Изпълнението на образците за новите наборни
шрифтове било възложено на главния гравьор и
консерватор в кралската шрифтоливна Филип
Гранджан дьо Фуши (Philippe Grandjean de Fouchy,
1666—1714), който от своя страна приел за сът-
рудници Жан Александър (Jean Alexander) и Луи-
Рене Люс (Luis-René Luce).

Гранджан, сигурен в майсторството си, пренебрег-
нал образците, тъй като би било трудно няколко
милиметровата работна плоскост на пунсона да се
раздели на 2304 квадратчета, заел само принципа
на това геометрично ¡«граждане на буквите и
мъчно се подчинил на една административна запо-
вед: „За да се отличава кралската типография от
отливките за търговия, малката буква „1" ще бъде
отбелязана отляво с една малка водоравна черта."
Може би съставителите на тази заповед са имали
желанието да угодят на краля, като подчертаят
буквата „1" — началната буква на името му (голя-
мата L, подчертана, би изменила формата си).
През 1702 г. била отпечатана първата книга с но¬
вия шрифт, изрязан от Гранджан и наречен romain
du roi Louis XIV (антиква на крал Луи XIV).
Тази голямоформатна книга „Médailles sur les
principaux Evénements du Régne de Louis le Grand",
Paris 1702, e богато украсена с винетки и рамки,
направени от Верен (Вегаіп, таблица стр. 296).
Антиквата, изрязана от Гранджан за кралската
печатница (фиг. 172 и таблица стр. 294), e построе¬
на по отвесна ос. Буквите са широки, с достатъчно
междубуквена белота. Силно e подчертана разли-
ката между главните и второстепенните греди.
Съотношението им e 1:6. Външната линия на О и
Q e почти кръг, отгоре и отдолу слабо сплескан.
Вътрешната линия e построена особено: дебелина-
та на буквата e начертана със същия радиус, сло¬
жен отляво и отдясно по хоризонталната линия,
която минава през центъра.

За да се получи обаче стесняването на дебелина-
та отгоре и долу по вертикалната ос, използуван e
нов радиус от центъра до дебелината на буквата
и той e пренесен по вертикалната ос горе и долу.
Серифите горе нямат наклон, а завършватхоризон-
тално и са свързани с главните и второстепенните
греди с леки извивки. В буквите Ь, d, h, i, j, k, 1, e
характерно излизането на серифите от двете стра-
ни на главната греда. Малкото i e умалено главно
I, на което e сложена точка. Малкото 1 прилича на
главното I, но има отличителна хоризонтална
черта по средата си вляво. Малкото g e нежно.
Хоризонтално завършващите серифи, както и
силното подчертаване на разликата между щрихи-
те e първата крачка към класицистичните шрифто¬
ве, конто намерили най-смелото си оформяне при
Фирмен Дидо. В цифрите не e спазено единството
на изграждането. Хоризонталните линии при 2, 4,
5, 7 са дебели. Това показва, че при писането им

трябва да се върти перото. В някои от степените
(кегел) нулата e еднакво дебела навсякъде.
При курсива (фиг. 173 и таблица стр. 295) в букви¬
те О, Q, С, G оста не се наклонява вдясно, а остава
права. По нея се образуват тънките части на бук¬
вите, а при дебелите се получава едно размества-
не на натрупаната чернота по диагонал на нак¬
лона; те чуждеят.

Romain du roi съдържа 9236 пунсона, конто са
били гравирани от 1693 до 1714 г. Гранджан гра-
вирал двадесет и една степен, конто съдържат
2000 пунсона. След изрязването на буквите от Гран¬
джан Жожон написал книгата „Описание на книго-
печатното изкуство", илюстрирана от Симоно с мед¬
ни гравюри. Петдесет години по-късно Пиер Фурние
критикувал работата наЖожон и на комисията.Той
пише, че Жожон и неговите помощници увеличили
разделянето на квадрата на Жофроа Тори до 2304
малки квадратчета за главните антиква букви. Кур¬
сивните букви били изобразени чрез друг квадрат,
продълговат и наклонен,който търпи още по-голе-
ми подразделения. Това увеличаванена линиитеби-
ло безполезно за оформянето на буквите върху сто-
манения пунсон; при това буквитебили нарисувани
триста пъти по-големи от тези върху пунсона. За ра¬
ботата на Филип Гранджан Фурние заключава: „М.
Гранджан, един от първите артиста, като употребил
доста време след въвеждането на тези правила, за да
гравира шрифтовете на кралската печатница, се
установил на първото, което e да се съветва с очите,
върховните съдници на вкуса."
Луи-Рене Люс (Louis-René Luce), ученик на Гран¬
джан и зет на Жан Александър, прилежно помагал
при изрязването на romain du roi. Той наследил от
Александър длъжиостта главен гравьор на крал¬
ската печатница. Люс изрязал и отлял най-малката
степен дотогава, наречена la perle (5 пункта). От
1740 до 1770 год. сам изрязал 15 степени букви ан¬
тиква и курсив, наречени „types poétiques", конто
по доклад на Академията на науките Луи XV раз-
поредил да бъдат откупени в 1773 г. Тези букви
(фиг. 174) са подобии на Гранджановите и са изгра-
дени по почти права ос. Всички букви са удължени
и стеснени, с очебийна овалност на кръглите форми.
Междубуквените пространства също са стеснени,
от което общата шрифтова картина станала по-
сива. Серифите на главните букви са излезли от
двете страни на гредите толкова, колкото e шири-
ната на главната греда. Наклонът на горните се¬
рифи на малките букви e намален, той e почти во-
доравен. Серифите се свързват с гредите със слаби
преходи. Буквата J не излиза под долиата линия,
буквата M има наклонени странични греди, буква¬
та Q e със завита опашка, а малката буква j за¬
вършва долу с точка. Общо шрифтът изглежда по-
елипсовиден. Буквата 1 има отличителна черта вдя¬
сно, по инициатива или каприз на Люс.

108

Всички тези букви са представени в един „Опит за
нова типография", който Люс издал през 1771 год.
Скоро шрифтът бил забравен. Фурние издал подо¬
бен. В курсива си Люс e съобразил по-добре от
Гранджан наклона на буквите О, Q и на други
главни, но при малките букви а, Ь, с, d, e, р, q
наклонът не e съобразен.

През 1904 директорът на Националната печатница
в Париж Артюр Кристиан (Arthur Christian) решил
да осъществи дословно проектите на комисията
от 1693 година. Новият шрифт, наречен jaugeon,
изрязал добросъвестно, без видоизменения по
установените правила на комисията гравьорът
Жюл Хенаф (Jules Hénaffe) (фиг. 175).
Парижкият шрифтоливец и печатар Пиер Симон
Фурние-младият (Pierre Simon Fournier, le jeune,
род. в Париж, 15септ. 1712—8окт. 1768) e истински
сип на осемнадесетия век, през който пищността и
блясъкът на Рококото властвуват в изкуството.
Израсъл в семейство на шрифтолеяри*, младият
Фурние, след като изучавал рисуване при миниа¬
тюриста и акварелист Колсон (J . В. G. Colson), се
заел да гравира букви, винетки и типографска
украса. Започнал като гравьор на пунсони и ма¬
трици, той скоро открил собствена шрифтоливна в
Париж през 1736 година.

Фурние развил голяма практическа и научна дей-
ност, с която обновил типографското изкуство.
Първата му задача била да реформира типограф-
ската мериа система. Той изработил свои типограф¬
ски пунктове в тъй наречената система на Фурние,
конто публикувал за първи път през 1737 година в
„Tables des Proportions qu'il faut observer entre les
caractères", a по-късно ги доразвил (1742) и за-
вършил окончателно през 1764 година. Това e „пър-
вият сполучлив опит за математическо системати-
зиране на кегела на буквите" (Т. В. Reed, стр. 32).
Фурние написал редица книги, свързани с печа-
тарската практика и изкуството, като „De l'origine
et des productions de l'imprimerie primitive en
taille de bois", 1759, и „Disertation sur l'origine et le
progrès de l'art de graver sur bois", 1758 г. Издал
също своите забележителни „Modeles des caractè¬
res de l'imprimerie, Et des autres choses nécessaires
audit Art", 1742 год., и „Manuel typographique,
utile aux gens de lettres, et á ceux qui exercent les
différentes parties de l'Art de l'Imprimerie" в два
тома — първия през 1764 и втория — 1766 г., в
конто голяма част заемат образци от различии ан¬
тиква, курсивни, древни и модерни азбуки.
Съе своята гравьорска дейност Фурние продължил
делото на Гранджан, комуто дължи много за из¬
граждането на своите шрифтове. Като гравьор и
шрифтоливец, Фурние бил плодовит и богат с
хрумвания. Изрязал и отлял множество различии
азбуки — ирландска, готични, множество антиква
шрифтове, курсивни и други. Подобрил отливките

Nulle idée n'en approche. No
nos conceptions, au delà des
nous n'enfantons que des ato
réalité des choses. C'est une
tre est partout, la circonféren

172. Антиквата на Гранджан, 1702 година

Des -princes malheureux nourri
Les poussent au penchant ou ,
Et leur osent ¿lu crime aplanit
Détestables flatteurs, présent h
Que puisse faire aux rois la ■

173. Курсивът на Гранджан, 1702 година

ìc vaisseau s'entr'ouvre, tout per
Pangloss, de Candide ôc de с
qui avait noyé le vertueux Anal
nagea heureusement jusqu'au riv.
ôc Candide furent portés sur une

174. Антиквата на Луи-Рене Люс

est-ce autre chose que ces
choquent fortuitement? Si
cette rencontre la boule ne
obliquement; si son mou
clired, mais réfléchi; si elle

175. Антиквата на Жюл Хенаф

* Бащата на Фурние, Жан Клод Фурние (Jean Claude
Fournier) бил 30 години директор на шрифтоливната льо
Бе (le Bé), а брат му Жан-Пиер Фурние-старият (Jean
Pierre Fournier -l'aîne, 1706—1783) също бил известен
гравьор и шрифтоливец, който в 1730 купил шрифтолив¬
ната на льо Бе, богата с разнообразии шрифтове от Гара¬
монд, льо Бе, Гранжон, Санлек и други.

109