t:qui ñeque a corporibus ièparationé audei
olere uideantur: nee beatitudine priuatio
Non ergo ad beamudinem cófequendam
orruptibiha: grauia:moribunda:non quali

154. Антиква на братя да Спира, 1469 година

Quare multarum q
ipfo benedicédas oé
aperte ргЫіЛшп e!

155. Антиква на Николаус Йенсон, 1470 година

През 1470 г. Йенсон самостоятелно отпечатал във
Венеция първата си книга „De praeparatione evan¬
gelica" от Евсебиус Памфилус.преведена от Г.Тра-
пезунциус. Тя e набрана с нови, изрязани лично от
Йенсон букви, наречени litterae Venetae Венециан-
ска антиква (фиг. 155). Това e първата печатна ан¬
тиква, развита и оформена до съвършенство (таб¬
лица стр. 286).

Йенсон изучил най-хубавите каролингски и хума-
нистични ръкописи, но не ги копирал дословно,оти-
шъл по-напред—предал на своя шрифт галска яс-
нота на формата и широта, отговаряща на италиан-
ския дух на Ренесанса. Той успял да примири ста-
тичноетта на изваяната главна буква от монумен-
талните надписи с динамичного движение на писа-
ните с перо малки букви от ръкописите. Резецът на
гравьора предал на цялата шрифтова картина вели¬
чие,монументалност,светлина и прелест. Буквите
са широки, четливи, с добре отмерени пропорции и
междубуквени пространства. Всички букви имат
свой специфичен графичен образ и лесно се разли-
чават една от друга. Новата форма на буквата h се
различава коренно от буква Ь. Съотношението меж¬
ду тънките и дебелите щрихи e приятно. Редът се
откроява ясно в междуредовите празнини. Буквите
завършват стриъгълнисерифи.Главнитебукви са
еднакво високи с горните дължини на малките бук¬
ви. Само върховете на серфите на горните дължи¬
ни на малките букви изскачат като малки триъ-
гълничета над височината на главните букви .Кръг-
лите букви В, С, D, G, Q, P, R, S, &, Ь, с, d, e,
р, о, p, q, s, u имат наклон на оста вляво. Напреч-
ната линия на буквата N започва със сериф, а долу
завършва остро. Буквата А горе завършва остро.
Йенсон отпечатал около 150 книги с антиква и го-
тпчни букви. Много от книгите най-напредбили от¬
печатани и допълнителни били украсени на ръка с

рамки и рисунки, каквато e Плиниевата „Historia
Naturalis" и някои произведения на Плутарх.
Йенсон набирал религиозните книги с готични бук¬
ви. Той отпечатал през 1474 година първата книга с
малки размери (1/16) във Венеция. Тя e набрана с
готични букви.

След неговата смърт—1481 година,набраният мате¬
риал преминал в ръцете на Андрея д'Асола, наре¬
чен Андрея Торезани (Andrea Torresani), тъет на
Алдус Мануциус.

Характерни букви, но конто можем да разпознаем
венецианската антиква,са: буквата e има малка из¬
вивка и завършва с наклонена съединителна линия,
буквата M има горе външни и вътрешни серифи,
буквата А (освен при Йенсон) завършва горе с дву-
странен сериф или e отрязаыа.
Друга особеност е, че разликата между тънките и
дебелите щрихи в буквите на венецианската антик¬
ва e малка, което прпдава на общата шрифтова кар¬
тина по-силна чернота.

Антиквата на Йенсон, която станала основа на
всички по-късни изрези от вида на венецианската
антиква, била много популярна и била копирана
из цяла Италия.

Много наскоро, през 1476 г.,германецът Ерхард
Ратдолт (Ercharg Ratdolt, 1447—1527/28) от Аугс¬
бург, който бил отличен гравьор и резбар, създал
своя антиква (фиг. 156), като заимствувал основна-
та форма от антиквата на да Спира и на Йенсон.
Обаче Ратдолт запазил извивката на малката бук¬
ва h, която се прибира навътре (както при да Спи¬
ра). Неговите букви А и N завършват горе с дву-
странен сериф. Първата творба на Ратдолт и него¬
вите двама съдружника —художника Бернард
(Bernard Maler) и Петер Льослайн (Peter Löslein) —
e един календар от Региомонтанус, който започва с
една титулна страница—първата употребена в
книгопечатането титулна страница.
Ратдолт бил много известен с въведените от него
в книгопечатането великолепии, богато орнаменти-
рани рамки, винетки и заглавии букви, почти вина-
ги отпечатани с червено. Украсата и илюстрациите
били изготвени от художника Бернард. Една много
добре оформена страница с богата украса от книга¬
та на Апианус „Historia Romana"от 1477 г. e пред-
ставена на таблица стр. 287.

Освен това Ратдолт пръв въвежда печатането със
злато. Посвещението към дожда Джовани Мочени-
го в книгата на Евклид e напечатано със златни
букви. Също постигнал добри успехи в печатането
с няколко цвята, като за всеки цвят имал отделна
форма. Някои от астрономнческите му таблици са
отпечатани с пет цвята — черно, червено, спньо,
жълто и масленозелено.

На 1 април 1486 г. Ратдолт отпечатал лист с проби
от шрифтове, конто имал на разположение. Това са
3 степени антиква букви, 10 готични и 1 гръцка.

94

Други подражатели на Йенсон били Улрих Хан в
Рим, братя Алвизе във Верона и други.
Венеция, този богат, динамичен, пълен с живот, ве¬
селие и екзотика град, в който се стачали от всич¬
ки краища на света търговци, пътешественици и
авантюристи, към края на XV век бил градът с най-
много печатници в света. Тук шрифтооформяването
и леенето на наборни букви достигнало до голямо
съвършенство. Венеция станал световен център на
книгопечатането. Във венецианските печатници из-
работвали поръчки за близки и далечни страни —
от Англия до Балканите и Изтока. Печатали на
гръцки, на латински, на немски, славянски и из-
точни езици. Вън от Италия венецианската антик¬
ва ce e разпространила бързо.
Франция закъсняла двадесет и пет години с въ-
веждане на книгопечатането. Едва през 1470 г. рек-
торът на Парижкия университет Жан Хейнлын, на¬
речен „La Pierre" или „Щайн" (прозвище, получено
от родното му село Щайн в Германия), го въвел, за
да помогне на студентите да се снабдят с корект-
ни текстове и евтини учебници. За случая изви-
кал съотечественицитеси — печатаря МихаелФри-
бургер от Колмар и шрифтолеярите Улрих Геринг
от Констанца и Мартин Крантц от Щайн—да об-
заведат печатница под покрива на Сорбоната.
Гийом Фише, професор по реторика в Сорбоната,
като сътрудник на Хейлин и коректор в новото
предприятие, избрал венецианската антиква от
римските издания на Свейнхайм и Паннартц като
модел за новите букви. Новоизрязаните букви, с
конто била отпечатана книгата на латиниста Гаспа-
рен дьо Бергам „Epistolarum liber" (фиг. 157)—
първата книга, отпечатана във Франция, се откло¬
нили от модела. Те са несръчно рязани и са по¬
тесни. Междубуквените пространства също са по¬
тесни и редоЕете изглеждат сбита.
Антиквата намерила малко привърженици във
Франция. В първите десетилетия след въвеждане
на книгопечатането тя била много видоизменена
(Сезар и Стол, 1474) или заместена с готични бук¬
ви. Интересът към нея се възвърнал едва с началото
на новия век; била употребявана от Иодокус Ба-
диус, Анри Етиен и Жофроа Тори през 1529.
В Испания венецианската антиква била застъпена
най-напред от Ламберт Палмарт, в Англия— от Ри¬
чард Пинсон, 1509, ив Швейцария от Фробен, 1518.
Както видяхме, печатната антиква била съета-
вена от две шрифтови форми, различии по про-
изход — малките букви били заети от хуманистич-
ния или по скоро от каролингския минускул, кой¬
то се оформил под влияние на перото, а големите
букви със своите епиграфски качества се оформили
под влиянието на длетото. Така съетавеният и ут-
върден шрифт венецианска антиква постепенно ево-
люирал и претърпял няколко преоформявания.
Първото преоформяване направил Алдус Мануциус.

JEft homini uirtus fuluo preciofìor auro:
Ingenium quondam fuerat predoiìus au
Miramurqj magi s quos muñera mentis
Quam qui corporels emicuere bonis,

156. Антиквата на Ратдолт, 1476 година

>

-^VVriciatiJ mihi eft q? menedotius ueíter,
J Jtdolobellç inimico meo bofpes Sc amieuf
cxiftcns/cifccit-'ut intra loca nra caftra mctanC
únde abuc no urgere?, â. nue quarrit ut intra
iirbcm cú exercitu teapiac.(I^¿ dotobclla? p20
deffc tpfe uel quis alius operatus fit'id mihi
molcftu no eft.nee anïaduertêdos cuiufpiä et'

157. Първата антиква във Франция, 1470 година

Алдус Мануциус e създателят на известната изда-
телска фамилия Мануциус, която в продължение на
100 години, от 1495 до 1597 e издала във Венеция
около 1049 произведения, прекрасно отпечатани,
блестящо оформени и най-прецизно преведенп и
редактирани.

Aldus Pius Manutius Romanus, още Bassianus или
Latinus e роден през 1449 г. в Басано при Велет-
ри и e потомък на стария флорентийски род Ма-
nucci. Алдус e съкратена форма от кръщелното име
Theobaldus. В Рим Алдус изучавал латински, а във
Ферара — гръцки език при известния Гуарини. По¬
лучил солидно образование по класическа филосо¬
фия и литература, той винаги себунтувал от факта,
че произведенията на гръцките и латинските кла-
сици не са издадени достатъчно пълно. Будният дух
на Алдус не се примирил с безредното издаване на
старите автори и затова се отказал от почетната
служба „възпитател на принца на Карпи, Алберто
Пио, по гръцки и латински език" и посветил силите
си на издателска и печатарска дейност. Великого
откритие на Гутенберг му помотало да разпро-
страни класическата мисъл широко между людете
на хуманистичния свят.

Във Венеция, тази „втора Атина", където били на¬
мерили прибежище много гръцки писатели и уче¬
ни, Алдус устроил своята издателска и печатарска
къща. Печатарското изкуство изучил при Андрея
Торезани от Асола, който по-късно, през 1500 г.,
му станал тъет, и Алдус наследил и буквените мате-
риали на Йенсон.

Като установил своя издателска програма, Алдус
отпечатал първата си книга през 1495 година.
Това, разбира ce, e „Erotemata", гръцка граматика
от Константин Ласкарис. От 1495 до 1498 г. из¬
дал Аристотел в 5 фолио-тома на гръцки, с 3684
страници.

95