Алдус починал на 6 февруари 1515 година. Дока¬
то пораснетригодишниятПаулус Мануциус (1512—
1574), печатницата управлявал Торезани. Едва през
1533 година Паулус поел работата на баща си.
Алдус II (1548—1597), сии на Паулус, се занимавал
повече с наука, отколкото с издателство. С Алдус II
фамилията Мануциус прекратила дейността си.
През 1516 година Франческо Грифо изрязал нов,
трети курсив, с който печатал книги в собствената
си печатница в Болоня.

Курсивът, като печатен шрифт за набиране на це¬
ли книги, се появил в началото на XVI век и вла-
ствувал в цяла Европа до края на века.
Във Франция, Холандия, Испания, Англия и Гер¬
мания курсивът намерил широк прием в творбите
на отличните печатари, като Себалдус Стриблица
(1510),Гийомльо Руж (1512), Йохан Фробен (1515,
фиг. 159),СебастианГрифиус,Симон дьо Колин( 1528).
В полиграфическата практика под курсив разбира-
ме леко наклонени надясно букви, по произход ан¬
тиква, по-сгъстени и почти винаги свързани помеж-
ду си, наподобяващи ръкописно писмо. В цялост-
ните шрифтови гарнитури курсивът съпътствува
винаги съответната антиква форма.
Художничката Олга Йончева оформи българските
главни и малки букви, показани в таблицата на
стр. 291, в стал ренесанс курсив.
Всички опити да се състави курсив от готическите
шрифтове останали несполучливи.
Наименованието курсив се употребява у нас, в Съ-
ветския съюз, Германия и други страни. Италиан-
ците го наричат corsivo, обаче французите — itali¬
que, англичаните — italic и чехите — italika.
Различаваме два вида италиански курсив. Първият
вид e разгледаният вече курсив на Алдус и Грифо.
Вторият вид изобретил известният калиграф Ви¬
чентино. Лудовико Вичентино открил през 1524 го¬
дина печатница в Рим и издал в продължение на
три години няколко томчета — напечатани с много
хубав курсив. Печатният курсив на Вичентино от
1524 г. e гравиран от Лаутицио Перуджино (Lau-
tizio Perugino) в Рим. Курсивът e почти копие на
калиграфските букви канчелареска от книгата „La
operina". Този курсив e различен от курсива на
Грифо, направен за Алдус през 1501 г. По размер e
по-голям, по-остър, по-тесен и по-светъл (фиг. 160).
Главните букви все още нямат наклон и не се свър-
зват с движението на малките. Някои запазват
своеобразната си калиграфна форма. Свързаните
линии на малките букви а, т, и, и достигат или за-
почват от средата на съеедната отвесна греда.
Характерното за курсива на Вичентино е, че отвес¬
ните греди на горните дължини на малките букви
са почти прави, но завършващите части на букви¬
те Ь, d, f, h, 1 и деойното s Еместо серифи имат не-
що като байрачета. Създават впечатление за голя-
мс движение и за наклон едясно.

Във втория шрифт от 1526 година Вичентино изо-
ставил байрачетата на горните дължини на буквите
и ги заменил с наклонени триъгълни серифи (фиг.
161). Шрифтът e по-едър, по-спокойно и остро офор-
мен. В общи черти той се възвръща към Алдусо-
еия курсив.

Вичентиновият курсив бързо се разпространил. В
родния му град Виченца с този курсив Птоломео
Яниколо (Ptolomeo Janicolo) издал произведенията
на Трисино. Римският печатар Антонио Бладо го
копирал. Същото сторил Франческо Марколини
(Francesco Marcolini) във Форли. И в чужбина не
пропуснали да копират курсива на Вичентино.
Освен употребявания от Симон дьо Колин Алдусов
курсив той изработил втори вид курсив според
ВичентиноЕия (1528).

Понятието Антиква, употребявано в печатарската
практика и научните трудове по шрифта, e сборно.
То обема в себе си два главни вида букви, различ¬
ии по отношение наклона на оста си. 1. Ренесансо-
ва антиква — букви с наклонена ос. 2. Класици-
стична антиква — букви с отвесна ос. Обаче наиме-
ноЕанието за понятието антиква в различните стра¬
ни не e едно и също. Названието антиква се употре¬
бява главно в Германия, в Чехия, в България и
други. Във Франция употребяват името romain, в
Италия — romano, в Холандия — romein, в Ан¬
глия — roman. Когато се групират шрифтовете по
наклона на оста, различаваме: ренесанс антиква,
в противовес на класицистичната антиква.
В Италия наричат ренесансоЕата антиква romano
antico, romani antichi срещу romani moderni — кла¬
сицистичната антиква. Във Франция—elzevir сре¬
щу didot; в Англия — old face, medieval срещу
modern face.

Някои наименования са дадени случайно. Напри¬
мер Елзевир с нищо не e допринесъл за създаване
на формата на ренесансовата антиква освен с при-
даване финес на формата и. Наименованието medie¬
val (от лат. medium aevum—средновековен), e да-
дено от англичаните през деветнадесетия век пора¬
ди погрешно определяне времето на съетавянето на
шрифта ренесанс антиква.

Под името Ренесанс антиква ще разбираме сбор¬
ного название на всички печатни шрифтове, чиито
форми са изградсни по наклонена ос.
Олга Йончева оформи шрифта Ренесанс антик¬
ва — главни и малки на таблица стр. 350.
В развитието на ренесанс антиква различаваме два
характерни периода, конто лесно можем да разгра¬
ничим според формите на двете букви — e и М.
През първия период, застъпен от творбите на пе-
чатарите преди Алдус Мануциус—А. Руш, да Спи¬
ра, Йенсон, Ратдолт и други, буквата e има накло¬
нена напречна черта. Буквата M горе завършва със
серифи навън и навътре. Горните дължини на мал¬
ките букви се изравняват с височината на главните

98

Ç Quis credidit Auditui- noftro: &
uelatumeíljEtafcenditíicucviro-ulturri
radix de cerra deferti: Non erat forma ei,

162. Антиквата на Гарамонд според специмена на Егенолф, издаден '1592 година

букви (последимте в да Спира са по-високи). Този
вид антиква наричаме Венецианска антиква.
Най-добър образец от нея ни e оставил великият
французин Николаус Йенсон, 1470 година.
Алдус Мануциус, преди да установи окончателния
вид на своята антиква, употребил форми и пропор¬
ции, близки до тези от антиквата на Йенсон. Обаче
шрифтът от 1495 г., с който той отпечатал книжката
на Бембо, e преход между венецианската антиква
и антиквата от втория период.
Вторият период на ренесанс антиквата, чиято окон-
чателна форма изрязал Франческо Грифо за Алдус,
употребена в книгата „Сънят на Полифилус" (1499),
се характеризира с намаляване височината на глав¬
ните букви спрямо височината на горните дължини
на малките букви, окончателното оформяване на
малката буква e с хоризонтална напречна линия и
премахване вътрешните серифи на буквата М. При
главните букви има стремеж към по-детайлно напо-
добяване на буквите на старите римски епиграфски
надписи. Обикновено тази антиква наричат Алдин-
ска антиква, или полифилус-шрифт на Алдус.
През XVI век в шрифтового изграждане не стават
съществени промени. През този период се затвър-
дяват и доразвиват формите на ренесанс антиквата.
От откриването на книгопечатането, с малки про¬
мени в изграждането и, тя властвува до средата на
XVIII век. От откриването на книгопечатането от
Гутенберг до 1500 г., така нареченото „люлчено вре-
ме" на книгопечатането (incuabulum), в Германия
били съетавени 2000 различии видове шрифт, а в
Италия — 1500. По-късно се наплодили толкова
много печатници, та се появил новотрасъл — пъту-
ващи печатари. Обаче шрифтооформяването запада
поради строгого диференциране на печатарския
труд — на печатари, на шрифтолеяри и на шрифто-
изрезвачи. Липсвала единно насочващата воля на
специалист във всички отрасли на книгопечатане¬
то, каквито били специалистите Гутенберг, Йен¬
сон и други.

Когато Гийом Фише избрал антиквата като печа¬
тен шрифт за първата отпечатана във Франция кни¬
га, той, убеден в силата и красотата и, проявил
удивителна далновидност на хуманист, предричащ

разпространеннето и. Макар неговият почин скоро
да бил забравен и изместен от готичните шрифтове,
антиквата се появила отново заедно със закъсне-
лия френски ренесанс.

Франция изживявала по време на управлението на
Франсоа I (1515—1547) своя златен век на типо-
графията. За изднгане на книгопечатането и книго-
издаването важна роля e изиграла издателската
фамилия Етиен, основана от Анри Етиен (Henri
Estiennne, около 1470—1521).
Жофроа Торн обновил френската печатна книга и
въвел Еенецианската антиква, но неговият ученик
Клод Гарамонд (Claude Garamond, 1480—декември
1561) създал най-прекрасните френски и европей¬
ски шрифтове, конто не загубили чара си и до днес
(фиг. 162 и таблица стр. 292).

През 1531 и 1532 година четирима печатари—Симон
дьо Колин, Робер Етиен, Антоан Огерои Кристиан
Вешел — едновременно печатат с антиква, сходна
на Гарамондовата.

Приликата между буквите на Дьо Колин и Робер
Етиен можем лесно да си ебясним чрез роднински-
те им връзки. Дьо Колин се оженил за вдовицата
на Анри Етиен и придобил печатницата му, а синът
на Анри — Робер Етиен (или Robertus Stephanus
1499—1588)—отначало помощник на втория си
баща, скоро (1525) открил своя печатница. С женит-
бата си за Перет Бадиус, дъщеря на прославения
парижки печатар Йодокус Бадиус, Робер придо¬
бил печатницата му и разширил СЕоята.
Пропорциите и формите на буквите от двете печат¬
ници са много близки. Само няколко характерни
елемента ги отличават. В Дьо Колин извивката на
малката буква а започва с права черта и се скачва
под ъгъл с извитата си дол на част, докато у Робер
Етиен тази извивка e обла. Съединителната черта
на малката буква e в Дьо Колин e наклонена на¬
дясно. Горната част на главното С у Робер Етиен
се наклонява напред и прочее.
Някои автори считат, че буквите на горните чети¬
рима печатари са изработени от Гарамонд.
Печатар, гравьор, шрифтоливец и издател, Клод
Гарамонд e най-големият шрифтов художник на
своето време. Ученик на Жофроа Тори, той изпол-

99