*MÍ¡L.yavtJaMCunc*fAti¡te ^nötfifrt, «t-
f fernen &.- Ot»t-. ¿u-j $4. ^чліѵС &hmtnit,
tu. ferre*, С л«, Ссдн,Л- С. с' fcifCij $.wtíJf |>*В-
/67. Li'tfre françoyse на Робер Гранжон
к. •
fei 4u> äff vi [с : atohí four ta cvmnwbitc M>9
j£ocu9 Я"» ЪотіЪ>гл-> «ffre^»* ** в^иі / <5 ^4"**
fit, (існие aiifjt/ amtfüfc QS^t} <§ftf5*6<*—
2t <|Mtí&iM^ ^artucH«i / <|иі fwrroif («rViir-
<*r¿nbcmenf à ííwH^tft»- fcí ^cvftnnci/ (¡ли$
%i tei fchrl U nfu«*. «StaÄ^
5о5Ш-Х^СЗ- е»и_,«илтт ѴОЧоеі—£—.Oft-,«}
/65. Civilité на Айне Таверние
със силно заострен връх. При g, h, n — крайните
долни линии се подвиват, превръщат се в удължен
завършък под буквата като декоративна украса.
Това са характерни украси на буквата, завитки и
удължения, конто по-късно ще окажат влияние
върху творчеството на калиграфите от медната гра¬
вюра. Шрифтът e оригинален, но не отговаря на
френския народен дух. Преобладава акцентиране,
натъртване и преднамереност, липсва графичният
израз на плавната елегантна френска мисъл, ка-
къвто израз има в курсива на Гарамонд.
Гранжон учил и работил в Париж като книжар, пе-
чатар и шрифтоливец. Неговите ренесансови латин¬
ски, гръцки и ориенталски шрифтове се ценели
много. През 1556 г. той се преместил в Лион и след-
ващата година издал книгата „Dialogue de la Vie et
de la Mort" от Иноченцио Рингиери, превод на Жан
Луво от тоскански на френски. Това e първата кни¬
га, отпечатана с новия Гранжонов шрифт (lettre
françoyse, известен още под името „civilité"). Нови-
те букви направили силно впечатление, Гранжон
станал прочут и славата му преминала извън гра-
ниците на Франция.
Скоро Гранжон издействувал от Анри II една де-
сетгодишна привилегия (1557), която забранявала
подражаването на шрифта и печатането с него без
знанието на автора му. Привилегията обаче, както
и при Алдус, не успяла да предпази авторските пра¬
ва на Гранжон от подражатели. В Нидерландия се
появили първите подражания. Шрифтовиятизрез-
вач и печатар Айме Таверние (Ameet Tavernier) ce
опитал да предаде на Гранжоновите lettres franço-
yses нидерландски вкус (фиг. 168). С новия шрифт
била отпечатана през 1559 година в Анверс книга¬
та на Еразъм Ротердамски „La Civilité Puérile di¬
stribuée par petitz chapitres et sommaires".
Плантен, покрай Гранжоновите, създал и свой
вариант на тези букви.
В самата Франция също не закъснели да имитират
lettre françoyse. През 1560 година в Париж излязла
книгата „Civile Honéstete pour les Enfants, avec la
maniere d'apprendre à bien lire, prononcer et escrire"
от Жилбер дьо Калвиак, отпечатана от Филип Дан-
фри и Ришар Бретон.
След издаването на двете книги — на Еразъм и
Калвиак с lettre françoyse, последните приели по-
пулярното име lettre de civilité. По-късно Пиер Си¬
мон Фурние-младият в своя „Manuel Typographi¬
que" (Париж 1766) публикувал проби от шрифта
civilité под името „cursive françoise".
Друг забележителен оформител на наборни шриф¬
тове e Жан Жанон (Jean Jannon). Той изучил пе-
чатарското изкуство в Париж при Робер III Етиен
от 1607 до 1610 година. След това се установил в
Седан и работил за Седанската калвинска акаде¬
мия като печатар, гравьор и шрифтоливец четири-
десет и две години (1610—1658) с прекъсване от
шест години — между 1640 и 1646, през конто бил
в Париж, Кан и на други места. В издадения през
1621 година каталог „Espreuve des Caracteres nou¬
vellement taillez" Жанон показал своите новоизря-
зани антиква (фиг. 169) и курсив (фиг. 170), конто
имат за основа буквите на Гарамонд и курсива на
Гранжон, но носят редица изменения: Жанон по¬
строил малките букви, като разделил на равни ча¬
сти разстоянията между четирите линии за писа-
не и увеличил съотношението между дебелините на
главните и допълнителните греди в двете азбуки.
Серифите, сравнени с Гарамондовите, са удължени.
Наклоните на горните серифи на малкптс антиква
букви i, j, m, n, p са дъгообразно извити навътре.
В главните букви на курсива се забелязва слаб ен-
тазис под средата на главните греди. Те имат раз¬
личен наклон. Това още по-ясно се вижда в мал¬
ките букви, напр. при f и h, i и j, р и q и др. Кур-
сивните букви са стеснени и правят впечатление на
заострени. Различните наклони на гредите наруша-
ват ритъма в подредените една до друга букви. Бук¬
вите К, W и Z имат нови, но неудачни форми.
В Кан матриците на Жанон били конфискувани в
полза на държавното съкровище и по-късно били
предадени на основаната от Ришельо кралска пе-
чатница в Лувр. През 1691 г. директорът на печат-
ницата Жан Анисон ги инвентаризирал под назва-
нието „Caractères de l'Université", без да съобщи
името на автора им, което по-късно при една нова
отливка от тези матрици, направена в Imprimerie
Nationale, заблудило изследователите на шрифта и
тези букви били приписани на Гарамонд. Изследо-
вателката Биътрис Уорд под псевдонима Paul Веа-
102
ujon в 1926 г. чрез множество исторически справки
и факсимилета разкри заблудата и посочи истин-
ския автор — Жан Жанон. „Caractères de l'Univer¬
sité" били подражавани из цяла Европа.
Извън Франция шрифтовете с гарамондовска форма
намерили добър прием в Италия, където ги разпро-
странил самият Гийом льо Бе и печатарят Лоренцо
Торентино. В Испания ги употребявал Хуан де ла
Куеста (Juan de la Cuesta), който отпечатал в Мад¬
рид първото издание на „Дон Кихот" — 1605 годи¬
на. В Англия били употребявани от Джон Дей, а в
Амстердам — от Кристоф Плантен.
Французинът Кристоф Плантен (Christophe Plan¬
tin, около 1520—1589), който работил за издигане
на нидерландското книгопечатане и получил от ис-
панския крал Филип II титлата „архитипограф", e
роден в Сен-Авертен при Тур. Започнал като ко-
жар и книговезец в Кан и Париж, Плантен осно¬
вал през 1555 г. печатница и книжарница в Антвер¬
пен, а по-късно печатарско-издателско дружество.
Той издавал класиците, медицински и юридически
книги, библии и други литературни издания.
Плантен поддържал търговски и приятелски връз-
ки с всички знаменити печатари и шрифтооформи-
тели на века — Гарамонд, Гранжон, льо Бе. Оттях
купувал матрици или заръчвал оформяването и
гравирането на нови шрифтове.
Кристоф Плантен станал прочут със своята Biblia
polyglota, отпечатана на еврейски, халдейски, си¬
рийски, латински и гръцки език, излязла в осем
фолиотома от 1569 до 1573 година.
Зетът на Плантен, Ян Моретус (Jan Moretus,
1543—1610) наследил и разширил предприятието
заедно със синовете си. За Моретус e работил вели-
кият фламандски художник Рубенс: рисувал илю-
страции, проекти за корици, барокови рамки и
фронтисписи.
Френските ренесансови наборни шрифтове се раз¬
вили върху базата на италианските, но Гарамонд,
Гранжон, Санлек и льо Бе ги разработили и по¬
строили своите шрифтове с много вкус и специфич¬
на френска елегантност. Тази серия антиква и кур-
сивни шрифтове, известна под името гарамондов¬
ска, се наложила като универсален шрифт през
XVII век във всички печатници из цяла Европа.
Печатари като Егенолф използували направо ан-
тиквата на Гарамонд и курсива на Гранжон. Други
изрязвали подобии изрези, но с локално значение.
В Холандия обаче Гарамондовото влияние срещна-
ло противодействие от страна на народния дух и
традицията. По това време Холандия била в поли¬
тически и духовен разцвет. Тя изживявала закъс-
нелия Ренесанс. Великитетворци, холандците Рем-
бранд и Франс Хале и фламандците Рубенс и Ван
Дайк издигнали живописта на недостижима висота.
Републиката на съединените провинции станала
световен търговски център и убежище на прокуде-
eu dequoy fonder & fermir 1
grandeur de leurs geftes, ce
maffiue & folide. Ainiî font
piers iournaux du grand Alex
taires qu'Augufte, Sylla, Bruti
169. Антиквата на Жан Жанон
La Grace a1 ans sa feuille, Ò^ l'A
Embaumant les jardins Ò* les ai-
Mais, battue ou de pluie ou d'exa
Languißante elle meurt, jemlle à J
170. Курсивът на Жан Жанон
ните от съеедните страни свободомислещите умове.
Холандия се прославила с многобройните си печат¬
ници и шрифтоливни. Гравьорите преоформили в
народен дух френската Гарамондова антиква и
курсив дотолкова, че тя вече получила съвсем нова
форма, известна под името Холандска антиква. Хо-
ландското влияние се разпространило най-напред
в Англия, после из Европа и достигнало в начало-
то на XVIII век до Русия. Петър I завързал тър¬
говски и културни връзки с Холандия. В Амстер¬
дам били отпечатани много руски книги, а от Хо¬
ландия били изпратени за Русия типографски ма¬
териала По време на реформата, 1707—1710, ко-
като Петър I избирал нова графична форма за бук¬
вите на руската гражданска азбука, той предпочел
формата на холандската антиква.
Развитите до съвършенство през XVII век медно-
гравюрни шрифтоЕе оказали влияние при изграж-
дане формата на холандските наборни шрифтове.
Преди всичко холандските гравьори на щемпели се
отдалечили от дуктуса на писането за сметка на
гравьорската изтънченост на печатната буква. След
това, заради по-голяма четливост, увеличили висо-
чината на окото на малките букви (п височините)
и уголемили малката буква е. Наклонът на оста на
главните букви се изправил почти до отвесна ос,
докато малките букви запазили силния наклон на
оста. Хоризонталните греди на главните букви из-
тънели. Серифите станали по-тънки. Забелязва се
стремеж към общо стесняване на буквите и типич-
ната острота на холандските изрези.
Един от най-изтъкнатите холандски гравьори на
пунсони бил Кристофел ван Дайк (Christoffel van
103