¬
на e по-черна, по-тежка и тромава. Серифите имат
много слаб наклон и завършват горе и долу почти
хоризонтал но,а при u,v,w,y завършват съвсем хори-
зонтално. Отвесните греди са загубили стесняването
по средата и надебеляването към краищата и са
станали геометрично прави. Въздействуват хладно.
Друг подражател на Баскервил e Айзък Мур (Isaak
Moore). Мур изучавал златарския занаят в Бир¬
мингам. По-късно, в 1764, става директор на шриф¬
толивната на Фрай и Паин (Fry & Pine), уредена в
Бристол. Той ръководи леенето на букви и сам из¬
рязва пунсони. През 1766 год. издава един отлично
оформен специмен, в който са показани различии
степени на антиква и курсив, много добре конструи-
рани. Втората антиква на А. Мур e от 1768 годи¬
на. Макар много да наподобява антиквата на Бас¬
кервил, тя има своя прелест. Буквите са пропор-
ционирани много добре. Те са по-плътни от Бас-
кервиловите. Оста им e почти права, а серифите на
малките букви имат съвсем слаб наклон. Между-
буквеното пространство на малките букви e широко
и общата картина e светла. Отмерената чернота
предлага добра четливост.

В изграждането на формата има една приятна гра-
вьорска острота, която e смекчена от умелото, ле¬
ко изтъняване на главните греди в горния им край.
Това придава оптическа височина на буквите и гра¬
ция на формата (таблица стр. 299).
В 1766 Мур премества шрифтоливната от Бристол
в Лондон, а през 1776 г. излиза от фирмата.
Художникът Иван Кьосев построй буквите на бъл-
гарската азбука според шрифта на Айзък Мур
(таблица стр. 300). Той майсторски съумя да въведе
в стил, форма и пропорции българскитебукви, лип-
сващи у Мур. Обикновено мъчно приспособимите
букви У, Ф, Ч, Ш, Щ, Ъ имат задоволителна фор¬
ма, обаче буквите Д, И, Ю, м, ф и особено ц, ш,
щ се нуждаят от значителни подобрения.

114

Известният шрифтолеяр Винсънт Фигинс (Vincent
Figgins, 1776—1844) се интересувал от всички но¬
вости в шрифтооформяването. В неговите творби
не останала неотбелязана борбата между влияние-
то на Баскервиловите и Казлъновнте шрифтове.
Фигинс започнал кариерата си като чирак при
Джоузиф Джаксън (1733—1792) и постепенно ста¬
нал ръководител на шрифтоливната му. След
смъртта на Джаксън обаче шрифтоливната била
откупена от Уйлям Казлън IV. Фигинс бил при-
нуден да открие собствена шрифтоливна в Лондон
през 1793 година. Неговата антиква от 1792 г. e
подражание на Баскервиловата и Муровата.
По-късно Фигинс създава нови модерниформи на
ежиптиена и тлъстата антиква.
Една от тъй наречените „малки шрифтоливни" от
края на XVIII век в Англия принадлежала на
Джон Бел (John Bell, 1754—1831), известен изда-
тел и производител на хартия. При Бел работил
като изрезвач на щемпели Ричард Остин (Richard
Austin). Остин изрязал през 1788 под влиянието на
изрезите на фамилията Дидо от 1784 и на Джон
Баскервил един елегантен шрифт, серифите на кой¬
то в главните и малките букви вече са хоризонтал-
ни, обаче още се свързват с гредата чрез преходи.
Той разнообразил с чувство за мярка някои детай-
ли на буквите J, К, Q, R и к. Общо буквите са стес¬
нени, особено С. Курсивът e опростей, но кокетен.
Тази антиква, станала известна под името Bell
Antiqua, се счита за най-късната антиква от пре¬
ходния стил.

Религиозните борби, непрекъснатите войни, раз-
дробеността на германските княжества и замиране
на стопанството като последица от тридесетгодиш-
ната война попречили на Германия да развива
културата си и изкуствата паралелно със съседни-
те страни. Когато Прусия станала значителна дър-
жава, дори Фридрих Вилхелм имал отрицателно
отношение към културата.

От друга страна германското раздвоение между
антиквата и фрактура не допринесло за развитието
на формата на шрифтовете антиква.Предпочитани и
използувани били формите на счупените шрифтове.
В Германия формите на преходния стил на антик¬
вата и курсива били пренесени от печатаря Йохан
Готлоб Имануел Брайткопф (Johann Gollob Im¬
manuel Breitkopf, 1719—1794), който направо за¬
купил матрици и букви от Джон Баскервил и печа¬
тал с тях. Брайткопф създал по подражание свой,
германски вариант на преходната антиква, която не
се отличава с особена прелест и много напомня на
oeil poétique на Пиер Фурние. В каталога за шриф¬
тови проби на шрифтоливната на Брайткопф в
Лайпциг от 1789 г. са показани украсните букви
на Розар, няколко степени Баскервил антиква, а
до тях руски — антиква и курсив. В една страница

TANDEMaliquando, Qu
tes î L. Catilinam furent
audacia, fcelus anhelantem,
ABCDEFGHIJKLM

TANDEM aliquando, Quirites
Catilinam fur entera audacia,Je
anhelantem, pejlem patria nef arie n
ABCDEFGHIJKLM

180. Антиква и курсив на Баскервил, 1762 години

са показани различии степени латински букви за
титулни страници. Те са тесни, високи, построе-
ни по отвесна ос и серифите се свързват с пре¬
ходи, ала формата e нестабилна и безвкусна.
За да разгледаме ръкописните курсивни шрифтове,
конто са се появили през Барока и Рококото, и тех¬
ните по-къенн печатни видоизменения, ще трябва
да се върнем по време малко назад.
Установените през Ренесанса курсивни шрифтове
станали основа на всички новооформени курсивни
шрифтове от края на XVI и XVII век, но материа¬
лът, техниката и стилът оказали своето влияние.
Италианската канчелареска, като основна шрифто¬
ва курсивна форма, e изградена чрез широко под-
рязано перо. Формата на буквата запазва естестве-
ното редуване на тънки и дебели линии, получени в
зависимост от направлението на перото, което се
движи по конструкцията на буквата.
Чрез дърворезбената техника, поради характера
на изрязването, мъчно се осъществявала формата
на свободно написания калиграфски текст и фор¬
мата на изрязаните букви винаги била по-тромава
от тази на писания шрифт. При това дърворезбена¬
та техника има ограничени възможности да отрази
някои финн нюанси на перото.
Барокът от живописта и скулптурата преминал в
шрифтовото изграждане към края на XVI век. В
редица творби той вече бил заел своето място, на¬
пример в образците на Кресчи.
В книгата на Конрето дел Монте Регале (Conretto
del Monte Regale) „Un novo et facil modo d'impa¬
rare scrivere varie sorti di lettere...", издадена във
Венеция през 1576 г., e показана една Канчеларес¬
ка модерна. Тя e написана по-подвижно. Някои об-
ли линии са се огънали по средата подобно на об¬
ратно S, например — при буквата р. Редица горни
дължини изскачат в междуредията и се вплитат в
орнамент. Капките, с конто завършват горните и
долните дължини, стават много тлъсти и се накло-

115