Dyck или Dijck, 1610—1670). Той работил дълго
из чужди шрифтоливни и едва през 1648 година ус-
пял да уреди собствена шрифтоливна. За „джобни-
те" издания на прославената издателска и печатар-
ска фирма Елзевир, чийто основател бил бившият
университетски книговезец Луи Елзевир (1540—
1617), били нужни дребнокегелни шрифтове. За да
бъдат малките букви четливи, доставчикът на букви
за Елзевирите Кристофел ван Дайк постъпил прак¬
тично, като увеличил окото на буквата. Така се по¬
лучила буква с остро око, заемащо голяма част от
дребния кегел и с къси горни и долни дължини.
Ван Дайк заел формата на Гарамондовите букви и
я пригодил към хоЛандския вкус. Изострил долни-
те серифи и засилил чернотата на буквите, като на-
дебелнл гредите им. Ван Дайк създал множество
различии шрифтове — антиква, курсивни, ориен-
талски и други, конто били продадени през 1681 г.
След ван Дайк Янзон допринесъл за издигане на
холандското шрифтооформяне. Антон Янзон (An¬
ton Janson, 1620—1687) e роден във Фриисланд.
Гравьорското изкуство изучил в Амстердам при
ван Дайк. Работил във Франкфурт и оттам се пре-
местил в Лайпциг, където открил собствена шриф¬
толивна в 1668 г. Антиквата и курсивът на Янзон
(таблица стр. 293) от 1670 г. са построени върху си¬
лен контраст между дебелините на главните и до-
пълнителните греди. Буквите са стеснени. Главни¬
те букви имат почти отвесна ос, само оста на буква
G се наклонява леко надясно. Малките букви са
запазили наклонената ос. Дъгата на главната буква
D e значително по-дебела от отвесната греда. Бук¬
вата G завършва долу с остро рогче, J e с капка, а
Q — с къса опашка. Хоризонталната греда на бук¬
ва Т e леко наклонена наляво, при това дясната й
част e по-дълга от лявата. Малката буква а има
силно извита горна част. Буква e запазва гарамон-
довския наклон.

Курсивните букви също имат силни контрасти
между дебелините на гредите. Тук дори e много
очебийна смяната на много тънки с много дебел и
греди. Характерно са заловени буквите a, d, n, г,
и. Средната греда на m e изместена вдясно. Бук¬
вите f, h, дългото s, s, v, w, y, z и 7, вместо със се¬

рифи, завършват с точка. И средната съединителна
греда на малката w завършва с точка.
Матриците на Янзон преминали в притежание на
Вилхелм Другулин, оттам в Д. Щемпел А. Г.
В Англия до средата на XVIII век шрифтовото из¬
куство било под влиянието на Холандия. Печата-
рите направо внасяли буквен материал или матри¬
ци. Джон Фел (John Fell) доставил холандски бук¬
ви за печатницата на Оксфордския университет.
ІІІрифтолеярът Джоузиф Моксън (Joseph Мохоп,
1627—1692) бил подражател на холандските гра¬
вьори.

Уйлям Казлън (William Caslon, 1692—1766) пръв
създал букви с подчертан английски характер, ма-
кар неговите шрифтове да са последните издънки
на закъснялата ренесансова форма. Първоначал-
ната професия на Казлън била гравьор по украся-
ване дулата и затворите на оръжията и инкрусти-
ране на сребро. Неговата сръчност обърнала внима¬
ние на печатаря Уотс, който му внушил да стане
гравьор на щемпели. По-късно Казлън работил за
шрифтоливната на Бартолъмю Клоус, а през 1722 г.
изрязал самостоятелно своята антиква по образец
на холандската антиква на Кристофел ван Дайк.
Казлън успял да предаде на своята антиква (фиг.
171) английски характер и вкус. Главните букви са
широки и някои са изградени по отвесна ос. Имат
силно изявени серифи, конто са свързани с гредите
със слаби преходи. Общата шрифтова картина e по-
мека. Буквата А завършва горе с вдлъбната дъга.
Буквата С има плътни серифи, който изскачат на-
горе и надолу като шипове в малките кегели, долу
завършва без сериф. Малките букви имат наведена
ос. Само някои букви правят изключение. Напреч-
ната греда на малката буква t e силно подчертана.
Докато буквите на антиквата са широки и приятно
пропорционирани, курсивните букви на Казлън са
силно стеснени, имат едро око и къси дължини.
Формата на серифите им e опростена. Те са без на¬
клон. С антиквата и курсива на Казлън завършва
развитието на ренесансовата антиква. Тази форма
била изместена от антиквата и курсива на преход-
ния стил, а по-късно — от класицистичната ан¬
тиква.

ABCDEFGHIJKLMNOPQRSTUVWXYZ

abcdcfghijklmnopqrstuvwxyz

1234567890

171. Антиквата на Уйлям Казлън, 1722 годт

7

АНТИКВА И КУРСИВ ОТ П Р E ХОДИ И Я СТИЛ
ПРЕЗ БАРОКА И РОКОКОТО

Седемнадесетият век e богат с разнообразие™ на
живописни стилове.

Абсолютната монархия във Франция затвърдила
своята власт и централизирала духовния живот.
Класицизмът, изграден върху рационалистическа-
та философия на Рене Декарт (René Descartes,
1595—1650) и кодифициран през 1674 година в есте-
тически правила от Боало (Nicolas Boileau-Despré-
aux, 1636—1711), става господствуващ стил в из-
куствата на XVII век. Негови корифеи в живопис-
та били Никола Пусен (Nicolas Poussin, 1594—
1665) и Клод Лорен (Claude Lorrain, 1600—1682),
конто черпят сюжети от древността.
„Разумът" станал върховен съдник на красотата.
Но в Европа наред с Класицизма се борят за гос¬
подство в изкуството Барокът и Битовият реали-
зъм. Този век изобилствува в противоречиви сюже¬
ти, идеи и мисли.

До хладната „красота" на Пусен, изградена от „ра¬
зума", застинала и погледнала далеч в древността,
далеч от настоящето, се нареждат мощните баро-
кови фор ми и движения на участниците в митоло-
гическите сцени и кермеси, като изпълват с дина¬
мична силакартините на фалмандеца Питер Паул
Рубенс (Piter Paul Rubens, 1577—1640).
На галантните празненства на Вато (Jean Antoine
Watteau, 1684—1721), в конто участвуват изтън-

чени люде, обиколени от пищност, веселие и без-
грижие, льо Нен (Louis le Nain, 1593—1648) e про¬
тивопоставил мъката и нерадостната съдба на на¬
рода, на чиито гръб тежат разхищението, лекомис-
лието и суетата на „знатните".
Разхищение на естетически форми, разхищение на
материални блага — това e XVII век.
Стремежът на издателите от средата на XVI, XVII,
XVIII век да разнообразяват книгите и желанието
им да догонят живописния идеал на времето довели
до внедряване на нов начин за илюстриране —
чрез гравюрата върху мед.

Гравирането върху мед като украса на вази, дома¬
шни съдове, накити и други предмети било познато
още в древността. Оттогава са запазени и множе¬
ство надписи, гравирани върху бронзови или мед-
ни плочи (например умбрийските).
Новото в гравюрата еизползуванетона вдълбания
чрез резеца нарез в медната плоча за отпечатване.
Подготвеното изображение се прехвърля с обратен
образ върху медиа плоча. Резецът дълбае с различ¬
но дълбоки и широки линии онези места, конто ще
бъдат черни — т. е. ще печатат (за разлика от дър-
ворезбата, където печатните плоскости остават ви-
соки, а белите полета се издълбават).
Така приготвена гравюрната плоча се намазва с ба¬
гра. Излишната багра се отстранява, остава само

105