зѵвал всички неговй теоретични знания за кра-
сотата, формата, пропорциите и постройката на
бѵквите. Като практик обаче се повлиял от фината
рисѵнка на антиквата на Йенсон и на Алдус от
1495 и от 1499 година. Преоформил ги, като вне-
съл значителни подобрения.
Съотношението между тънките и дебелите греди на
изрязаната от Гарамонд антиква e заето от Алдус
Мам уииус — то e по-контрастно, буквите са по-свет-
ли и по-стройни. Общо серифите им са по-къси и
по-добре се свързват с гредите. Обаче серифите на
главните букви са много по-дълги и заостренн, от-
колкото серифите на малките букви. В подробно¬
сти и в обща форма буквите на Гарамонд се ком-
бпнират и се свързват добре помежду си. Буквите
G, N, Т и Y са изградени по Йенсоновите. G има
къса отвесна греда, която завършва долу без рог-
че, цялата буква се наклонява напред. Обикновено
долният десен край на N завършва остро, но в ни¬
кои величини има лек израстък надясно, горе вля¬
во няма вътрешен сериф, а външният изскача зна-
чително навън. Хоризонталната греда на буквата Т
има серифи отгоре и отдолу. За формата на буквата
M e послужила Алдусовата буква М, обаче Гара¬
монд разширил горния й ъгъл, образуван от накло-
нените греди, за сметка на страничните две и из¬
дал силно напред серифите.
Нови форми са С, Q и R. Буквата С завършва с
малки серифи, конто затварят значително дъгата и.
Буквата Q има обратна ос, наклонена надясно. На-
пречната греда на буквата R e получила нова фор¬
ма — тя e права и долу завършва с хоризонта-
лен сериф. Буквата е, сравнена с друтите редовни
букви, e малка. Тя завършва с плитка извивка и
хоризонтална греда, като горната част на елипсата
леко се наклонява надясно. Тази форма Херман
Цапф нарича „характерна френска форма на буква
е". Отвесните греди на буквите b, d, 1 и D са леко
наклонени надясно. Горните серифи на буквата U
имат слаб, почти хоризонтален наклон. Другите
букви са подобии на Алдусовите.
През 1539 г. с декрет на Франсоа I шрифтолеенето
било обявено във Франция за самостоятелен зана-
ят. Гарамонд открил своя шрифтоливна и пригот-
вял шрифтове за миозина парижки и лионски пе¬
чатари, като Етиен, Грифиус, Васкозан, Вешел, а
също за антверпенския печатар, французин по
произход, Кристоф Плантен.
През 1539 г. френският крал Франсоа I назначил
Робер Етиен за придворен печатар по еврейски и
латински език, а след смъртта на Конрад Необар в
1540 година Робер станал придворен печатар — ty¬
pographic regius — и по гръцки език. За да обнови
печатницата с нови гръцки наборни букви, подкре-
пен от краля с голяма парична сума, той поръчал
на Клод Гарамонд да гравира пунсони и да напра-
ви матрици за гръцки букви. Работата протекла
мъчно. Да се наподоби ръкописното гръцко писмо
в екзактен наборен шрифт били нужни 1000 лига-
тури. Като първообраз за малките букви и съкра-
щенията на гръцкия курсив Гарамонд използувал
спеииално изготвените с изключителна елегант¬
ност ръкописи (фиг. 163) на Ангелос Вергетиос (An¬
gelos Vergetios,? — април 1569), сръчен гръцки кра-
снописец от Кандия, Крит, на служба в кралската
библиотека във Фонтенбло като преписвач. Глав¬
ните букви моделирал по азбуката на Ласкарис.
Главните букви са антиква, а малките—курсивни.
От 1540 до 1550 година Клод Гарамонд изрязал
1487 пунсона, от конто направил отливки на три
степени гръцки букви, получили наименованието
grecs du roi (фиг. 164). През 1543 г. Робер Етиен от¬
печатал проба alphabetum graecorum. Първата сте¬
пей — средната, наречена „gros romain", била упо-
требена през юни 1544 година за изданието „L'His¬
toire ecclésiastique" от Евсебиус. През 1546 година
бил отпечатан „Новият завет" във формат една шест-
надесета с малката степей или cicero, а през 1550
година с голямата степей или gros paragon била из¬
дадена същата книга във фолио формат.
Заради красотата си тези букви били наречени ге-
gii typi graeci. Пунсоните ce пазели в Сметната па¬
лата заедно със скъпоценностите на короната.
Освен гръцките букви от 1543 до 1545 г. Гарамонд
гравирал две степени антиква курсив. Той изпол¬
зувал за образец, както сам признава, курсива на
Алдус. Новият курсив на Гарамонд (фиг. 165) e
гиздав, елегантен и деликатен. Буквите, оптично
неправилни, са оформени с игрива и жива линия,
като са противопоставени несиметрични форми с
различно направление. Тази наситена с артистично
чувство азбука e типична за френския дух. Гара¬
монд нарекъл своя курсив glossa. Той e дребен
шрифт, често употребяван за бележки по белите
полета на книгата. За първи път e употребен през
1545 година в книгата „Pia et religiosa".
Втората стелен — по-едра, също e повлияна от Ал¬
дус. Употребена e в книгата на Цицерон „Opera".
Антиквата и курсивът на Гарамонд са най-сериоз-
ното постижение на френския творчески дух в
шрифтооформянето през Ренесанса. Буквите на
Гарамонд изместили всичките дотогавашни изрези
и станали стандартно писмо в Европа, дори до
днешни дни. Гарамонд починал на 81 година. Го¬
ляма част от матриците преминали в ръцете на
Плантен. Подражатели и продължители на делото
на Гарамонд били: ученикът на Гарамонд Гийом
льо Бе (Guillaume le Bé, 1525—1598), Робер Гран-
жон (Robert Granjon) и Жак дьо Санлек (Jacques de
Sanlecque, 1573—1648).
Германският печатар Егенолф издал през 1592 г.
шрифтови проби с букви на Гарамонд.
Робер Гранжон изрязал през 1543 г. един велико¬
лепен с виртуозни калиграфски качества френски
100
ренесанс-курсив (фиг. 166), който доскоро се нрп-
писвал на Гарамонд. Главните букви на този кур¬
сив са силно наклонени, някои от тях имат кали¬
графски вариации. Те са добре пропорционирани и
се свързват по форма и ритъм с малките букви.
Гранжон оставил един интересен наборен курсивен
шрифт, който по форма се причислява към бастар-
дните шрифтове, но ние, въпреки че се отклоня-
ваме, ще го разгледаме тук.
Патриотични подбуди довели Робер Гранжон до
идеята да изреже и отлее печатен шрифт, който да
се отличава от шрифтовете на другите народи, и
когато се сравняват „френските букви" с тези па
другите нации, те да не отстъпват по нищо.
По това време във Франция и навсякъде в Европа
били широко разпространени ренесансовпте курси¬
вни печатни шрифтове, но Гранжон, въпреки че сам
изрязал великолепен курсив, ги считал за италиан¬
ски, и се върнал с около 100 години назад и заел
от ръкописите на канцелариите буквени форми с
готичен характер — френска бастарда, който бил
употребяван още през XVI век.
Буквите на канцеларските ръкописи с френска бас¬
тарда „lettre françoyse" са писани с меко птиче пе¬
ро, с косо подрязан тесен връх. Мекото перо, чув-
ствително към натиск, позволява на пишещия сво¬
бодно да преминава от нежни щрихи към силни на-
дебелявания и изтънявания. Необуздани движения
на ръката със замах подчертават някоя част на бук¬
вата, за да я завършат с тънки нежни съединения.
Надебеляванията действуват като акцента и носят
нещо изненадващо, но същевременно правят обща-
та шрифтова картина нечетлпва, заплетена.
Гранжон използувал тези закъснели по стал ръко-
писни букви и ги претворил в по-сбит и изправен
печатен шрифт. Както споменава, той сам ги рису-
вал, гравирал, отлял и ги нарекъл „lettre françoyse
d'art de main" (фиг. 167).
Подредени, тези печатни букви действуват като ръ-
кописна страница. Общата шрифтова картина не
протича плавно. Редуването на едри, силно надебе-
лени букви веред ситните редовни букви накъсват
страницата и я правят неспокойна и мъчно четлива.
Общо шрифтът e построен отвесно, обаче редица
букви имат различии наклони. Главните букви А,
M, N, S са наклонени напред, наляво. D, L са нак¬
лонени надясно, а останалите главни можем да счи-
таме, че са отвесни. Тялото на буквата d има от¬
весна постройка, но горната дължина e сило на-
дебелена и стремително изскача наляво, ѵ — също.
Това сменяне на наклона показва, че принципът на
изграждането e непостоянен.
Редовните букви f, дългото s са отвесни, силно на-
дебелени. Силен натиск по средата на буквата раз-
тваря мекото перо, то дава много тлъста линия и
веднага след преминаване на долната редова ли¬
ния натискът отслабва и долният край завършва
163. Ръкописът на Ангелос Вергетиос
¿ÒV. Q.Ç7Tép уіф ¿V 7DÍC CLM.01Ç 70
W$t7WV ¿UJäürW cPtdjpílV (jcWTTt yt^>
'mg), oviZi) J6j 7гоЛіѵ dc, a>v тгухАіпщ
XU ТПрі %Ь1Ш /ULÛtMoV, Ti Tí chdL-
>l \ » J p o» \
164. Grec du roi на Клод Гарамонд
hoc dignißimum ас utile problema diffoìuatur,
enter tradidijje uidetur.tametftGrœcorum Quai
diphiloßophi atque mathematici3ut illud explica
hi duplicano dicitur3uarüs acßubtilibus admodi
neos proportionales tentarint exprimere. Que
Kßcalonita Archimedi* interprete, & Georgi
fingulorum cxpofuerunt adinuentiones , coli
Nullusßquidem eorundem Grœcorum authoru
¿juirendis eiufcemodi Unas proportionalem\
165. Курсивът на Клод Гарамонд
c?{Vf ар er Hit os Çuum. A carcere сЗ" indie it
v ¡tjTÙycûV,Kvgj.í о 7Г0ЦС/u.isßi
uancationempopuli вЖ«plagafuit ei.St
tur am ei hí, &' снт diuitein A4ortefua:6
nonfecerit,Nec dolmfuerit in ore еіш. Je.
conterereeum &&grotnre_jßciteum:Qn
crificmmpro delicio оАтта eins. «os
166. Курсивът на Робер Гранжон
101