ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ

abcdefghi j klmnopqrstuvwxy z

ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ

abcdefghijklmnopqrstuvxy^

176. Oeil poétique на Фурние от 1742 година

на музикалните знаци. Имал навика да предлага
цели гарнитури от своите шрифтове от най-малките
степени до най-големите заедно с курсива. От ан¬
тиквата имал различии изрези. Стесняването на
окото (тялото) на буквата, издължаването или съ-
кращаването на горните и долните дължини, уплът-
няването на дебелините и изтъняването на нежните
линии довело до голямо своеобразие на различните
изрези, конто той нарекъл petit oeil, oeil ordinaire,
oeil moyen, gros oeil, oeil hollandois, oeil serré и
oeil poétique.За тези шрифтове Фурние пише:„РеШ
oeil остава повече пространство между редовете на
шрифта, което го правят по-лек и по-грациозен, но e
по-уморителен за хора със слабо зрение. Oeil ordi¬
naire държи между очарователното и удобното; oeil
moyen има малко по-силно подчертан характер, кое¬
то го прави по-четлив, предимство, което още по-
ясно изпъква в gros oeil, но тъй като редовете му са
по-близо един до друг, страниците му приемат „един
по-материален вид" (un air trop matériel). За да ce
намали тази тежест, холандците са измислили да
правят тези видове шрифтове от gros oeil „спо-тънки
лица и по-удължени форми" (Updike, 262 I).
В каталога „Modèles des caractères", 1742, e пуб-
ликуван един тесен антиква шрифт, наречен oeil
poétique, изработен от Фурние, но Луи Люс го
упрекнал, че го e заимствувал от неговия type
poétique. Ако разгледаме подробно буквите на
romain du roi от Гранджан, type poétique на Люс и
oeil poétique на Фурние, ще видим, че влиянието на
Гранджан e по-силно и че Луи Люс няма основание
да спори, тъй като и двамата са черпили от Гранд-
жановия първообраз.

Новото в шрифта oeil poétique на Фурние от 1742 г.
(фиг. 176) e силното стесняване на главните букви.
Теса станали по-високи, по-стройни. В пропорция
височината на буквата преобладава една четвърт
над ширината и (например в главните О и М, конто
са сравнително най-широките букви). Серифите
са плътни прави линии, конто излизат отстрани
на главната греда толкова, колкото e ширината
на главната греда, без да се свързват чрез преходи
с нея. Само правият ъгъл на пресичането им e съв-
сем леко заоблен. Редовните букви, сравнявани с
главните, са още доста широки и имат малко око и

големи горни и долин дължини.Серифите на горната
част на главните греди завършват като наклонен
триъгълник под 45°, а долу — с хоризонтална ли¬
ния. В р и q серифът долу минава от двете страни
на главната греда. Съотношението между главните
греди и допълнителните e 1:4. Характерни саслед-
ните букви: А не завършва остро; J пада под шриф-
товата линия; M има отвесни главни греди; опаш-
ката на Q започва точно в средата и завършва на-
дясно остро; j завършва остро. В курсива буквите
к, К не са добре изградени — имат друг ритъм.
А буквата Z завършва прекалено ниско.
Изграждането на буквите e неправилно: а) в глав¬
ните букви оста e почти изправена, а в малките се
запазва наклонена — сие; б) серифите на горната
част на главната греда при р и q са изградени по
принципа на наклоненото перо, а долу — на пра-
вото перо. Както показва името, този шрифт e на-
правен за набор на стихове, понеже e по-сбит, съ-
държа повече букви и стихът не се чупи при малки
формати. Общо шрифтовата картина e по-светла от
тази на Люс поради високите горни дължини,
конто остават повече бяло пространство.
С изправянето на оста на главните букви и сери¬
фите без свързване с главната греда шрифтът oeil
poétique e нова стъпка в развитието на преход-
ната антиква.

Фурние достигнал най-големи художествени по¬
стижения и гравьорско майсторство в създадените
от него декорирани букви, където проявил богата
фантазия, изумителна сръчност и търпение. То¬
ва са украсени главни букви с цветя, със сенки,
перли и други подобии (фиг. 177), конто изработил
под влиянието на буквите, рисувани в медногра-
вюрна техника по титулните страници. Фурние ги
приспособил и изрязал за нуждите на печатарите.
Буквите, макар пищни и натруфени, са с особена
елегантност и изискан вкус. Към тях той създал
богати винетки с цветя и фигури, рамки, ъгли, ор-
наментални щитове и други типографски украси.
С този дял от творчеството си отговорил на изиск-
ванията на модата и стила на времето — Рококо.
Към средата на XVII век, след сключването на
Вестфалския мир с испанците, Холандия — една
малка страна с два милиона жители — станала

ПО

могъща световна държава. Нейната флота кръс-
тосвала СЕета и засенчвала големите държави,
като Испания и Англия, и им отнемала световните
пазари. Холандските търговски кораби достигнали
до Русия. В Америка холандците основаЕали
цветущи градове, тетъргували с Индия и завоюва-
ли Индонезия. От всички краища на света се сти-
чали към Холандия огромни богатства. Освен това
риболовството, манифактурата, корабостроителни-
те, захарните, хартиените, маслобойните и тютюне-
вите предприятия създали благосъстоянието на хо¬
ландците. По това време книгопечатането било
много силно развито. Шрифтовото дело намерило
благоприятна почва за развитие.
Още в началото на XVIII век Изаак Еншеде или
Енсхеде (Izaak Enschedé) основал в Хаарлем през
1703 печатница и скоро след това — нова шрифто¬
ливна, която изиграла голяма роля за развитието
на шрифта в Холандия. Синът на Изаак, Йоханес I,
разширил фирмата и я довел до предприятие с ев-
ропейска значимост, което съществува до днес
под името „Jon. Enschedé en Zonen".
В тази фирма са работили знаменити художници и
гравьори. В наши дни художникът Ян ван Крим-
пен (Jan van Krimpen) създаде за Еншеде велико¬
лепии шрифтови образци (виж таблица стр. 331).
В шрифтоливната на Еншеде се пазят множество
оригинални матрици и пунсони от шрифтооформи-
тели със световно значение.

Германецът, който има заслуги за издигане на хо-
ландското шрифтово оформяване Йохан Михаел
Флайшман (Johann Michael Fleischmann, 1701—27
май 1768) e роден в Нюрнберг. Там той изучавал
леярство и гравиране на щемпели при С. Хардвих
(С. Hardwich). Амбициозният момък, не намерил
къде да вложи труда си като шрифтов изрезвач, ре¬
шил да напусне страната. За кратко време останал
във Франкфурт, а след това почти четиридесет го¬
дини работил като леяр и шрифторезач в различии
шрифтоливни из Холандия —в Амстердам при Иза¬
ак ван дер Путте (Isaak van der Putte), в Хага при
Р. С. Албертс (R. Alberts) и X. Витверф (Н. Vyt-
werf). Когато се връща отново в Амстердам, той из¬
рязал своя първи шрифт Descendiaan Antiqua и
Kursiv, който продал през 1729 г. на шрифтолеяри-
те Воскенс (Bartholomaeus и Dirk Voskens). (След
три години — в 1732 новия си шрифт (Mittel)Augus-
tyn Antiqua и Kursiv и др. продал на Рудолф Вет-
щайн (Rudolph Wetstein). Флайшман бил обвързан
с договор при Ветщайн. На 9 март 1743 г. фирма¬
та Изаак и Йоханес Еншеде от Хаарлем купуват
Ветщайновата шрифтоливна. Заедно с нея пре-
минават и договорните задължения на Флайшман.
С тази фирма той работи до края на живота си.
Като всеки много прехвален приживе автор, Флайш¬
ман не e оставил особено значителни творби. Сла-
вата му се дължи повече на техническата му сръч-

177. Украсни страници от Пиер Симон Фурние

ноет и изобретателност в шрифтолеенето, откол-
кото на художествените му заслуги. '"Увличан от
своята виртуозност, той направил тънките греди и
серифите на буквите много тънки и финн, главни¬
те греди завършват с тънки прави серифи без пре¬
ходи, а серифите на тънките греди са с обли пре¬
ходи. Серифите на буквите С, E, F, G, L, S, Т и Z
тежат и не се свързват добре с гредите, изскачат на-
клонени встрани и външната им линия се счупва
под ъгъл. Това придава прост, еснафски вид на бук¬
вата. Флайшман изправил оста на О, подвел оста-
налите букви в тази конструкция и засилил разли-
ките между дебелините на главните и второстепен-
ни греди. Хоризонталните греди на E са тънки.
Вътрешната част на надебеляванията на буквите
О, С, Q, G правят впечатление, като че ли са начер-
тани с права линия. Буквите D, U имат четвъртито
изграждане в изкръглените си части, подобно на
Валбаум, както и наклонените части на К се свър¬
зват с отЕесната греда с чертичка. Обаче някои от
малките букви запазват наклонено държане на пе-
рото, например Ь, п, і, р, q (фиг. 178). За по-голя-

111