CEOR.
P hillyrides chiro}\,kmytkdomus\; UeUmptts»
> ¿uitetinlueem¡lygis emiffAtenebris
P dlliddTifiphone,morbosagt dnte,metumfagt
I ncp dies duidumfuro^ns caput dltius effirt,
В dldtu pecorum,etcrebrismughbus dtnnes,
A rentcsct; fondtit ripa^llestyjupini'
I ¿т'ф atteruatim ddtftrdQfm,atci; dgigrdt ipfis.
I n/tabuli f,tu'r pi Sldpfacudduerd tabo,
D onec hnmotè N ¿mne
A ut mdisdbolerepotefttdut umore fldmma* N e с fondere quidem morbo,illuaie'c^ pere fa V ellerd,necteldspoffitM dttingrepunes, V erutn etiam muijòspquis tentardt amtebis, 158. Курсивът на Алдус-Грифо, 1501 година gclicd пАгглйопс, quic nonfolum ddfert obleäxtic/ 159. Курсивът на Фробен, 1521 година (1523—1524) A'ECDEFGHIKLM aocaefannimno y a r s 160. Първият курсив на Вичентино, 1524 година V tgemini ínter fe reges albus^ue, niot 161. Вторият курсив на Вичентино, 1527 година Така започнала системната и неуморна издателска Първите книги на Алдус са отпечатани с шриф¬ 96 показват връзката им с рпмските епиграфски над¬ Две години след това се явили първите подража¬ ано (Balthazard da Gabiano). Особено последният e „Оставаше им да издават погрешно машите книги Щото тази постъпка да не причини вреда на хо- Cera печатат в Лион (доколкото зная)с шрифт, твър- 97
A rdentespdpuUtatc¡¡ vmmundus olenáafndor
M embrdßauebdtur,neclonovdemdemordnd
T empor etcontacbs Artus facer ignis edebdt»
пет ànimi uacuì , aut utiìitdtem di uitum bdne tem/
pordridm,uerum ctidm ncceffdrid ф ad иеглт pietà,
tem, fine qua nono confequitur ¡eternxm ftdutemt
uitcecfc bnnwrtcxliì тщнт intcrituram fcìicitatcm.
NOTQTIST VX YZ
Çtsltuyxjz&rU
P ro laude oppoßti certent bicolor ibu s с
D iute Seriades Nymphe certamina i
С ar minibus prorfus uatum illibata pr i
дейност на Алдус. В продължение на 20 години
той непрестанно търсел в монастири и библиотеки
оригинални, неиздаденп класически ръкописи и
за негова чест — от 126 произведения, отпечатани
от него, 28 са editiones principes — първи издания,
направени по непубликувани стари ръкописи.
За да подреди, редактира и коригира изданията
си, Мануциус събрал в дома си най-учените люде
на века. Този кръг нарекли „Нова академия" или
„Aldi Academia". Между приятелите на Алдус били
Еразъм Ротердамски, Конрад Целтиус и други.
Освен заслугите като издател Алдус има и огром-
ни заслуги за създаването на нови образци шриф¬
тове. По негова поръчка са изрязани 9 гръцки и
14 латински степени букви.
тове подобии на Йенсоновите. Запазени са още ха-
рактерните черти на венецианската антиква.
През 1495 год. Алдус отпечатал книгата на Пиетро
Бембо „De Aetna" с преоформена антиква. Съедини-
телната линия на буква e e станала почти хоризон¬
тална. Серифите на вътрешната горна част на M из-
чезнали, а главните букви станали забележимо по-
ниски от горните дължини на малките букви. Кон-
трастът между тънките и дебели щрихи се увели¬
чил. За своето издание на алегорично-митичния ро¬
ман от Франческо Колонна „Hypnerotomachia Ро-
liphili", Сънят на Полифилус (таблица стр. 288 и
289), излязло в 1499, той поръчал на Франческо
Грифо от Болоня (Francesco Griffo da Bologna) да
изреже нов шрифт. Грифо използувал антиквата на
Йенсон, но видоизменил редица букви. Формата на
главните букви той заел от монументалиса и създал
по-чисто изрязан и много подобрей шрифт с типич-
ни гравьорски качества. Шрифтът на Полифилус,
сравнен с шрифта на Йенсон, e по-тесен, по-дребен.
Междубуквените пространства са по-малки.
Буквите са по-светли и контрастът между глав¬
ните и второстепенните греди e по-голям. Горните
дължини на малките букви излизат над височина¬
та на главните букви. Серифите им са по-остри и
излизат значително навън. Буквата А завършва с
леко наклонен остро отрязан връх. В долния край
на буквата G, в мястото, където свършва извивка¬
та и започва отвесната къса греда, се образува се¬
риф, подобен на рогче. Главната M няма серифи
горе отвътре. Външните и греди са различно нак-
лонени и се забелязва чувствително движение на
вътрешните и наклонени линии, конто са несимет-
рично разположени. Малката буква e e стеснена и
съединителната черта e вече хоризонтална. Буквата
N в горната част на лявата си греда има двоен
сериф—навън и навътре. Извивката на буквата Р
в долния си край не се прикрепва към отвесната
греда. Буквата S e леко наклонена надясно. Фор¬
мата на Р и S, а също и на много други букви ни
писи. Q, R, S са по-елегантни. В горната напречна
греда на буквата Т серифите завършват леко накло¬
нени надясно. Буквата Y e особено построена. В та¬
зи книга Алдус употребил,за разлика от предпиши¬
те печатари, контурнидърворезби, конто отлично се
свързват с наборния текст и правят книгата едно от
най-хубавите издания през вековете (табл. стр. 289).
През 1501 г. Алдус сменил формата на своите изда¬
ния на класиците от фолио и кварт на октав — това
са малки, почти джобни формата, конто на времето
си имали голям успех. Успехът се дължи не само на
формата и на научнообработения, издаден без греш¬
ки текст, но и до голяма степей на новия шрифт. За
тези формата Алдус поръчал на Грифо един курсив,
отговарящ по големина на формата, който курсив
станал много популярен и бил предмет на редица
фалшификации, въпреки получената привилегия от
гр. Венеция —защита на авторского право за 10 го¬
дини. Този курсив има само минускули. Буквите
имитират ръкописно писмо. Те са тесни, наклонени
надясно и обикновено са отделени една от друга.
Някои букви имат слабо изразени свързващи части,
освен тях, за да се приближи наборът към ръкопис-
ното писмо, са направени около 70 лигатурно свър-
зани двойни и тройни букви. Горните и долните
дължини на буквите са сравнително големи и за¬
вършват с триъгълен сериф. Изключение правят са¬
мо f и дългото s, конто завършват с извита надясно
и наляво извивки. Главните букви са заети от ан¬
тиквата, те стоят отвесно и се отделят от редовните.
Много разпространена e измислицата, че Грифо на-
подобил по настояване на Алдус почерка на поета
Петрарка от ръкописа, съхраняван в библиотеката
на Пиетро Бембо (Pietro Bembo, 1476—1544).
Това се отнася за запазения ръкопис на Петрарка,
по който e направено изданието в малък формат на
Петрарка „Cose volgari", 1501. Всъщност курсивът
наподобява писмото от канцелариите, известно под
името cancellaresca bastarda. Завършен от гравьора
през април 1501, Курсивът, cursivetos или cancel-
larius (таблица стр. 290), а Алдус го наричал cancel-
laresco, за първи път бил употребен като основен
набор за набиране на цяла книга в книгата на Ѵег-
gilius „ Geórgica" (фиг. 158), издадена през 1501 г.
Едва след 10 години се появил комплект курсив.
По-късно курсивът се употребявал за подчертава-
не, за уводи, предисловия, цитата и други.
Тези малкоформатни издания на класиците, отпе¬
чатани с курсива на Грифо, са известии под името
Алдини.
ния и фалшификации. Във Флоренция с подобен
формат и курсив издавал Джунта (Giunta), във
Фано — Герсон бен Мозес — Сончино (Gerson ben
Moses — Soncino), за когото Грифо също изрязал
една курсивна азбука, в Лион—Балтазар да Габи-
копнрал изданието па Алдус Мануциус — страни¬
ца за страница, като употребил курсив много схо¬
ден с Алдусовия, само че по-ъгловат и по-прав, и
„има известен галски вкус", както казва самият Ал¬
дус в своето послание до читателите си, за да ги
предпази от появилите се имитации.
Ще цитираме части от писмото на Алдус до свои¬
те читатели от 16 март 1503 (по Audin, стр. 31—33).
Алдус се обръща към читателите и им съобщава,
че задължението на неговата издателска къща еда
отпечатва произведения на гръцки и латински език
отлично обработепп, но за нещастие се появили по¬
дражатели. Той нише:
в град Лион и да ги публикуват под наше име. Те
искаха (книгите) да не носят името на автора, ннто
мястото, където са били отпечатани, за да излъжат
неосведомените купувачи. Измамени от подобието
на шрифта и формата на книгата, те могат да по-
мислят, че ние сме ги издали във Венеция под па¬
шите грижи.
рата па науката, пито вреда за мене и истинско
безчестне, аз желая чрез това писмо да предупреди
обществото, за да не го пзмамват. Бележкпте по¬
долу ще внесат я с ноет.
де подобен на нашия: Вергилий, Хораций, Юве-
нал и Персии, Марцпал, Лукиан, Катул, Тибул и
Проперций, Теренций, всички тези издания без
името на иечатаря, без отбелязване мястото и да-
тата и къде те са завършени. Напротив, ето какво
се намнра върху всички наши екземплярн: Във
Венеция, къщата Алдус Р. и още датата. От всичко,
което те представят, няма никакъв издателски знак.
Върху пашите има един делфин, който се огъва око¬
ло една котва, както може да се види ио-долу. Ос¬
вен това хартията им e лошокачествена и не зная
защо e с лоша миризма; шрифтът положптелно има
известен галски вкус. Главните букви са абсолют¬
но грозни. Много от съгласните не са свързаіш с
гласните, но са отделени. В пашите книги, напро¬
тив, почти всички са свързани и имитират ръкопис¬
но писмо, струва си труда да се види. Повярвайте, че
тези неточности, конто лесно могат да се разпоз-
наят, не са направени от мен: например във Верги¬
лий, отпечатан в Лион . . ." Тук Алдус изброя-
ва редица печатни грешки на лионските издания.
„Тези, конто разбират, имат представа какво може
да бъде нашего смущение от тази работа. Наисти-
на ние се занимаваме с това много, денем и нощем.
Его прочее това, което ние трябва да разгласим,
за да не бъде измамен купувачът на малки книги
от портативен формат и лесно да разпознава дали
те са отпечатани в Лион или в нашата къща във
Венеция. Сбогом."