ж

®

©
ж
©
ж

©
ж

ѳ
ж

©

©

©

©

©
ж
©
ж
©
ж
©
ж
©
ж
©
ж
©
ж
©

©

Text Romein op Paragon.

Lors qif Aspafie étoit concubi¬
ne d'Artaxerxès. On ne fauroit
lui donner moins de vingt ans à la
mort de Cyrus : elle avoit donc
foixante - quinze ans lors qu'un
nouveau Roi la demande comme
une grace particulière. z'ARUV Щ
ABCDEFGHIJKLMNOP
QRSTUVWXYZ/E.

J. M. Fleifchmao fculpfii. 1739.

ì®

m
m

l®

m

ы
l®

ï®

Text Curcyf op Paragon.

Aspa fia, qui efloit fort âgée, &
toutesfois tris-belle , qui avoit eflé
putain de fun feu frère. Darius fon
fis en devint fi fort amoureux, tant
elle efloit belle mnobflânt Г âge, qu'il

/E A BCD E F G HlKL NOP
О 11 S T V W X T Z и y

I234567890

J, ЛІ. ykiichman feulpiic. \TZO-

:®

^¿юООООООО<Х)0000<ХЮ<ХХ>0<Х)00<У)<ХІОО<ХХХ)<>Сѵуѵ'^*^

ШЖФЖФЖФЖФЖФЖФЖФЖФЖФЖФЖ«^

178. Антиквата на Флайшман, 1739 година

ма точност и чистота при отливане на буквите,
той употребявал контрапунсони.
Обикновено холандските изрези имат къси горни и
долни дължини и голямо око на буквата (п височи-
ната). Във Флайшмановите шрифтове окото e стес¬
нено. Флайшман e направил 70 различии шрифтови
изрези. Двадесет от тях са латинска антиква и кур¬
сив в различии степени и видове, конто не се раз-
личават много по форма (най-малката степен e диа¬
мант антиква). Останалитеса гръцки, немски, араб¬
ски, малайски и други шрифтове и нотни знаци.
Интересни са шрифтовете му, конто наподобяват
различии ръкописни шрифтове, обикновено писани
върху медните гравюри. Сравнени с френските, те
нямат широта на възгледа, а само елементарна еле-
гантност и прецизност.

По времето на Флайшман в Холандия работили бел-
гийските шрифтолеяри и шрифтооформители Жак
Франсоа Розар (Jacques François Rosart, 1714—26
май 1777)исинътму Матиас Po3ap(Matthias Rosart).
Жак Франсоа Розар e роден в Намюр, Белгия, то-
гава под влаетта на Австрия. Той открил през

1734 г. собствена малка шрифтоливна в Хаарлем и
работил самостоятелно, докато Еншеде обзавел
през 1734 г. своя шрифтоливна. Обаче Розар не мо-
жал да устои на конкуренцията на богатата фирма
„Еншеде" и постъпил на работа при тях. Изрязал
много антиква и курсивни, ръкописни и украсни
шрифтове. Антиквата на Розар не се различава
много от Флайшмановата освен по подчертаното за-
силване на дебелите и тънките греди, по заоблено-
етта на кръглите части и съвсем слабите преходи
между гредите и серифите. Вътрешната елипса на
О, Q и други e плавно изградена. Интересни са не-
говите украсни главни букви със сенки, показами
в таблица стр. 297, конто съвсем точно наподобя¬
ват неговите главни букви антиква..
Потиснат от чувството, че фаворизират Флайшман,
Розар напуснал „Еншеде" и открил в Брюксел през
1759 г. наново своя шрифтоливна.
Матиас Розар, известен гравьор, продължил де-
лото на баща си.

Най-изисканият английски шрифтописец и офор-
мител на книги Джон Баскервил (John Baskerville)
се родил на 28 януари 1706 г. в Сайон Хил, в ено-
рията Уулвърли, в графството Уърчъстършър. На
двадесет години Баскервил вече бил учител по пи¬
сане в Бирмингам и се занимавал с гравиране над¬
писи на надгробии плочи и паметници. Бирмингам-
ската централна библиотека съхранява рекламна
плочка, върху която красиво са гравирани следните
думи: „Надгробии камъни надписва, с който поже¬
лаете почерк, Джон Баскервил, учител по писане."
Буквите, с конто e изрисуван и гравиран текстът,
са прецизни и ясни антикви и курсивни букви. Те
подсказват, че Баскервил e бил вече подготвен за
да създаде прекрасните образци наборни шрифтове,
конто по-късно му донесли заслужената слава.
Ясно е, че тук двата занаята взаимно се допълва-
ли — калиграфското изграждане дало на буквата
изящната форма, а резецът на каменоделеца —
прецизното й и остро оформяване.
Третата професия на Баскервил била изработване
на лакови изделия. След 1736 год. тя започнала да
му донася добри доходи, той скоро забогатял и
купил имение край Бирмингам, което нарекъл Изи
Хил (лесен хълм, щастливо се живее).
Влечението на Баскервил към шрифта го насочило
през 1750 г. към типографията. Достатъчно замо-
жен, той си позволил да подготви в Изи Хил бавно,
в продължение на 6 години, Образцова печатница,
да създаде своя шрифтоливна, да нарисува, изре-
же и отлее собствен шрифт, за изпълнението на ко¬
ето привлякъл най-добрите изрезвачи на пунсони,
между конто бил Джон Хенди (John Handy).
Всички материали и съоръжения, необходими за
една добре обзаведена печатница — преси, каси,
дори печатарско мастило и хартия приготвял сам

112

редки случаи — под негово наблюдение. Пръв въ-
вел хромовата хартия.

Първите шрифтови проби от новата Бирмингамска
шрифтоливна били направени през 1752 година. То¬
ва са букви „достатъчно съвършени да задоволят
придирчивия вкус на Баскервил" (Т. В. Reed, 268).
Две години по-късно издава специмен, но отпечатва
с новия шрифт първата си книга Publii Virgilli Ма-
ronis Bucolica, Geórgica et Aeneis, едва през 1757 го¬
дина Бирмингам, в кварто формат (фиг. 179). Ней-
ното прекрасно оформяване, елегантният шрифт и
финият печат веднага спечелили славата на Бас¬
кервил. Тези изящни букви, както признавал сам,
са вдъхновени от Казлън, а някои елементи — от
холандците и Гранджан. Нежни по форма, но по¬
остри и по-фини в очертанието, те са ясно четливи.
В антиквата от 1757 г. Баскервил запазил широки-
те и кръгли букви, като направил редица измене¬
ния под влиянието на холандските образци на Ван
Дайк, на Гранджан, на Фурние, на Казлън и Шели.
Буквите О, С, G имат наклон на оста надясно.
В предговора към „Изгубеният рай" от Милтон,
Баскервил пише: „Овладян от безкрайното жела¬
ние да допринеса за тяхното усъвършенствуване,...
се помъчих да дам серия от шрифтове според оно-
ва, което аз схващах да бъде правилната им про¬
порция". В издадения от Баскервил през 1762 г.
специмен са показани нови антиква и курсивни бук¬
ви (фиг. 180). Оста при изграждането на кръглите
букви станала отвесна. Двете главни греди на бук¬
вата О са получили слаб натиск встрани по хори-
зоналната линия. Съотношението между тънките
и дебелите части на буквата e очевидно увеличено
около 1:5. Основните греди са плътни, допълнител¬
ните — тънки, нежни. Междубуквените простран¬
ства имат достатъчна белота. Междуредовите про¬
странства, благодарение на добре пропорционира-
ните горни и долни дължини спрямо окото на бук¬
вите, са добре и правят набора ясен и четлнв.
Серифите се свързват чрез преходни дъги с глав¬
ните и второстепенни греди. В главните букви те
са силно изтъкнати, а при малките букви b, d, h, i,
k, 1, m, n завършват горе със слаб наклон, по-ма-
лък от наклона на ренесанс антиква. Правата ос на
кръглите букви не съответствува на това наклонено
завършване на серифите. Някои отвесни и второ¬
степенни греди запазват слабо изтъняване по сре¬
дата си, а към края си се надебеляват и се свързват
постепенно със серифите (A, M, N, U, V).
Запазени са елементи от ренесанс антиквата: на-
клонени серифи, надебелявания на отвесните и хо¬
ризонталните греди, свързване на серифите с гре¬
дите чрез преходни дъги, а отвесната ос и силното
съотношение между тънки и дебели щрихи подска-
зва следващия етап на развитие на буквата. Този
етап на развитие ще наречем преходен или анти¬
ква от преходния стил.

PUB LH VI RG I LH
MAR О NI S

BUCOLICA,
GEÓRGICA,

E T

AE N E I S.

BIRMIXGHAMIAE:

Typls JOHANNIS BASKERVILLE.
M D С С LV11.

179. Антиквата на Джон Баскервил, 1757 година

Характерни букви от този вид са: свързващата чер¬
та на малката буква e e високо поставена и горната
част на буквата e стеснена (холандско влияние).
Панделката на малкото g не се затваря. Буквата R
има характерна опашка, която завършва отпред с
права черта с малък хоризонтален сериф. Тази фор¬
ма на R, развита от Жанон, e преминала в Англия
от Холандия чрез Кристофел ван Дайк (1667), упо-
требявана e от Казлън в 1725 г. и e завършена при
Баскервил. По-късно Фигинс при изграждане на
опашката на буква R я извива слабо навън и ли-
нията трепва. Опашката на Q завършва като коса.
Долната хоризонтална греда на E излиза напред
и прави буквата широка. Дъгата на J e плитка.
Пръв Луи Люс стеснил буквата О, а след него
Фурние направил същото. В по-късните си отливки
Баскервил стеснява буквата О и производните и и
дава тласък за изграждането и по елипсовидна ли¬
ния, което се развива като изграждащ принцип при
Дидо и Бодони (О се стеснява и става елипсовидно).
Съвременницитена Баскервил не одобрявали шриф¬
та му и намерили недостатъци: някои елементи
смятали като деформация, чертите на буквите били

13